Решение № 12701 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2012 г.

Решение № 12701 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 5 и чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Атанас Иванов Иванов от гр. София за обявяване нищожност и алтернативно за отмяна поради незаканосъобразност на решението по точка 4.9. на протокол № 7 от 16.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което Румяна Ангелова Тозова - Пейчева, следовател в Софийска градска прокуратура, е повишена в длъжност следовател в Националната следствена служба, считано от датата на встъпване в длъжност.

Жалбата за нищожност е основана на следните аргументи:

1. Подреждането на кандидатите за преназначаване на длъжността "следовател в Националната следствена служба" е изцяло опорочено, поради допуснати съществени аритметични грешки при изчисляването на общите оценки по чл. 192, ал. 1, изр. второ от ЗСВ.

1. Оспореното решение е издадено въз основа на обезсилен подзаконов нормативен акт - Наредба № 2 от 27.04.2011 г. на ВСС, впоследствие преименувана като "Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт". С решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г. Конституционният съд на Р. България е отрекъл правната възможност на ВСС да издава подзаконови нормативни актове, с които се уреждат критериите и условията за кариерно израстване в органите на съдебната власт. В разрез с това решение приетите от ВСС Правила съдържат признаците на подзаконов нормативен акт, тъй като уреждат задължителни условия и критерии, несъдържащи се в ЗСВ, с които се уреждат отношенията по повод и във връзка с упражняването на субективното право на съдиите, прокурорите и следователите за участие в конкурсите за заемане на длъжности в органите на съдебната власт. С влизането в сила на посоченото решение на Конституционния съд - 29.11.2011 г. - се преустановява действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 194в от ЗСВ, тъй като се счита за обезсилена (чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р. България и чл. 22, ал. 2 от Закона за конституционният съд). От този момент за напред за обезсилени по право се считат всички подзаконови нормативни, общи и индивидуални административни актове, уреждащи правната материя за реда за провеждането на конкурси и съставянето на конкурсните комисии по ЗСВ, към които (актове) следва да бъдат отнесени решението на ВСС от 28.11.2011 г. и приетите с това решение Правила, които са нищожен административен акт, издаден от ВСС без надлежна законова делегация, при липса на материалноправна компетентност.

1. Налице е нищожност на правилата и на друго, самостоятелно основание. Тяхното приемане безспорно е действие на ВСС с цел "да бъде изпреварено с един ден влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което нормата на чл. 194в от ЗСВ е обявена за противоконституционна и със задължителната сила на мотивите е отречена възможността на ВСС със свои актове да урежда условията, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие". Тези действия на ВСС целят заобикаляне на закона и са в нарушение на задължението за въздържане от вземане на решения въз основа на закон, обявен частично за противоконституционен.

1. Оспореното решение няма мотиви и е взето при липса на фактически и правни основания за издаването му. Намиращото се в преписката "мотивирано предложение" на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи касае общите критерии, но няма данни как е мотивирана и обоснована всяка от оценките на кандидатите. При липса на мотивирано становище и на конкурсната комисия, не е ясно с какви аргументи ВСС е взел решение да назначи едни и да откаже да назначи други кандидати.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита инвокираните от жалбоподателя доводи за неоснователни, с изключение на първия - за допуснати съществени аритметични грешки при изчисляването на общите оценки на жалбоподателя и заинтересованата страна. На лист 66 и лист 67 от делото се намира протокола от проведено на 19 и 20 декември 2011 г. събеседване с допуснатите до участие кандидати в конкурса. От съдържанието може да се направи единствения извод, че правилото на чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро от ЗСВ (според което при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания), въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. В конкретния случай това е било приложено от всеки един чл. на конкурсната комисия, т. е. всеки чл. на конкурсната комисия е формирал оценката си за съответния кандидат по това правило, след което е изчислявана общата оценка на кандидата като средно аритметично число от оценките на членовете на конкурсната комисия за този кандидат. От същия протокол се вижда, че отделните членове на конкурсната комисия са дали следните оценки на жалбоподателя Атанас Иванов Иванов (пореден № 69 в протокола): 5.50, 6,00, 5.50, 4.50, 5.75. Средно аритметичното число на тези оценки е 5.45. Това би следвало да бъде общата оценка на този кандидат. В протокола обаче е вписана обща оценка 5.20, която е по-ниска от тази която реално е получил този кандидат. Заинтересованата страна Румяна Ангелова Тозова - Пейчева (пореден № 49 в протокола) е получила следните оценки от отделните членове на комисията: 5.74, 5.50, 4.00, 5.75, 5,00. Средно аритметичното число на тези оценки е 5,20. Това би следвало да бъде общата оценка на този кандидат. В протокола обаче е вписана обща оценка 5.35, която е по-висока от тази която реално е получил този кандидат. Висшият съдебен съвет не е изразил становище дали общата оценка на кандидатите е била определена по друг начин, също изпълняващ правилото на чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ. Следователно, ако не бе допусната посочената аритметична грешка, в резултат на която срещу името на Румяна Ангелова Тозова - Пейчева в протокола е вписана по-висока обща оценка от действителната и срещу името на жалбоподателя Атанас Иванов Иванов по-ниска обща оценка от действителната, то последния щеше да бъде в една по-предна позиция в класирането, даваща основание да бъде проведено за него гласуване от кадровия орган на съдебната власт и респективно преназначен на конкурсната длъжност вместо заинтересованата страна Румяна Ангелова Тозова - Пейчева.

Допуснатата от конкурсната комисия аритметична грешка е съществена и обуславя порок във волята на Висшия съдебен съвет, а това обстоятелство води до нищожност на постановеното от този орган решение. Нищожността следва да бъде обявена, а делото следва да се изпрати като преписка на Висшия съдебен съвет за валидно и законосъобразно приключване на конкурсната процедура.

При констатираната нищожност на процесното решение на ВСС, съдът намира че не следва да се произнася по наведените доводи за незаконосъобразност на същото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,