Решение № 11806 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2023 г.

Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Димитров, гр. Видин, против решение 74/ 13.04.2023 г. по адм. д. 256/ 2022 г. по описа на Административен съд-Видин. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Развива съображения, че данните за дисциплинарни нарушения са установени само от лишени от свобода и административният орган не е трябвало безкритично да приема сведенията. Металният детектор издава сигнал, ако лишен от свобода се опита да внесе телефон в килията си. Няма никакви данни други служители да участват в схемата, а без такова участие телефони не могат да бъдат внесени в затвора. Ответната страна главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения развити подробно в нея. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба по подробно развити съображения в писмен вид. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при спазване на забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания и след извършен касационен контрол по чл. 218 от АПК. С решение 74/ 13.04.2023 г. по адм. д. 256/ 2022 г. по описа на Административен съд - Видин е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Димитров против заповед I-4492/ 19.10.2022 г. на ГД на ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 4, чл. 197, ал.1, т. 6, чл. 203, ал.1, т. 7 и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Съдът приема, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при установена фактическа обстановка, сочеща за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина - използване на служебно положение за лично облагодетелстване и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В периода пролет - лято на 2021 г. служителят е внесъл мобилни телефони в затвора в гр. Враца със съдействието на лица, близки на лишени от свобода и изтърпяващи наказанието си в същия затвор, за което на него и жената, с която живее, са преведени парични суми. Съдът приема, че връчването на обобщената справка към момент, за който е издаден впоследствие болничен лист, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила за дисциплинарно производство, защото служителят се е запознал със справката, както и с правото да даде писмени обяснения. Здравословното му състояние е позволявало да организира защитата си, което се доказва от справките за реализирани влизания и излизания на жалбоподателя през ГКПП Връшка чука. Връчена е покана за даване на обяснения, служителят е представил такива. Развити са съображения, че няма нарушение поради непроизнасяне по молба за прекратяване на служебно правоотношение, предвид забраната на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР и подаване на молбата след образуване на дисциплинарно производство. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Разпитани са свидетели, от показанията на които става ясно кога с метален детектор могат да бъдат засечени внасянията на мобилни апарати на територията на затвора и в какво се изразяват пропуските в контрола- липсата на проверка дори при сигнал на детектора. Събрани са гласни доказателства, които в съвкупност с обясненията по реда на чл. 44 от АПК доказват механизма на извършеното нарушение, участвалите в организацията и внасянето в затвора на забранени предмети, както и мотива на служителя- лична облага. Конкретното оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при връчване на обобщената справка на 19.09.2022 г., е неоснователно. На л.109 е положен подпис от Димитров под обобщената справка с обяснението, че се е запознал със съдържанието й и диска към нея, като е отразил, че е в отпуск по болест поради психично разстройство. На 10.10.2022 г. му е връчена поканата за даване на писмени обяснения- л.48, и са дадени писмени обяснения на 11.10.2022 г. - л.49. Към 19.09.2022 г. болничен лист няма издаден, видно от протокол 10031/19.09.2022 г.- л.93 и писмо на РДИ-Видин за липсата на издаден болничен лист към 7.09.2022 г. Такъв е издаден на следващия ден след връчване на обобщената справка на 20.09.2022 г. с начална дата на отпуск за временна неработоспособност от 8.08.22 г. до 26.09.2022 г. - л.30, но е анулиран впоследствие. Отново е издаден болничен лист на 15.11.2022 г. за същия период от време- л.31. Това обаче не променя правилността на правния извод на съда за законосъобразност на дисциплинарното разследване. По делото са приложени Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана", одобрени със заповед ЛС-04-374/ 27.07.2021 г. на министъра на правосъдието - л.72 и сл. В т. 30 от Правилата е посочено, че през периода на разрешен отпуск поради временна неработоспособност при определен домашен амбулаторен или свободен режим държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство или проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е длъжен да се явява пред разследващия /наказващия орган, освен ако представи медицинско удостоверение, че заболяването не позволява явяването му. Посоченият режим на лечение и в анулирания болничен лист от 20.09.2022 г. и в този от 15.11.2022 г. е "свободен с право да напуска населеното място в границите на РБ". Следователно временната неработоспособност не е с режим на лечение, който да препятства явяването пред разследващ/ наказващ орган. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила като на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лв., предвид фактическата сложност на делото. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение