Решение № 16984 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2013 г.

Решение № 16984 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез неговия юрисконсулт, против решение № 2542/16.04.2013 г., постановено по адм. д. № 5258/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед с рег. № 293/3.05.2012 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че въз основа на установената фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилни правни изводи, тъй като по делото по безспорен начин са изпълнени фактическите основания по чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за постановения отказ за регистрация на лек автомобил марка "Тойота", модел "РАВ 4", с транзитен регистрационен номер 146Н351, с видим номер на рама JТ172SС1100082756 и с видим номер на двигателя 3S2022939. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго - по същество, като отхвърли подадената първоинстанционна жалба като неоснователна. Ответникът Стоьо Раднев Божков не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическите обстоятелства по спора и е коментирал събраните доказателства, поради което не следва да се излагат повторно в настоящото решение. Производството пред административния орган е започнало по искане от пълномощника на Стоьо Раднев Божков, собственик на лек автомобил марка "Тойота", модел "РАВ 4", с транзитен регистрационен номер 146Н351, с видим номер на рама JТ172SС1100082756 и с видим номер на двигателя 3S2022939, за регистрация. Със заповед № 293 от 3.05.2012 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР регистрацията на автомобила е отказана, тъй като поставения от производителя идентификационен номер на рамата не е установен. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми. Обосновал е правните си изводи с липсата на основания по чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Посочил е, че автентичният идентификационен номер на рамата на автомобила е установен, тъй като не е доказано по безспорен начин констатираното механично въздействие да е с цел заличаване или промяна в съдържанието му. Този извод е формирал въз основа на приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-трасологичната експертиза, като се е позовал и на протокол № 257/2005 г., ценейки го като косвено доказателство. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. За компетентните административни органи нормата на чл. 143 от ЗДвП въвежда задължение да установят съдържанието на идентификационния номер. При констатация на подправки, повреждания или заличавания по него, те са длъжни да откажат регистрация. Противно на приетото от първоинстанционния съд, както цитираната норма, така и съответното национално законодателство не просто не въвеждат задължение за служебно установяване на идентификационния номер, но и не допускат подобна инициатива, като органите на КАТ имат само установителна и удостоверителна функция за тези обстоятелства. В конкретния случай, в хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - механично изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-трасологична експертиза, като според заключението на вещото лице има механично въздействие върху номера на рамата, което не било с цел поправка или заличаване на автентичния номер на рамата, а най-вероятно от извършени ремонтни дейности. В изводите си първоинстанционният съд е възприел констатациите и изводите на вещото лице. Т. е., от събраните по делото доказателства, изследвани в тяхната съвкупност, безспорно се налага извод за действително оказано механично въздействие върху номера на рамата, констатирано още с протокола за оглед през 2005 г. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и, за да се извърши регистрация, е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.). Касае се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице като титуляр на това право. Правният извод на първоинстанционния съд е мотивиран основно със заключението на трасологическа експертиза, което е в нарушение на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Направен е извод, че не е извършена интервенция с цел заличаване и промяна в съдържанието на идентификационния номер. В производството пред административния орган е приложена експертна справка, според съдържанието на която в идентификационния номер има извършени промени, разкрити са следи от механична обработка. Удостовереното от експертната справка е относимо доказателство, необорено от останалите, събрани в хода на производството. Заключението на вещото лице също сочи, че трасологични следи са открити и при предходните изследвания и то, преди използването на метода на "ецване", следователно не това е причина за появата им. В експертизата по съдебно-административното производство данните са интерпретирани в сферата на вероятните възможности за установеното въздействие, а именно: то не било с цел подмяна или заличаване на оригиналния номер на рамата; трасологични следи е възможно да са резултат от ремонтна дейност. Със съдебно-трасологичната експертиза не се оспорва обстоятелството, че има механично въздействие върху номера на рамата. Останалите обяснения на вещото лице предполагат само вероятни възможности за това и съдържат вероятни заключения. Т. е. няма категорични доказателства, че оригиналният номер е установен, а само - че е установяем. Поради това първоинстанционният извод, че са опровергани мотивите на административния орган за интервенция върху идентификационния номер, е необосновано. Не води до друг извод и диспозитивът на постановлението на Софийска районна прокуратура. По делото няма спор, че превозното средство не е било обект на незаконосъобразни действия, което се потвърждава и от постановлението на СРП от 4.10.2005 г. Но тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора. Разпоредба на чл. 143, ал. 3 ЗДвП не свързва подмяната, заличаването или повреждането на идентификационния номер с извършван Законът не изключва възможността за регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден номер, но само след възстановяването на автентичния идентификационен номер по ред, определен от министъра на вътрешните работи. В тези случаи автомобилът подлежи на регистрация, тъй като последната е отказана под прекратителното условие на закона - докато не бъде установен идентификационен номер и съответно възстановен по реда чл. 143, ал. 4 ЗДвП. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че отказът за регистрация на МПС, издаден от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР е законосъобразен - постановен при установени между страните компетентност на органа, форма и съдържание на акта, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество с отхвърляне на предявената от Стоьо Раднев Божков жалба като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд