Решение № 2018 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2021 г.

Решение № 2018 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2021 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., чрез адв. А. Икономов, против решение № 160/09.06.2021 г., постановено по адм. дело № 548/2020 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена исковата му молба против община Кюстендил за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискано да бъде отменено, а исковата молба уважена. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – община Кюстендил, чрез юрк. Цекова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховна административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото. Правилно е прието, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от И. А. против община Кюстендил. Първоначално е посочено, че ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 9 000 лева, представляващи стойността на унищожените движими вещи, находящи се в сградата по иззетия поземлен имот – общинска собственост, с ид. 41112.502.86 по КККР на гр. Кюстендил, разположен в м. "Решетка", с трайно предназначение "земеделска територия", начин на трайно ползване "посевни площи", но в впоследствие цената на иска е изменена за сумата от 3 315 лева, каквото е заключението на вещото лице в допуснатата съдебно-икономическа експертиза. А. претендирал и присъждане на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в претърпени стрес, уплаха, безсилие, шок от оставането без дом на цялото семейство, влошено здравословно състояние на съпругата, която получила сърдечна недостатъчност и се наложило да се търси медицинска помощ, в резултат на проявено виновно незаконосъобразно действие от страна на общинската администрация. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допуснал събиране на гласни доказателства от трима свидетели, както и заключение на съдебно-икономическа експертиза, която да установи стойността на унищожените електроуреди и домашни потреби към момента на разрушаване на къщата. От правна страна съдът приел, че в процесния случай вредите се претендират от незаконосъобразни действия на служители на ответника, но от събраните по делото доказателства такива не са установени. По делото не е доказано наличието на отменен по съответния ред акт на кмета на община Кюстендил или съответно незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, от които да е произтекла вреда за И. А.. Посочено е, че Заповед № РД-00-1110/20.09.2018 г. на кмета на община Кюстендил за изземването на поземления имот е била публикувана на сайта на общината, поставена е била на таблото за обяви и съобщения на сградата на Община Кюстендил, връчена е била на лицата, намиращи се в имота на датата на изземването – 27.09.2018 г., но не е била обжалвана и съответно е влязла в законна сила. Следователно, действията на общинската администрация са били в изпълнение на един законосъобразен административен акт, поради и което не налице незаконосъобразни действия на служители на Община Кюстендил, причинили имуществени вреди на ищеца. Отделно от горното, съдът посочил, че по делото не са били представени доказателства нито за собственост на имота и на сграда по отношение на И. А., нито каквито и да било писмени доказателства за вещи, които според ищеца са се намирали в сградата. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковата молба е недоказана, поради и което я отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Кюстендил е незаконосъобразно и неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. Действията на длъжностните лица на ответника, не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на законовите задължения. Не е установено незаконосъобразно действие на ответника, свързано с разрушаването на къщата, находяща се в поземлен имот – общинска собственост с идентификатор 41112.502.86 по КККР на гр. Кюстендил. Както правилно съдът е посочил, Заповед № РД-00-1110/20.09.2018 г. на кмета на община Кюстендил за изземването на поземления имот не е обжалвана и е влязла в законна сила. Следователно, действията на длъжностните лица са се основавали на законосъобразен административен акт и са били правомерни. В случая отговорност за вреди по ЗОДОВ не може да се ангажира, тъй като не са извършени незаконосъобразни действия, които да са причинили имуществени или неимуществени вреди на И. А.. Община Кюстендил, чрез своите длъжностни лица, е изпълнила свое законоустановено задължение и не е налице незаконосъобразна административна дейност, от където и следва, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 ЗОДОВ представлява самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на иска и както бе посочено по-горе съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. Твърденията на И. А. за претърпени вреди също са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване – чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Не са доказани настъпили факти от обективната действителност, представляващи имуществени и/или неимуществени вреди, причинени в резултат на административни действия. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на касационния жалбоподател И. А. разноски не се дължат, поради и което искането му следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са претендирани разноски и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение