Решение № 5190 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Билла България ЕООД (Билла), срещу Решение 5244 от 04.08.2023 г. на Административен съд - София град (АССГ) по адм. дело 5029/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 271 от 14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на Билла България ЕООД е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) забрана търговецът да предоставя невярна информация, относно крайната продажна цена на стоките (вкл. пилешко роле "Мес ко"), чрез етикет в червен цвят с надпис Акция" в обект магазин за хранителни стоки Билла" в гр. Габрово, [улица], осъществявайки състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в ЗЗП.

Касационният жалбоподател Билла България ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че при постановяването на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на образуването на административно производство, които водят до ограничаване на процесуалните права на Билла България ЕООД. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 АПК да уведоми "Билла България" ЕООД, за образуваното административно производство. В хода на проверката от КЗП е изготвен Констативен протокол К-2733409 от 20.02.2023 г., но съгласно същия на Билла не е предоставена възможност да изрази становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения. На Билла не е осигурена никаква възможност да участва в административното производство и да упражни правата, които има по силата на чл. 34 АПК. Отделно от това административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт.

В заповедта не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. В хода на проверката е установено, че в магазина към датата на проверката се предлагат за продажба различни артикули, включително посочения в заповедта - пилешко роле Мес ко, който е част от седмична акция по рекламна брошура за периода 16.02.2023 г. - 22.02.2023 г. и се продава на промоционална цена от 6,07 лв. с намаление - 15%, като старата цена на продукта е била 7,15 лв. и същата е зачертана в изпълнение на разпоредбите на ЗЗП. Допълнително, върху опаковката на стоката е бил поставен стикер в жълт цвят и червени надписи намаление -25%, като по този начин стоката е представена с допълнително намаление в резултат на търговско решение. За да се реализира посочената отстъпка, от страна на касиера, при маркирането на продукта, е необходимо да натисне ръчно бутон за допълнителното намаление от 25%, което не е било осъществено при извършването на контролна покупка от страна на представители на Комисията. Поради изключително големия обем стоки и мащаба на магазините Билла, всяка подмяна на артикули и тяхната цена изисква определено технологично време за запознаването на всеки един служител в магазина с тях. Датата на проверката - 16.02.2023 г. е първият ден, в който продуктът се предлага с нова продажна цена и е възможно служителите да не са били запознати с въведените промоционални условия на някои стоки. Това обстоятелство не е взето предвид нито от контролните органи, нито от административния съд. Подобна ситуация не следва да се счита за нелоялна търговска практика. Касае се за единичен случай в един магазин. В констативния протокол и заповедта не се посочва клиент на магазина или потребител да е бил увреден или да е потърпевш от посочената от Комисията нелоялна търговска практика.

Поднасянето на информацията от страна на търговеца чрез стикери, указващи, че продукта е със специална цена, не води до създаването на погрешна представа за икономическа изгода у потребителите, тъй като така или иначе стоката е намалена и съответства на промоционалната цена, посочена на регала в магазина.

Към датата на издаване на заповедта - 14.03.2023 г. твърдяното правонарушение е прекратено, поради което приложената с оспорената заповед принудителна мярка няма предмет - няма продължаващо правонарушение, което да бъде прекратено. Приложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение.

Прави искане обжалваното решение за бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 16.02.2023 г. била извършена проверка от длъжности лица на КЗП, съвместно с длъжностни лица на Областна дирекция по безопасност на храните - Габрово и Централно управление на Националната агенция за приходите - Велико Търново на магазин за хранителни стоки "Билла" в гр. Габрово, [улица], за което бил съставен КП К-2733409 от 20.02.2023 г. Било установено, че търговецът прилага намаление на цените на част от предлаганите за продажба хранителни стоки, като организира следните кампании:

• седмична акция по рекламна брошура от 16.02.2023 г. до 22.02 2023 г.

• разпродажба на стоки, които в бъдещ период няма да се предлагат в търговския обект.

Стоките, за които се отнасят намаленията, са обозначени с етикет с червен цвят с посочен срок на намаленията, предишна цена, която е зачертана, цена след намалението, надпис "Акция" или "Billa card", процент на намалението.

При извършената проверка на каса било установено, че при една от произволно избраните 18 стоки, а именно - пилешко роле "Мес ко" потребителят ще заплати по-висока цена - 6,07 лв. В близост до стоката бил поставен етикет със следната информация Мес Ко пилешко роле, бр. 270 гр., 7,15 лв. (зачертана), -15 %, 6,07 лв. (зачертана), 4, 55 лв., валидност 20230126 до 20230222, 1 кг. 22,48 лв. Допълнително върху опаковката на стоката бил поставен стикер в жълт цвят и червени надписи намаление -25%". Било установено при проверката, че потребителят ще заплати предишно намалената цена от 6,07 лв., а не прогресивно намалената цена - 4,55 лв. В хода на проверката управителят на обекта устно обяснил, че вероятно служителката на касата не е натиснала бутона за допълнително намаление -25%.

Поради това административният орган приел, че на 20.02.2023 г. търговецът "Билла България" ЕООД чрез търговски етикет в червен цвят с надпис "Акция" с посочени три цени, две зачертани - 7,15, 6.07 лв., посочена цена след намалението 4,55 лв., посочен процент на намаление -15 % и поставен допълнително стикер в жълт цвят и червен надпис "намаление -25%", отправя покана към потребителите за покупка на пилешко роле "Мес ко" на прогресивно намалена цена 4,55 лв. В действителност обаче на касата стоката е маркирана на предишната намалена цена, което потребителят би установил само след проверка на касовия бон и ако потребителят не е закупил повече намалени стоки, поради възприетия от търговеца сложен начин за отчитане на отстъпките в издаваните документи за продажба.

Административният орган направил извод, че по тази начин търговецът осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗГ1.

Поради това била издадена оспорваната Заповед 271 от 14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на Билла България ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е за неоснователно възражението на дружеството, че не му е дадена възможност да участва в административното производство, тъй като с връчването на констативния акт то е имало възможност да представи своите възражения и доказателства пред административния оран.

Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Анализирал е разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г и чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, пар. 13, т. 25 и т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е счел, че Билла България ЕООД е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като предоставената информация за цената на стоката чрез етикет е подвеждаща. При запознаване с етикета на продукта потребителят очаква, че ще го получи на цена 4,55 лв., но в действителност получава продукт с по-висока от обявената цена, а именно 6,07 лв.

Изложил е, че е без значение дали се касае за единичен случай на допусната такава практика и колко лица евентуално са засегнати от нея, тъй като една от целите на ЗЗП, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 3 него е да осигури на потребителите право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия. Поради това издаването на акт от чл. 68в ЗЗП не е обусловено от накърняването на нечии интереси при прилагането на нелоялна търговска практика, а от възможността да възникне такова увреждане.

Счел е за неоснователно твърдението на оспорващото дружество, че обжалваната заповед няма предмет, тъй като нарушението е прекратено. Посочил е, че актът е издаден и при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, тъй като прилагането на нелоялна търговска практика, независимо дали е преустановено в деня на нейното установяване, не следва да бъде допускано и занапред.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

АССГ правилно е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на Билла България ЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Наред с това, както е посочил и първоинстанционният съд, с връчването на констативния акт дружеството е имало възможност да представи своите възражения и доказателства пред административния оран.

С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената.

За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация относно цената и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика.

По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП.

Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика.

За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща.

Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между обявената чрез етикет цена на процесния продукт (4,55 лв. при обявено намаление от 25%) и тази, която той се маркира на касата (6,07 лв., съответстваща на намаление от 15%). Фактът, че това разминаване, по твърдение на търговеца, е резултат от човешка грешка на служителя на касата не променя обективния факт на предоставянето на невярна информация. Верността на информацията е обективен факт цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. Доводите за човешка грешка сочат проблеми във вътрешната организация и управление на работния процес, които са неотносими към установената забранена от закона търговска практика и не променят извода за обективно осъществено нарушение.

Видно от изложеното изводът на органа за осъществен от търговеца и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен.

Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.

Процесната стока е хранителна, която обичайно се продава на невисока цена. Това значи, че средният потребител не отделя съществено време за подробно предварително проучване на цената на стоката, а обикновено взема търговското си решение непосредствено в момента на пазаруване, като дори и да е формирал предварително решение за покупка на стоката той не е извършил подробно и задълбочено проучване на цената на стоката. Това прави изключително решаваща за формирането на търговското решение информацията, която се намира непосредствено на опаковката на стоката.

В случая допуснатото отклонение от обявената информация при намаление от 15% и намаление от 25% съставлява 10% от стойността на продукта и обективно би могло да повлияе на търговското решение на средния потребител. Значително по-ниската цена (4,55 лв. вместо 6,07 лв.) би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. Увереността, която получената от поставената на опаковката информация дава на средния потребител за 25% намаление на цената (а не само за 15% намаление) е достатъчна, за да го мотивира да направи избора си.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай невярната информация би могла да доведе до промяна на икономическото поведение на средния потребител е правилен. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че практиката е преустановена към датата на издаване на заповедта, както и че касае само една стока в един магазин. Трайна е съдебната практика, че честотата на проявлението на практиката и преустановяването й към датата на издаване на заповедта са правноирелевантни. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер.

С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд