Решение № 2229 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2017 г.

Решение № 2229 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) – гр. С., подадена чрез процесуалния си представител юриск. Димитров срещу решение № 275/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 251/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е уважен предявеният от Й. Михтиев от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лв. ведно със законната лихва считано от 13.04.2017 г., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 11011153/02.09.2011 г. на директора на АДФИ. Присъдени са и разноски в размер на 310 лв. направени в производството по ЗОДОВ пред съдебната инстанция. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е прието в мотивите наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС да постанови решение по същество. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Й. Михтиев, в писмен отговор, чрез процесуалния му представител адв. Попова поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и моли съда обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – В. Т. е уважил иска на Й. Михтиев срещу Агенция за държавна финансова инспекция – гр. С. за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил АДФИ да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните последици. Претенцията за имуществени вреди, е във връзка с обжалваното и отменено с решение № 55/20.02.2012 г. НП № 11011153/02.09.2011 г. по НАХД № 1128/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. Посоченото решение е оставено в сила с решение № 150/23.04.2012 г. по АНД № 10138/2012 г на Административен съд – В. Т.. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – В. Т., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпили вреди. Установил е, че в производството по обжалване на НП на (л. 79 от НАХД № 1128/2011) е приложено пълномощно с Договор за правна помощ от 01.12.2011 г. Установил е, че в договора е посочена сума за адвокатско възнаграждение от 100 лв., която е била заплатена в брой за представителство и пред двете съдебни инстанции. Приел е за безспорно установено, че е налице договорено и надлежно заплатено адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител. Въз основа на така установеното се е обосновал, че в случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, поради което е уважил предявеният иск. Обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай не е спорно между страните, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 50 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № 1128/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. Няма спор по делото, че с решение № 150/23.04.2012 г. по АНД № 10138/2012 г. на Административен съд – В. Т. на 05.04.2017 г. е било оставено в сила решение № 55/20.02.2012 г. по НАХД № 1128/2011 г. на Районен съд – Г. О., с което е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011153/02.09.2011 г. на директор на АДФИ. По делото са представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния ответник по делото следва да бъдат присъдени направените пред настоящата касационна инстанция съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г., от който е видно, че посочената сума е изплатена изцяло в брой - л. 12 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,