Решение № 286 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г.

Решение № 286 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 250 ГПК и по чл. 248 ГПК, образувано по молба на пълномощника на ищците Д. С., лично и като законен представител на малолетната Г. И. с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 163 от 04.10.2016 г. "с осъдителен диспозитив, с който да се определи дължимата законна лихва върху всички присъдени главници от датата 23.03.2011 г. ", както и за изменение на решението в частта за разноските с намаляване на присъдените в полза на ответника. От Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е постъпил писмен отговор, с който се оспорва както основателността на искането за допълване на решението, така и основателността на искането за изменение на решението в частта за разноските. Становището е, че съставът на ВКС е посочил момента, от който сдружението е осъдено да заплати законната лихва върху всички определени от тази инстанция обезщетения, както и че няма основание за намаляване на дължимите му разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази, че отсъства необходимост искането по чл. 250 ГПК да бъде разглеждането в открито съдебно заседание. Молбата за допълване на решението е неоснователна. В диспозитива на решението ясно е посочено, че определената начална дата, от която се дължи законна лихва, касае всички обезщетения, по които касационната инстанция инстанция се е произнесла по същество. Неоснователно е и искането за изменението на решението в частта за разноските, присъдени на ответната страна. Същите са изчислени по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, като на лист 9 от мотивите са изложени подробни съображения и ясно е посочена методиката на изчисляването им за трите инстанции. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.