Решение № 9601 от 28.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на БУЛИНД- ИППМП ЕООД с адрес в гр.Пазарджик, чрез адв.Ж. Димова против Решение 926 от 13.12.2021 г., постановено по административно дело 985/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкция 13/РД-25ЗС-99/04.08.2021 г., издадена от директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пазарджик. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл.59, ал.11, т.1, б. а ЗЗО във връзка с чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът директорът на РЗОК Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Минков, с писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Заповед за налагане на санкция 13/РД-25ЗС-99/04.08.2021 г., издадена от директора на РЗОК Пазарджик, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 59, ал.11, т. 1, б. а от ЗЗО, вр. чл. 59, ал.13 от ЗЗО и чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД 2020-2022 г., поради отчетена дейност, която не е извършена, е наложена санкция Прекратяване на договор 13/РД-29-1219/14.02.2020 г., сключен между НЗОК и БУЛИНД- ИППМП ЕООД частично, по отношение на дейността на лекаря от лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ БУЛИНД- ИППМП ЕООД, който не е извършил тази дейност - д-р Б. Бхатра. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Б. Бхатра по отношение на здравно осигуреното лице В. Генчева е отчел дейности, които не са извършени прегледи на дата 28.09.2020г. и 14.10.2020г. от д-р Б. Бхатра. ЗОЛ В. Генчева е била включена в пациентската листа на д-р Б. Бхатра до 10.06.2019г., а от 25.06.2020г. е включена в пациентската листа на ЛЗ за ПИМП - Д-р В. Чеканова - АПМП - ИП ЕООД, представлявано от д-р В. Чеканова. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормите на чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р Б. Бхатра. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на медицинска помощ по см. § 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД 2020-2022 г. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за ДД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Съществено за преценката по спора е обстоятелството, че д-р Б. Бхатра е единственият лекар полагащ труд в лечебното заведение. Според касационния жалбоподател, при потвърждаване на издадената Заповед за налагане на санкции 13/РД-25ЗС-99/04.08.2021 г. на директора на РЗОК Пазарджик, ще се прекрати изцяло, а не частично, т.е. в хипотезата и при последиците на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за ДД за 2020-2022 г., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл.59, ал.13 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 ЗЗО препраща съответно към ал.11, т.1 и ал.11, т.2 на чл. 59 ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в БУЛИНД- ИППМП ЕООД на практика означава загубване на качеството лечебно заведение на цялата практика и тя не може да бъде страна по договор с НЗОК. БУЛИНД- ИППМП ЕООД, представлявано от д-р Б. Бхатра е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р Б. Бхатра. В конкретния случай, нарушението е извършено от д-р Б. Бхатра, като физическо лице и правилно административният орган е сакционирал само лекарят, неизвършил съответната отчетена дейност, като е прекратил договора само с него. Амбулаторията може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, БУЛИНД- ИППМП ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Пазарджик разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,