Решение № 15140 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2013 г.

Решение № 15140 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калоян Бориславов Борисов, от гр. София, срещу решение № 7018 от 17.12.2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело № 6105/2012 г. по описа на същия съд. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на 125 СОУ "Проф. Боян Пенев" - гр. София, чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 7018 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 6105/2012 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Калоян Бориславов Борисов, подадена от законния му представител Борислав Славчов Борисов, срещу заповед № РД-07-746/12.06.2012 г. на директора на 125 СОУ "Проф. Боян Пенев" - гр. София, с която на основание чл. 139, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) на Калоян Бориславов Борисов е наложено наказание "преместване в друго училище" за нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 1 и т. 5 ППЗНП. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните така и фактическите основания за нейното издаване. Решаващият съд е приел, че действията на Калоян Бориславов Борисов правилно са квалифицирани от административния орган като проява на непристойно и арогантно отношение към преподавател в училището, с което е нарушена разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП. Предвид изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При решаване на спора, съдът е обсъдил подробно данните по административната преписка и въз основа на точен анализ на доказателствения материал е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно по делото е, че Калоян Бориславов Борисов през учебната 2011-2012 г. е бил ученик в 6д клас на 125 СОУ "Проф. Боян Пенев" - гр. София. Между страните не се спори, че на 11.05.2012 г. в час по география и икономика при провеждането на писмен тест касаторът е предал на преподавателя писмената си работа със съдържание "Госпожо, имайте късмета да ми поискате пари за тест още веднъж". След провеждане на теста, в остатъка от учебния час Калоян Бориславов Борисов е пречи на учениците, за което е отстранен от час. След края на часа касаторът се е върнал в класната стая и е предал на преподавателя. бележка със следното съдържание: "Да ви закопаят скоро дано!!! Госпожо, вие знаете ли че сте тъпа на n-та степен. От: този който ви иска размазана". Посочената бележка е станала известна на съучениците на касатора и преподавателите в училището. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона форма - посочено е правилното правно основание - чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, вр. чл. 40, ал. 5 ЗНП. В заповедта са изложени и фактическите основания за издаването и. Така посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, както и другите доказателства по делото, основно протокола от заседанието на Педагогическия съвет, дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради което съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд са неоснователни. АССГ вярно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е всички писмени и гласни доказателства, анализирал ги е и обосновано е посочил защо ги кредитира. При точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 от АПК, съставляващи основания за отмяната му. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията на касатора, че в административното и съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Преди налагане на наказанието по реда на чл. 139, ал. 1 ППЗНП директорът на училището и съответно Педагогическия съвет са изслушали ученика и законния му представител, като са извършили проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. В този смисъл не са налице данни за неспазване на процедурата по чл. 139, ал. 1, вр. чл. 140в и чл. 140г ППЗНП. Съдът намира за необходимо да отбележи, че неуведомяването на Дирекция за социално подпомагане безспорно представлява нарушение на установената процедура. Не всяко процесуално нарушение обаче е съществено и налага отмяна на акта. Дали едно нарушение е съществено или не се преценява във всеки конкретен случай. Съществено е само онова нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на оспорения административен акт. Т. е, би се стигнало до друг краен резултат (ако нарушението не бе допуснато) и органът не би издал оспорения акт. В процесния случай допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло върху крайното решение по същество на административния орган. В допълнение следна да се отчете и обстоятелството, че касаторът не е оспорил, нито е оборил релевантните за отговорността му факти относно вмененото провинение и правилното определяне на вида и размера на наложеното наказание, т. е. установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП е несъмнено. Най-сетне, правилен е изводът на решаващия съд, че са налице фактическите основания за налагане на оспореното наказание на касатора. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 ЗНП постановява почит и уважение към учителите, дължими от учениците, а накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо. С разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП учениците имат общото задължение да уважават честта и достойнството на другите. С действията си касаторът е нарушил посочените разпоредби, тъй като е демонстрирал непристойно и арогантно отношение към преподавател в училището, изразяващо явно неуважение към авторитета на учителя. Оспореното наказание е пропорционално, съответства на тежестта на нарушението и не надхвърля преследваната от закона цел. Изложените по-горе съображения водят до извод за липса на сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение