Решение № 15074 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2012 г.

Решение № 15074 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 289/07.05.2012 г., постановено по административно дело № 130/2012 г., Административен съд - Плевен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Красимир Петков Кръстев от с. Горна Митрополия, обл. Плевен, против решение № 67/17.01.2012 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Плевен, с което се отхвърля жалбата му по административен ред като неоснователна и се оставя в сила разпореждане № 2143/18.11.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" в РУ "СО" - Плевен, с което му се отказва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Красимир Петков Кръстев, подадена от служебния му защитник адв. Теофана Дилова. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Счита, че съдът с оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства относно периодите, по които не е признат трудов стаж, както и относно влошеното здравословно състояние на жалбоподателя. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Плевен, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО и § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. Правилно административният орган, респ. първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че касаторът не отговаря на кумулативните условия на разпоредбата на чл. 68 от КСО, а именно за сбор от осигурителен стаж и възраст равняващ се на 100, т. Към момента на подаване на заявлението касаторът е на 63 години, следователно отговаря на условието да е на не по-малко от 57 години, изпълнено е и условието за придобит стаж от първа и втора категория не по-малко от 15 години. Нормата обаче изисква освен тези две условия сборът от възрастта на лицето и общият стаж на същото да е 100, което не е налице в настоящия случай. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Плевен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, включително и заключението на вещото лице, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което, при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав,