Решение № 10882 от 29.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу Решение 35/04.08.2022 г. на Административен съд (АС) Русе постановено по адм. дело 254/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ОХ-240/15.03.2022 г. на министъра на отбраната, с която Р. Иванов е отписан от обучение във Военна академия Г.С.Раковски и е разпоредено да възстанови на Министерството на отбраната (МО) разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван в академията и МО е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, които могат да се отнесат към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. По изложени в касационната жалба съображения касаторът оспорва извода на съда, че обжалваният административен акт е немотивиран. Счита, че тъй като издаването на Заповед ОХ-240/15.03.2022 г. на министъра на отбраната се предхожда от Докладна записка рег. 22-10-135/28.02.2022 г. и Докладна записка рег. 22-10-135/11.03.2022 г., то мотивите на заповедта се съдържат в тези докладни записки, което съдът не е отчел. Подробно възпроизвежда мотивите за издаване на процесната заповед за отписване на Р. Иванов от обучение във Военна академия Г.С.Раковски, приет като слушател в задочна форма по специалността Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво. Излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на Р. Иванов срещу Заповед ОХ-240/15.03.2022 г. на министъра на отбраната да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Благоева-Копчева. Ответникът по касация Р. Иванов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от адв. Минчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени Заповед ОХ-240/15.03.2022 г. решаващият съд, от събраните по делото доказателства, е установил следното от фактическа страна: Със Заповед ОХ-491/07.06.2021 г. министърът на отбраната е освободил от заеманата длъжност, взел е в разпореждане по щат А-112, назначил е на длъжност Наблюдател и е командировал в Грузия за участие в Гражданска мисия за наблюдение на Европейския съюз, под командването на силите на Оперативния щаб на мисията Р. Иванов младши експерт във Военно формирование 32040 Крумово. Командироването е за периода 15.06.2021 г. 16.06.2022 г. Р. Иванов е заминал за Грузия на 15.06.2021 г. Със Заповед ОХ-571/29.06.2021 г. министърът на отбраната е зачислил за обучение във Военна академия Г.С.Раковски като слушатели в задочна форма по специализация Военновъздушни сили от специалността Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво за учебната 2021/2022 г., считано от 31.08.2021 г., офицери по § 100 от ПЗР на ПМС 191/2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), сред които е и Р. Иванов. На 03.09.2021 г. Р. Иванов е изготвил рапорт, въведен в деловодството на Военна академия Г.С.Раковски с рег. СИ-29-6104/07.09.2021 г., с който е поискал да бъде прекъснато обучението му във военната академия за учебната 2021/2022 г., за срок от една година, поради служебната му ангажираност във връзка с изпълнение на Гражданска мисия за наблюдение на Европейския съюз в Грузия. На 07.10.2021 г. от директора на Дирекция Управление на човешките ресурси в отбраната е поставена резолюция не съгласувам! Прилагам становище. Съдът е посочил, че такова не се съдържа по преписката. На 25.01.2022 г. Академичният съвет (АС) на Военна академия Г.С.Раковски е взел решение да бъде направено предложение до министъра на отбраната за отписване от обучение във военната академия на капитан Р. Иванов Решение по Протокол 2 от заседание на проведено на 25.01.2022 г. Предложението (рег. СИ-29-1215/09.02.2022 г.) е направено от началника на Военна академия Г.С.Раковски до министъра на отбраната. Във връзка с предложението са изготвени докладни записки от 28.02.2022 г. и от 11.03.2022 г., с напълно идентично съдържание, като се предлага на министъра на отбраната да издаде заповед за отписване от обучение във Военната академия на Р. Иванов. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка е разгледал и приел за неоснователно възражението на жалбоподателя (сега ответник по касация) за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на издателя ѝ. Приел е, че оспорената заповед е издадена в писмена форма, но не съдържа фактическите основания за издаването ѝ, т. е. не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. След анализ на посочените като правно основание за издаване на процесната заповед норми чл. 26, т. 15, чл. 31, ал. 1 и чл. 145, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 90, ал. 2, т. 4 и чл. 90а във връзка с чл. 96, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия Георги Стойков Раковски (ПУДВА) и констатирайки, че в административната преписка се съдържат документи, установяващи определени факти, относими към приложените от ответника в оспорената заповед правни основания, е посочил, че издадената заповед не препраща към нито един определен документ и по този начин не може да се извърши проверка за съответствие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Изложил е съображения, че ако се приеме, с оглед на позоваването на чл. 90а ал. 1 от ПУДВА, че отписването в хипотезата на чл. 90, ал. 2, т. 4 става със заповед на министъра на отбраната, като се извършва по предложение на началника на Академията, след решение на Академичния съвет и, че това касае Протокол 2 от заседанието, проведено на 25.01.2022 г., то същото отново не съдържа фактически констатации и то относими към чл. 96 от Правилника, при положение, че съгласно чл. 82, ал. 1 ПУДВА слушателите имат право еднократно да прекъснат обучението си при продължително отсъствие поради временна нетрудоспособност или по служебни причини, като последните с оглед изготвения рапорт от 03.09.2021 г. и Заповед 0Х-491/07.06.2021 г. на министъра на отбраната са били известни и налични. Решението е правилно. Съдът е установил правилно и коректно относимите към спора факти и обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел, с оглед приетите по делото докладни записки рег. 22-10-135/28.02.2022 г. рег. 22-10-135/11.03.2022 г., каква е причината за издаване на процесната заповед. Както правилно е отбелязал решаващият съд докладните записки не са цитирани в процесната заповед, поради което не могат да се разглеждат като такива съдържащи мотивите на издадения административен акт. С оглед посочените правни основания и изложеното в документите по преписката съдът е направил извод, че е неясно, защо е издадена заповедта, при положение, че съгласно чл. 82, ал. 1 ПУДВА слушателите имат право еднократно да прекъснат обучението си при продължително отсъствие поради временна нетрудоспособност или по служебни причини. По делото липсват каквито и да е доказателства, че г-н Иванов е уведомен, че рапортът му за прекъсване на обучението не е уважен и причините за това, както и че следва да се яви на занятия. От изложеното в писмо рег. СИ-29-2995/31.03.2022 г. не се установява явявал ли се е Р. Иванов на присъствени занятия и в кой период и защо е необходимо лицето да възстанови разходи за обучение за 18 учебни дни. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт да бъдат посочени фактическите основания за издаването му. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен. В процесната заповед липсва каквото и да е позоваване на документ предхождащ издаването на акта, за да се приеме, че там са изложени фактическите основания за издаването му. Не са посочени докладните записки цитирани в касационната жалба. От изложеното в документите от административната преписка не може да се установят фактическите основания на органа, изложени в документите предхождащи издаването на акта, към кое от правните основания посочени в заповедта се отнася, доколкото последните съдържат различни хипотези. Съгласно чл. 145, ал. 3 ЗОВСРБ при виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението по ал. 1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван. В случая от документите по преписката не се обосновава виновно неизпълнение на задълженията на военнослужещия за завършване на обучението, за да се изисква от него заплащане на разходите за издръжка и обучени за периода, в който е бил обучаван. Съгласно чл. 90а ПУДВА слушателите се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4 то се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. Отписването на слушателите по чл. 90, ал. 2, т. 2 се извършва след подаден рапорт по команден ред до министъра на отбраната. В чл. 90, ал. 2, т. 4 ПУДВА е предвидено, че слушателите се отписват от Академията при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията. Съгласно чл. 96, ал. 1 ПУДВА системно неизпълнение на задълженията по учебния план е налице при: 1. отсъствие на слушателите и студентите над 30 на сто от учебното време за един семестър; 2. незаверен семестър; 3. получени слаби оценки по две и повече дисциплини на поправителна сесия за текущ семестър или натрупани повече от две слаби оценки за учебната година или слаба оценка на ликвидационна сесия. Коя от хипотезите на чл. 96, ал. 1 ПУДВА административният орган е приел, че е осъществена и защо не е мотивирано в нито един документ от преписката. Изложените в съдебно заседание съображения от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че при отмяна на заповедта няма как да се предложи обучение на г-н Р. Иванов, тъй като такъв курс няма да се провежда, са извън предмета на спора. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на оспореното съдебно решение настоящата инстанция констатира, че то е валидно и допустимо. Решението е постановено от компетентен съд, функциониращ в надлежен състав при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки и наличието на положителните процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, а и не е представил доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение