Решение № 250 от 10.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Богдански, с [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника адв. К. Толев, срещу Решение 1492/10.08.2020 г., постановено по адм. дело 616/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-16001619001411-091-001/02.10.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 732/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва наличието на законово установените предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК, противно на приетото от административния съд. Счита, че не е налице недобросъвестност, тъй като не би могло да се презумира знание у управителя, макар да има влязъл в сила ревизионен акт по отношение на задължения на дружеството. Твърди, че липсва и причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани дължимите суми от дружеството, като прави оплакване, че не му е предоставена възможност да ангажира доказателства в хода на процеса. Оспорва ангажиране на отговорността му единствено поради неоткриване на преките доставчици, както и счита, че публичният изпълнител не е проявил достатъчна активност, за да събере вземанията от дружеството. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт, а в условията на алтернативност делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. М. Григорова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001619001411-091-001/02.10.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 732/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Г. Богдански по реда на чл. 19 от ДОПК за задължения на Джорджи 2010 ЕООД в общ размер на 57 006,16 лв. главница и 27 561,39 лв. лихви по видове и периоди, както следва: за ДДС за периода 01.01.2013 г. 28.02.2015 г. в общ размер на 20 203,74 лв. главница и лихва в размер на 10 135,67 лв.; за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. в размер на 36 182,02 лв. главница и 17 078,12 лв. лихви; за вноски за ДОО осигурители за периода 01.08.2014 г. 30.09.2014 г. в размер на 67,72 лв. главница и 34,16 лв. лихва; за вноски за ЗО осигурители за периода 01.01.2013 г. 30.09.2014 г. в размер на 386,59 лв. главница и 231,30 лв. лихви; вноски за УПФ осигурители за периода 01.08.2014 г. 30.09.2014 г. в размер на 19,03 лв. главница и 9,60 лв. лихви; данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.09.2014 г. 31.10.2014 г. в размер на 147,06 лв. главница и 72,54 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период Г. Богдански е управител и едноличен собственик на капитала на Джорджи 2010 ЕООД. На дружеството е била извършена ревизия, приключила с РА 16001615002306-091-001/11.11.2015 г., като приходните орган са приели, че някои от установените с него задължения са относими към процесния случай, а именно за ДДС за периода 01.12.2013 г. 28.02.2015 г. и за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 година. По време на ревизията е прието, че доставки, за които е ползвано право на данъчен кредит, не са реално извършени, за което управителят не е имало как да не знае, поради което е отказано право на данъчен кредит и е увеличен данъчният финансов резултат на дружеството с непризнатите разходи. Ревизионният акт не е обжалван. Определените задължения на Джорджи 2010 ЕООД за ДДС и корпоративен данък, както и декларираните с декларации по Обр. 6 задължения за осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, не са внесени. Образувано е изпълнително дело 12231/2014 г. за задълженията на дружеството, като с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 01.10.2015 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.12.2015 г. е наложен запор на банкови сметки. Поради липса на имущество е прието, че задълженията на Джорджи 2010 ЕООД са несъбираеми. От дадени в хода на ревизията писмени обяснения е установено, че СД по ЗДДС, ГДД, декларации обр. 1 и 6 са съставяни от счетоводители, но са предавани лично на управителя Г. Богдански. Именно управителят е ръководил цялостната дейност на дружеството и единствен е притежавал право да се разпорежда с банковите му сметки. След анализ на счетоводството на Джорджи 2010 ЕООД е установено също, че през ревизирания период са осчетоводени 58 000 лв. като върнати от дружеството на собственика, но липсват доказателства Г. Богдански изобщо да ги е предоставял на Джорджи 2010 ЕООД. Тази сума е третирана от данъчната администрация като неправомерно отклонена от средствата на юридическото лице в полза на неговия управител. Извършени проверки в информационните масиви на НАП са показали, че на 17.11.2014 г. е продаден автомобил на дружеството, към 17.03.2015 г. дружеството е преустановило реална стопанска дейност, а на 24.08.2015 г. лицето е продало дружествените си дялове на М. Асенов. Според счетоводните записвания на дружеството към момента на прехвърлянето касовата наличност се е равнявала на 22 925,23 лв., като няма данни средствата да са били предоставени на новия собственик, поради което е формиран извод, че са останали у Г. Богдански. Въз основа на тези фактически констатации е прието, че управителят е отклонил сума в размер 80 925,33 лв., (58 000,00 лв. + 22 925,23 лв.), поради което е ангажирана отговорността му за определените с процесния ревизионен акт задължения на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК и с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Според решаващата инстанция спорът между страните е правен и се свежда до това дали са налице елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на процеса безспорно са доказани всички елементи на фактическия състав, предвиден в чл. 19 от ДОПК, обуславящи правомерно ангажиране на отговорността на управителя. По-конкретно са изложени мотиви, съгласно които към момента на ревизията лицето е било управител на дружеството, за чиито задължения е ангажирана отговорността му; дружеството има задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт; налице е укриване на факти и недобросъвестно отклоняване на парични средства, както и причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността вземанията да бъдат събрани от юридическото лице. Постановено е още, че правилно административните органи са съобразили границите на отговорността, както и законосъобразно върху установените задължения са начислени лихви. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. По спорния по делото въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Джорджи 2010 ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: В конкретния случай с ревизионния акт, за да бъде ангажирана отговорността на управителя Богдански, е прието, че са налице материалноправните предпоставки както по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, така и тези, предвидени съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от Кодекса. Правилно, от страна на административния съд, е съобразено кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на третото лице за всяка от законово уредените хипотези, като настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. В конкретния случай, за да ангажират отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК на Г. Богдански, приходните органи са установили, че за ревизираните периоди дружеството неправомерно е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по доставки, чието реално изпълнение не е доказано, за което има влязъл в сила ревизионен акт, издаден на Джорджи 2010 ЕООД. При ревизията, извършена на дружеството, е установено и че значителна част от продажбите на юридическото лице, са отчетени през ЕКАФП, но не фигурират в ГФО и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Тези обстоятелства несъмнено сочат, че целта на сделките е ощетяване на фиска чрез неплащане на изискуеми данъчни задължения. Със сумата на данъка по тези доставки Богдански е намалил месечните задължения за ДДС на дружеството, което правилно е прието от органите по приходите за системно и съзнателно укриване на данъци, като е допуснал използването на документи, по които не са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и са подадени справки-декларации по ЗДДС отразяващи некоректни данни обстоятелство безспорно установено с влязъл в сила ревизионен акт. Правилно е прието от приходните органи, че в качеството на управител Богдански е укрил факти и обстоятелства, които по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съответно съгласно чл. 92 от ЗКПО, е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. По този начин се установява наличието на причинно-следствена връзка между декларирането на неточни факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията, която се изразява в умишлено подаване на справки-декларации по ЗДДС и ГДД със занижени данъчни задължения, вследствие на което е избегнато внасянето на реално дължими данъци от дружеството. Ревизираното лице е било наясно, от една страна, че издадените фактури не отразяват реални сделки. От друга - Богдански в качеството му на единствено лице, което представлява, организира и ръководи дейността на юридическото лице, е знаело, че подадените справки декларации и ГДД не отразяват реалните приходи през отчетните периоди. С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че Богдански в качеството си на управител на Джорджи 2010 ЕООД през ревизираните периоди умишлено е укрил факти, които подлежат на деклариране пред приходните органи, в резултат на което задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани, което обуславя съставомерност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на касатора, според които не би могло да се презумира знание у управителя, макар да има влязъл в сила ревизионен акт по отношение на задължения на дружеството. Ирелевантни спрямо предмета на спора са оплакванията относно основанието за отказано право на данъчен кредит, обективирано в издадения на дружеството ревизионен акт, тъй като същият не е обжалван и се ползва със стабилитет и не е предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Лицето не е било лишено от възможност да ангажира доказателства по делото, напротив същото е проявило процесуална пасивност, като нито в хода на ревизията, нито по време на съдебното разглеждане на спора е представило относими доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация. С процесния ревизионен акт е прието, че са налице и обстоятелствата по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, съгласно чиято разпоредба управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. По счетоводни данни в полза на Богдански са осчетоводени суми в общ размер на 58 000,00 лв. на основание върнати суми, без обаче да са налице каквито и да е документи, сочещи, че управителят е предоставил парични средства на дружеството. Установено е още, че към момента на продажбата на дружествените дялове в касата на дружеството са били налични 22 925,23 лв., за които липсва документална следа да се предоставени на новия собственик, поради което правилно е прието, че са останали на разположение на управителя. При положение, че е установено, че дружеството не разполага с активи и парични средства по банкови сметки, безспорно с поведението си управителят е намалил имуществото на дружеството, което е и единствена причина задълженията да не могат да бъдат събрани. Ирелевантно в случая е оплакването относно активността на публичния изпълнител. Следва да се посочи, че размерът на установените с ревизионния акт задължения попада в границите, до които отговорността на управителя би могла да бъде ангажирана, при съобразяване на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК. Доколкото делото е било спирано до постановяване на решение по отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-1/2021, следва да се отбележи, че е постановен краен акт, съгласно който отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и Тълкувателно решение по тълкувателно дело 7/2019 г. на ВАС. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността на Г. Богдански по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Като е достигнал до този краен извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този резултат по спора и навремено заявената претенция на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 068,00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение