Решение № 3946 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2009 г.

Решение № 3946 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ирена Георгиева против решение № 459 от 29.06.2009 г., постановено по адм. дело № 12/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменена негова заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г., в частта относно имоти № 4111 и № 99 по ПНИ и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено решение по същество, с което се потвърди оспорената заповед. Ответницата Стоянка Колева Чанова, чрез пълномощника си адв. Славов, в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Паруш Георгиев Тодоров, Димитър Георгиев Каркаленджев, Иван Георгиев Каркаленджев, Кичка Калева Георгиева и Георги Калев Костадинов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че площта на новообразувания имот № 99 не отговаря на изискванията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като площта е по-малка от нормативно допустимата от 600 кв. м, а площта на имот № 4111 от 310 кв. м не отговаря на нормите за площ за образуване на имот за възстановяване на бившите собственици. В тази насока е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Не са налице посочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Стоянка Колева Чанова против заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г., издадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание м. "Горна трака", землището на кв. Виница, община Варна, в частта по отношение имоти № 4111 и № 99 по ПНИ. В жалбата оплакването се свежда до това, че неправилно е образуван имот № 4111, тъй като неговата площ е следвало да бъде изкупена от жалбоподателката и придадена към отредения й имот № 99 по ПНИ. Така както са образувани имотите същите не отговарят на техническото задание, не е отразена правилно и собствеността, като имот № 99 не отговаря по площ на документа за собственост - същият е по-малко от 600 кв. м. С решение № 596 от 26.06.2007 г. Варненският окръжен съд е отменил оспорения акт, приемайки, на основание заключението на назначената съделбно-техническа експертиза, че новообразувания имот № 4111 не отговаря на изискванията за имот с отреждане за индивидуално жилищно строителство по чл. 19 от ЗУТ. От друга страна по отношение имот № 99 неточно е заснета западната граница - дере със стръмен скат, като в тази част попадат около 50 кв. м от имота, поради което се намалява площта му, така както се владее на място в реални граници. В плана - графична част и регистър, същият е отразен с площ от 600 кв. м, но на място не е отчетено съществуващото положение. Заповедта е отменена, като преписката е върната за ново произнасяне, с указание да се изследват техническите възможности за отреждане на имотите, като при необходимост границата с имот № 4111 се премести навътре в имота, за да се упълномери имотът на жалбоподателката, за да отговаря на документите за собственост. Цитираното решение на съда е отменено с решение № 1849 от 18.02.2008 г., постановено по адм. дело № 10673/2007 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане, с указания да се установи вписаните в регистъра към ПНИ като собственици лица, на какво правно основание се легитимират - като възстановени собственици, ползуватели с трансформирано право на собственост или придобили собствеността на друго правно основание. От посоченото зависят отношенията между страните. Освен това ВАС е дал указания чрез експертиза да се установи дали частта от 50 кв. м от имот № 99, попадаща в дере се включва в площта на имота по нотариален акт. При новото разглеждане на делото, съдът е установил от представените доказателства, които подробно е обсъдил, че жалбоподателката се легитимира като приобретател на процесния имот - нот. акт № 126/2003 г. Същата е придобила имот от 600 кв. м, м. "Студен кладенец", имот № 99, чрез покупко-продажба, като същият е описан с граници: дере, път, имот № 4111 и имот № 98. Праводателите на жалбоподателката се легитимират с нот. акт № 20/1994 г. като ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост, по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицата, на които е отреден имот № 4111, се легитимират като наследници на Георги Къркаленджев, с възстановено право на собственост в стари реални граници - решение № 661/1999 г. на ПК гр. Варна, за имот - лозе от 1.945 кв. м, и нива от 6.261 кв. м, в м. "Фатрико" при описани граници. С ПНИ, одобрен с оспорената заповед, за да се образува имот № 4111 е придадена част от имот № 99, последният е вписан в регистъра към плана като собствен на наследници на Георги Къркаленджев с площ от 310 кв. м, а имот № 99 е вписан в регистъра на името на жалбоподателката с площ от 600 кв. м. Няма спор по идентичността на местностите. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че геодезически заснет на място имот № 99 е с площ от 555 кв. м, а имот № 4111 е с площ от 294 кв. м. Имотите са образувани от имот с площ от 936 кв. м, като разликата над площите, с които са отредени в плана - 26 кв. м, попада в общински път. При тези данни, съдът е приел, че двата имота са с площи по-малки от отразената в плана, като площта на новообразуван имот № 99 не отговаря на изискването на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като е по-малка от нормативно допустимата, с което е нарушено техническото задание. Новообразуваният имот № 4111 също не отговаря на нормите за площ на образуване на нов имот, поради което заповедта е незаконосъобразна. По тези съображения съдът я е отменил, в частта относно процесните имоти и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е приобретателка на имот № 99 по ПНИ. При това положение същата няма право да изкупи разликата над площта от 600 кв. м, които е придобила, тъй като същата не е ползувател с трансформирано право на ползване, за да бъде правоимаща по смисъла на закона - § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. При това положение няма нарушение, допуснато с ПНИ, тъй като имотът й е заснет в границите по документа за собственост, с който същата се легитимира - нот. акт за покупка на имота. Съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, в което изрично е посочено, както в текстовата част, така и в графичната част към заключението, че границите на имота са материализирани на място - към пътя, към имот № 98 и имот № 4111 и към дере, като границата между двата спорни имота, съвпада с границата по ПНИ. На скицата на заключението на вещото лице точно са отразени със син цвят границите по ПНИ, а с червен тези, измерени на място и е видно, че границата между имот № 99 и имот № 4111 не е променяна и напълно съвпада по ПНИ и на място, така както е материализирана. Разликата в площта на имот № 99 по ПНИ - 600 кв. м. и заснетата на място - 555 кв. м е за сметка на части, попадащи в дере (западна граница) и част, попадаща в имот № 98 (граница от югозапад), като липсва засягане на имота от страната на имот № 4111. Съответно липсва всякакво основание да се иска упълномеряване на имота на жалбоподателката от страната на новообразувания имот № 4111, в който смисъл жалбата е неоснователна. Дори от самите твърдения в жалбата на жалбоподателката, че следва да изкупи частта новообразувана като имот № 4111, става ясно, че тази част никога не е била в рамките на купените от нея 600 кв. м. Разликата между площта по документ за собственост и по ПНИ не се дължи на грешка в ПНИ в оспорената му част. Спорната площ попада основно в дере, което е отразено като граница по документа за собственост. Също така не е налице и приетото от съда нарушение - несъответствие на площта на имот № 99 с нормата на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На първо място посочената норма е неотносима, тъй като както е указал и ВАС в отменителното си решение, безспорно е установено, че жалбоподателката не е ползувател с трансформирано право на ползване в право на собственост. Но дори и да беше приложим цитирания текст, то в него е визиран максималния нормативно предвиден размер от 600 кв. м, а не минимален такъв, за да се приеме, че с по-малката си площ имотът нарушава закона. Няма пречка имотите да бъдат с по-малка площ от 600 кв. м, но както се посочи, в случая това е неотносимо. Не е налице нарушение и по отношение отредения с площ от 310 по ПНИ имот № 4111, геодезически заснет с площ от 294 кв. м. Съдът не е съобразил указанията на ВАС и изискванията на закона, по отношение имота, с оглед безспорно установеното, че лицата на които същият е вписан са бивши, възстановени собственици. За същите е приложима нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като разликата над 600 кв. м, предоставена за ползване, се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот, с размер не по-малък от 250 кв. м. Когато става дума за отношения между ползувател и бивш собственик, разликите, от които не може да се образува нов имот, т. е. по-малки от 250 кв. м остават в имота на ползувателя. В случая обаче става дума на първо място за имот по-голям от 250 кв. м, а и за приобретател на имота, а не за ползувател. Административният орган правилно е преценил посоченото и заповедта не страда от приетия от съда порок. Съдът не е съобразил решението си с установените факти и неправилно е приложил и закона, поради което същото следва да бъде отменено. Тъй като настоящото производство е второ касационно и делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата против оспорения акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение