Решение № 495 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1819/2014 г.

Решение № 495 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1819/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. П. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 60/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен. С присъда № 58 от 06.12.2013 г., постановена по НОХД № 60/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Тетевен, осъденият В. е признат за виновен в това, че в началото на месец януари, в съучастие като съизвършител с Х. Г. Х. в [населено място], на [улица], чрез разрушаване на здраво направена преграда за защита на имот, чрез използване на техническо средство и при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 450 лева, от владението на собственика им Д. В. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК му е наложено наказание три години "лишаване от свобода". С присъдата на основание чл. 23 НК съдът е определил по това производство, по НОХД № 171/2012 г. по описа на РС - гр. Тетевен и по НОХД № 41/2013 г. по описа на РС - гр. Велико Търново едно общо, най-тежко наказание три години "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. С присъдата В. е осъден да заплати в полза на Държавата разноски по водене на делото в размер на 85 лева. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че в производството е допуснато нарушение на процесуални правила, свързано с личното участие на осъдения. Поддържа се, че съдът е лишил осъденият от участие в най-важния етап от наказателното производство. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на производството защитникът поддържа искането, като твърди, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като е лишил В. от възможността да участва в процеса. Предлага делото да бъде възобновено на основание чл. 423, ал. 1 НПК Осъденият В. се присъединява към позицията на защитника си и моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че действително е бил в чужбина, но се е опитвал да изкара прехраната си. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство (участвал е в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд), след което е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият В. е привлечен в качеството на обвиняем на 20.12.2012 г. като му е била определена първоначална мярка за неотклонение "подписка". Към този момент той е посочил адрес за призоваване- [населено място], [улица]. От същия адрес той е бил призован за първото по делото заседание, бил му е връчен обвинителен акт и се явил пред първостепенния съд. След това В. е напуснал адреса, заминал е в чужбина и не е оставил адрес, на който да може да бъде призован. Първостепенният съд е положил усилия да открие осъдения, но след като е установил, че той се намира трайно в чужбина (по информация на близките му) и няма известен адрес е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 269 НПК и е разгледал делото в негово отсъствие. Касационният съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките на чл. 423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и участвал на досъдебна и част от съдебната му фаза. След това по своя инициатива В. е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие осъденият е поставил решаващия съд, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за съдебното заседание и да му даде възможност да участва в него. Касационната инстанция приема, че това поведение на В. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването му. Касационният съд не сподели и оплакването на осъдения, че първоинстанционния съд го е лишил от възможност да сключи споразумение с държавното обвинение и да получи по- леко наказание. Действително тази диференцирана процедура е възможна само при лично участие на подсъдимия, но сключването на споразумението е било осуетено не от първоинстанционния съд, а от действията на В. В случая съдебният състав е положил всички усилия да открие осъдения и след като се е уверил, че той не може да бъде призован правилно е разгледал и решил делото при приложението на разпоредбата на чл. 269 НПК. На посочените основания съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл. 423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение