Решение № 13049 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2011 г.

Решение № 13049 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Илиев Табаков от гр. Видин срещу решение № 45 от 07.04.2011 г. по адм. дело № 18/2011 г. по описа на Административен съд Видин. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени приложената спрямо касатора принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Видин, не се явява и представлява в съдебно заседание. По делото е постъпила молба с искане за прекратяване на производството поради отпаднал интерес. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Позовава се на решение № 2 от 31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г. на Конституционния съд на Република България, с което е установена противоконституционност на чл. 75, т. 5 и 6 от ЗБЛД и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и влязлото в сила решение на КС, оспореният съдебен акт се явява неправилен и следва да се отмени, както и оспореният административен акт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на Иван Табаков против отказа на директора на Областна дирекция на МВР гр. Видин, материализиран в заповед рег. № 44 от 12.01.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Видин да отмени приложена спрямо същия със заповед рег. № 604 от 21.04.2009 г. принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Съдът е приел за установено, че към момента на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките съгласно горната разпоредба - същият е длъжник в големи размери, личното му имущество не покрива задълженията му, не е представил надлежно обезщетение в размер на главницата и лихвите, липсва внасяне на суми от негова страна, а принудителната мярка спрямо Табаков е приложена по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че оспорената заповед е законосъобразна. Приел е за неоснователен доводът на жалбоподателя за издаване на административния акт в нарушение на чл. 27, § 1 от Директива № 2004/38/ЕО, тъй като неплащането на публични задължения в големи размери е свързано с понятието обществен ред, поради което е допустимо ограничаването на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на ЕС. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от съдържанието на молбата на Иван Табаков до Директора на ОД на МВР-Видин се извлича и правното основание на което се основава молба вх. № 24631 от 02.11.2010 г. на Герги Табаков, макар, че то не е посочено от молителя изрично. Касае се за производство по реда на Глава седма от АПК, Основания за възобновяване, като регламентацията на чл. 99 от АПК съдържа изчерпателно реда и основанията на които нормата е приложима. От изложените в оспорената заповед фактически и правни основания се налага извода, че това производство не е проведено по отношение на влязлата в сила заповед № 604 от 21.04.2009 г. С тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по молба вх. № 24631 от 02.11.2010 г. на Иван Табаков. При новото постановяване на административния акт на посоченото по-горе правно основание, административният орган следва да се съобрази със следните обстоятелства: С решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. Конституционният съд е установил противоконституционност на чл. 75, т. 5 и 6 от ЗБЛД (обн. ДВ, бр. 93 от 1998 г., последно изменен с бр. 23 от 2011 г.). Конституционният съд е приел, че при всяко положение ограниченията по чл. 75, т. 5 и 6 от ЗБЛД са допустими от гледна точка на предназначението им да защитават правата и свободите на други граждани. В същото време Конституционният съд приема: "Разпоредбите на чл. 75, т. 5 и 6 от ЗБЛД не са съобразени обаче с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор". Въз основа на обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД следва, че същата не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд, т. е. съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията три дни след датата на обнародване на решението, а именно 23.04.2011 г. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, с която е отхвърлена молбата срещу заповед № 604 от 21.04.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка е издадена при действието на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Последният не следва да се прилага от момента на влизането в сила на цитираното по-горе решение на Конституционния съд, защото от този момент настъпва конститутивното действие на това решение. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага и спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Предвид на незабавното действие на обезсилването на противоконституционната разпоредба на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД административният орган, издател на акта, не може да се позове на същата разпоредба като правно основание за издаване на обжалваната заповед, защото издаването и оставянето в сила от съда на заповедта за забрана за напускане на страната, съответно отказ да се издаде паспорт или заместващ го документ, предполага прилагане на противоконституционната разпоредба, а тя е обезсилена, така че не може да бъде приложена. В случая се касае до противоречие на чл. 75, т. 5 и 6 от ЗБЛД със съдържанието на конституционната уредба, а именно с чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд, налице са основанията за отменянето на заповед 604 от 21.04.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД в производство по чл. 99 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира, че чл. 75, т. 5 от ЗБЛД противоречи на чл. 2 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на международния акт въвежда изискване ограничението на правото всеки свободно да напусне пределите на всяка държава, включително и своята, да е пропорционално, т. е. необходимо, а не наложено автоматично и без оглед конкретния случай и личното поведение на лицето. Разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД изисква автоматично приложение на мярката при констатирани публични задължения в големи размери, за които не е представено обезпечение. Поради това прилагането на същата не се съобразява с относимите към конкретното лице обстоятелства, не се отчита тежестта на случая и не е ясен какъв е правният ефект от прилагането й. Цитираните противоречия са основание за неприлагане на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД поради несъобразяването му с изискванията на чл. 2 от горния протокол. При сравнението на предвиденото в чл. 75, т. 5 от ЗБЛД ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на ЕС, е видно, че приложената на жалбоподателя принудителна мярка не отговаря на изискванията на Директива 2004/38/ЕО за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Налагане на ограничение на свободата на движение на основание единствено наличие на публично задължение, без да са спазени изискванията на чл. 27, § 2 и 3 от Директивата представлява несъответствие на българска правна норма с правото на ЕС. Като е изложил мотиви противно на изложеното, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Предвид горното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и тъй като фактите по спора са изяснени вместо него следва да се постанови друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена в цялост. Преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне на основание чл. 98 от АПК досежно заповед рег. № 604 от 21.04.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Видин, с която на Иван Табаков е приложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,