Решение № 11321 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, чрез ст. юрисконсулт А. Димитрова против Решение 2710/03.04.2024 г., постановено по адм. дело 1338/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за неяснота в мотивите на съда относно материалната законосъобразност на административния акт. На следващо място се оспорват изводите на съда за незаконосъобразност на административния акт, поради изтекла погасителна давност за определеното митническо задължение. С позоваване на тълкуването, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 година по съединени дела C-124/08 и C-125/08, касатора обосновава извод, че митническите органи могат да уведомят надлежно длъжника за дължимите митни сборове и след изтичане на тригодишния срок в случай, че се дължат на деяние, подлежащо на наказателно преследване. Твърди се, че в случая митническите задължения са възникнали от деяние, което осъществява състав на престъпление по чл.308 от НК, поради което тригодишния краен срок за уведомяване не се прилага. След изложение на констатациите и изводите на административния орган и позоваване на практика на ВАС, касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата на Магна ойл ООД против процесният административен акт да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, без да посочва размер.

Ответникът Магна ойл ООД, чрез адв. Симеонов в писмен отговор и чрез адв. Симеонова в проведеното съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производството пред Административен съд Бургас е било Решение с рег. 32 462854 от 04.07.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", с което е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирани стоки под 5 и 7; определена е нова митническа стойност на стока 5 в размер на 30 967,40 лв. и за стока 7 в размер на 24 694,70 лв.; отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария и са установени публични задължения за досъбиране на мито в размер на 5 961, 93 лева и ДДС в размер на 11 228, 69 лева, ведно с лихви за забава.

Съгласно установените факти от административния съд, на 30.01.2020 г. в МП Пристанище Варна е постъпила МД с MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г. от Магна ойл ООД за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стоки, както следва:

1. "Стока 1" - употребяван лек автомобил "Тойта RAV 4", с повреди, дизел, с пет места, с първа регистрация 23.04.2007 година, сив цвят, работен обем 2231 см, мощност 130 кВт и идентификационен номер JTMBB31V506021826 с декларирана фактурна стойност 350 швейцарски франка;

1. "Стока 2" - употребяван лек автомобил "Мерцедес Бенц Е280", с повреди, бензин, с пет места, с първа регистрация 15.12.2006 година, сив цвят, работен обем 2997 см, мощност 170 кВт и идентификационен номер WDВ2110921Х221015 част от стоката по митническата декларация, с декларирана фактурна стойност 250 швейцарски франка;

1. "Стока 3" - употребяван лек автомобил "Нисан JUKE", с повреди, бензин, с пет места, с първа регистрация 08.09.2014 година, сив цвят, работен обем 1618 см, мощност 147 кВт и идентификационен номер SJNFANF15U6410389 част от стоката по митническата декларация, с декларирана фактурна стойност 650 швейцарски франка;

1. "Стока 4" - употребяван лек автомобил "Тойта RAV 4", с повреди, бензин, с пет места, с първа регистрация 13.11.2007 година, сив цвят, работен обем 1998 см, мощност 112 кВт и идентификационен номер JTMBНЗЗV806055478 с декларирана фактурна стойност 450 швейцарски франка;

1. "Стока 5" - употребяван лек автомобил "Мерцедес Бенц S350", с повреди, дизел, с пет места, с първа регистрация 30.04.2014 година, черен цвят, работен обем 2987 см, мощност 190 кВт и идентификационен номер WDD2221331A075247, с декларирана фактурна стойност 1400 швейцарски франка;

1. "Стока 6" - употребяван товарен автомобил "Дачия DOKKER", с повреди, дизел, с две места, с първа регистрация 12.05.2017 година, бял цвят, работен обем 1598 см, мощност 75 кВт и идентификационен номер UU18 SDPV557625044 част от стоката по митническата декларация, с декларирана фактурна стойност 750 швейцарски франка;

1. "Стока 7" - употребяван лек автомобил "Мерцедес Бенц А200", с повреди, дизел, с пет места, с първа регистрация 12.09.2019 година, черен цвят, работен обем 1950 см, мощност 110 кВт и идентификационен номер WDD1770121J145246 и с декларирана стойност 1000 швейцарски франка.

При декларирането вносителят заявил тарифна преференция за "Стока 2", "Стока 3", "Стока 5", "Стока 6" и "Стока 7", във връзка с декларация за произход от износителя Е. С. Export Center SA - Швейцария, напарвана върху фактурите.

При осъществен последващ митнически контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ, на 22.12.2021 г. е изпратено писмо от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" с молба да бъде отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка въз основа на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Действията са част от проверка на декларираните произход и митническа стойност на множество автомобили, описани в табличен вид.

С последователни отговори служители от службата за административна и правна помощ в швейцарската митническа администрация изпратили писма отговори до АМ. В тези писма те уведомили органите на българската агенция, че във връзка с отправените запитвания, е констатирано, че износителят Е. С. Export Center SA - Швейцария е направил изявление пред швейцарската администрация, че нито е издавал, нито е подписвал доказателства за произход на МПС, поради което съответните автомобили следва да се считат за автомобили с "неопределен произход". Швейцарските служби извършили проверката си по информация, представена от българските власти в табличен вид (таблица на Excel), в която изрично (с техническите си характеристики и номер на митническата декларация били описани и процесните автомобили) и върнали информацията в своите отговори - също в табличен вид (лист 391 394 и 443 - 450). По казуса, към отговорите си, представителите на швейцарската митническа администрация приложили и придобити от тях екземпляри на фактурите за продажбата на двата автомобила Мерцедес Бенц ("Стока 5" и "Стока 7"), внесен от Магна ойл ООД. Според представените от швейцарските власти екземпляри от фактурите, автомобилът "Мерцедес Бенц S350" е бил придобит от Магна ойл ООД не за 1 400 швейцарски франка, а за 17 000 швейцарски франка, съответно лекият автомобил "Мерцедес Бенц А200D" не е бил придобит за 1000 швейцарски франка, а за 13 500 швейцарски франка (виж лист 385, 387 и 389 - 390). В изпратените фактури с тези стойности, представени от швейцарските власти, липсвало и изричното изявление декларация на продавача Е. С. Export Center SA - Швейцария, че МПС са с преференциален произход.

Със съобщения от 23.11.2022 г. и 26.04.2023 г. дружеството-касатор е уведомено по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение от митническия орган. В указания срок по първото съобщение на 23.12.2022 г. е било депозирано възражение.

За изясняване на фактическата обстановка, по искане на жалбоподателя по делото, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал.

При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата за извършване на последващ контрол при декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Изложени са мотиви за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. а) и в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във вр. с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че събраните доказателства в хода на административното производство са достатъчни за установяване на действителната продажна стойност на стоките, вкл. информация и документи към отговора на швейцарските митнически власти. Последните не могат да бъдат игнорирани при анализа и съвкупната оценка на обстоятелствата по делото. В тази насока са обсъдени констатациите в заключението на ССЕ и е посочено, че по делото от страна на жалбоподателя не е представено доказателство за извършено плащане към Е. С. Export Center SA в твърдения размер - CHF 1 100 и/или 1 400. Наред с това е прието, че писмата - отговор от митническа администрация на Конфедерация Швейцария съставляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и като такъв представляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Изявленията на швейцарските власти са подкрепени и с други надлежно придобити документи, предоставени от износителя Е. С. Export Center SA, а именно фактури за продажба на автомобили на значително по висока стойност, в които липсва и декларация за преференциален произход. Тези фактури са постъпили в административната преписка по линията на международното сътрудничество между митническите власти на двете страни, в съответствие с нормата на чл. 11, т. 3 от Допълнителен протокол относно взаимната административна помощ в митническата област към Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за свободна търговия от 22.07.1972 година, поради което могат да бъдат използвани за нуждите на митническото производство и основателно са били кредитирани от ответника при издаване на Решението.

Въпреки изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна, а решението на митническия орган противоречи на материалния закон, доколкото е основателно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за установяването на публичноправните задължения по процесната МД.

В тази насока е изложил мотиви, че съгласно чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

Приел е, че в конкретния случай митническото задължение е възникнало на датата, на която е подадена митническата декларация 30.01.2020 година, а на Магна ойл ООД са били връчени две съобщения по чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013 първото на 24.11.2022 година (лист 60 и 59), а второто на 03.05.2023 година (виж лист 37 и 41). И с двете съобщения по чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013 година на дружеството е бил предоставен 30 дневен срок за изразяване на становище.

В общия случай на чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013 възможността от Магна ойл ООД да бъде търсено заплащане на допълнително установени публичноправни вземания за мито и ДДС би била погасена на 31.01.2023 година.

Доколкото на дружеството в края на 2022 година (на 24.11.2022) е било надлежно връчено първото съобщение по чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013, срокът за установяване на допълнителни задължения на дружеството е спрял до 24.12.2022 година, съгласно разпоредбата на чл. 103 § 3 б. "б" от Регламент 952/2013 неработен ден, като първият работен ден след изтичането на спирането е 29.12.2022 година, в съответствие с нормата на 3 § 4 от приложимия Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове. Така, след продължаването си, срокът по чл. 103 § 1 във връзка с § 3 б. "б" от Регламент 952/2013 е изтекъл на 07.03.2023 година (работен ден) и след тази дата възможността за определяне на допълнителни публичноправни вземания по конкретната вносна операция се е погасила.

Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо, но неправилно.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неяснота в мотивите на съда относно материалната законосъобразност на административния акт.

Съдът е изложил съображенията си относно установената фактическа обстановка и правните си изводи относно материалната законосъобразност на административния акт. Изцяло са съобразени фактите, установени от административния орган и правните му изводи, като единствения мотив на първоинстанционния съд да отмени оспорения административен акт е извода му, че публичноправните задължения са погасени по давност.

Това е и спорния в настоящото производство въпрос, като останалите изводи на първоинстнционния съд за законосъобразност на административния акт, напълно се споделят от настоящата инстанция. В случая, по-високата митническа стойност на внесените автомобили и липсата на преференциален произход на стоките е установена не само от писмата - отговор от митническа администрация на Конфедерация Швейцария, но и със събраните по делото доказателства по линия на международно сътрудничество обяснения на износителя Е. С. Export Center SA и представените от него фактури за продажба, съгласно които стоките 5 и 7 са продадени на значително по-висока стойност от поосечената от Магна ойл ООД в МД с MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г., както и липсва отбелязване за преференциален произход на стоките. В този смисъл е решение 10910/15.10.2024 г. по адм. дело 5040/2023г. на ВАС, осмо отделение, постановено между същите страни и при същите факти.

Неправилно е разрешен спорния по делото въпрос по възражението за изтекла погасителна давност на митническите задължения по МД с MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г. Първоинстанционния съд не е посочил и съобразил приложимите правни норми относно погасяването на митническите задължения, а изцяло е възприел доводите на жалбоподателя. Крайния му е извод е неправилен, поради следните съображения:

Погасяването на митнически задължения е уредено в Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година

за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно член 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 103.

Съгласно член 103 от Регламент 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение:

§ 1 Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

§ 2. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство.

Възникването на митническото задължение е уредено в дял ІІІ, глава 1 от Регламент 952/2013, като относими в случая са разпоредбите относно митническо задължение при внос, регламентирани в раздел 1.

Съгласно чл.77 от посочения регламент : §1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими: а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба; б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита. А § 2 регламентира, че митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

В случая е безспорно, че митническото задължение по MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г., с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 30.01.2020 г.

Спорен е въпроса дали в конкретния случай е приложима разпоредбата на член 103, § 2 от регламента, която при определена хипотеза изключва правилото на член 103 § 1 и предвижда по-дълъг краен срок за уведомяване.

За приложението на член 103, § 2 от регламента е необходимо митническото задължение да възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване.

В случая, митническото задължение възниква на датата на приемане на митическата декларация в резултат на действие - деклариране в по-нисък размер на митническа стойност на стоки, с цел да се избегне частично плащане на мито и други публични държавни вземания, събирани от митническите органи - ДДС. Това действие, към момента на извършването му може да се квалифицира, като деяние, осъществяващо състав на административно /митническо/ нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Безспорно деянието митническа измама, не е квалифицирано като престъпление по НК. НК предвижда само два състава на престъпления против митническия режим - квалифицираната контрабанда/ чл.242 от НК/ и отклонение на стоки от митнически режим транзит /242а от НК/.

Съгласно разяснението дадено в т. 25 на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 година по съединени дела C-124/08 и C-125/08 (Gilbert Snauwaert и др. срещу Belgische Staat), използваният в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс израз деяние, подлежащо на наказателно преследване" се отнася до деянията, които според правопорядъка на държавата членка, чиито компетентни органи искат последващо възстановяване, могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на националното наказателно право. (вж. по аналогия по отношение на член 3 от Регламент 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на несъбрани вносни или износни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1), Решение от 27 ноември 1991 г. по дело Meico-Fell, C-273/90, Recueil, стр. I-5569, точка 9).

Настоящата инстанция като съобрази, че разпоредбите относно крайния срок за уведомяване по чл.221, § 3 и § 4 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) са запазени в действащото митническо законодателство, в частност в разпоредбите на § 1 и § 2 от Регламент 952/2013 и след като се позовава на даденото разяснение на израза деяние, подлежащо на наказателно преследване" в цитираното решение на СЕС, обосновава извод, че в случая е приложима разпоредбата на член 103, § 2 Регламент 952/2013, предвиждаща по-дълъг краен срок на уведомяване, доколкото е установено, че митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване за митническо нарушение.

С оглед изложеното, неправилно първоинстанционния съд е приел, че митническото задължение по процесната МД е погасено на основание чл.103, § 1 от Регламент 952/2013 с изтичане на тригодишен срок от възникването му, без да съобрази, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.103, § 2 от Регламент 952/2013 и крайния срок за уведомяване се продължава най-малко на пет години, който срок безспорно не е изтекъл, поради което не е налице основанието по член 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013 за погасяване на митническото задължение при внос по митническа декларация MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020г.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че Решение с рег. 32 462854 от 04.07.2023 г. към митническа декларация MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници" е законосъобразно и определените митнически задължения не са погасени, а като е приел погасяването им по давност и отменил издадения административен акт, Административен съд - Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което се отхвърли жалбата на Магна ойл" ООД, ЕИК 200561054 против Решение с рег. 32 462854 от 04.07.2023 г. към митническа декларация MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници".

С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото за 470 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,