Решение № 179 от 19.3.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200129/2024 г.

Настоящето производство е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура, Стара Загора, депозирано на 15.01.2024 г, за възобновяване на НОХД № 284/21 по описа на Районен съд, Раднево, по което е постановено определение за одобряване на споразумение № 50 от 2.11.2023 г, влязло в сила на същата дата, с което е реализирана наказателната отговорност на Р. П. А.. С посочения съдебен акт осъденият е признат за виновен в това, че на 22.10.2023 г в /населено място/, е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 41 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на пет месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, глоба от 300 лв, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от една година, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че след влизане на определението за одобряване на споразумението в сила, чрез разследване е установено, че осъденият не притежава правоспособност да управлява моторно превозно средство. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде преразгледано определението в частта, с която е наложено наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, за срок от една година, като същото бъде отменено в посочената част. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на Върховната прокуратура пледира за уважаване на искането. Защитата изразява становище за основателност на искането и счита, че същото следва да бъде уважено. Осъденият моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, в полза на осъдения е, и касае акт от категорията на тези, които подлежат на възобновяване, по реда на Гл. 33 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. В хода на воденото срещу Р. П. А. наказателно производство по НОХД № 284/21 по описа на Районен съд, Раднево, за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, лицето е представило акт за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, издаден в Република Чехия, а именно: свидетелство за управление на моторно превозно средство № EN257426, издадено на 16.05.2021 г. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка / ЗППАМ / № 23-0327-000092 от 22.10.2023 г на Областна дирекция на МВР, Стара Загора, на осъдения А. е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство, считано от 22.10.2023 г. По повод на възникнало съмнение относно автентичността на документа е направено запитване до компетентните чешки власти за установяване валидността на представеното от А. свидетелство за управление на моторно превозно средство. В получения отговор от Интерпол Прага е посочено, че от извършената проверка в масива данни за издадени в Република Чехия свидетелства за управление на моторни превозни средства, не е установено да е издавано такова свидетелство на българския гражданин Р. П. А.. По заведената преписка в ОДМВР, Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, имаща за цел да установи автентичността на представеното от осъдения свидетелство за управление на моторно превозно средство, е назначена техническа експертиза със задача: да изследва документа и да се произнесе по въпроса за неговата редовност. Вещото лице от ОДМВР, Стара Загора, БНТЛ, е дало отговор в експертна справка № 881/20.11.2023 г, в която е посочило, че изследваният документ е неистински. Установеното в хода на полицейската преписка обстоятелство, че представеният от осъдения А. документ е неавтентичен, е обусловило необходимостта от сезиране на настоящата инстанция, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, с искане за възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението за одобряване на споразумението в частта, с която е наложено наказание по чл. 343 г НК. ВКС намери, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, поради следното: В хода на разследване / по полицейска преписка на ОДМВР, Стара Загора / е изяснено, че представеното от осъдения А. свидетелство за управление на моторно превозно средство е неистински документ. В доктрината по наказателно право и в практиката на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е изяснено, че никой не може да бъде лишен от право, което не притежава. Установеното след влизане на присъдата в сила обстоятелство: че водачът не притежава правоспособност да управлява моторно превозно средство, е ново обстоятелство, изяснено чрез разследване, което не е било известно на съда, постановил влязлата в сила присъда. Новото обстоятелство има значение за изхода на делото, тъй като на осъдения е наложено наказание по чл. 343 г НК, а деецът не притежава правоспособност да управлява моторно превозно средство, откъдето следва, че е лишен от право, което не притежава. С оглед на изложеното, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. За отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон не се налага отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като, в случая, се явява приложима хипотезата на 425, ал. 1, т. 4 НПК, която дава възможност на настоящата инстанция да възобнови НОХД № 284/21 по описа на Районен съд, Раднево, и да пререши въпроса за наказанието по чл. 343 г НК, което произнасяне е в полза на осъдения. Определението за одобряване на споразумението следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта, с която е наложено наказание по чл. 343 г НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, ІII НО,