Решение № 558 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2008 г.

Решение № 558 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Евангелистка Баптистка църква, чрез процесуалния представител, адв. Венета Янкова и Кмета на Община Пловдив, срещу решение № 749 от 31.10.2007 г. постановено по адм. д. № 92/2005 г. на Пловдивски окръжен съд. В жалбите се излагат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност и неправилност и се иска неговата отмяна. Ответниците Пеньо Янков, Марийка Янкова, Петър Иванов, Георги Иванов, Елена Иванова, Колю Сакарски, Нада Инджова, Недка Инджова, Станислава Инджова, Мария Калпакчиева, Росица Гугова, Димитър Трендафилов, Георги Араджиев, Кети Маринова, Георги Джумеров, Анастасия Рашкова, Стиляна Араджиева, Евелина Келбечева , Иванка Маркова и Началника на РДНСК. Пловдив не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния преклузивен срок, на разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на първия касатор против Заповед № ДК-22-67 от 25.10.2004 г. на Началника на РДНСК-Пловдив. В мотивите е прието, че не са нарушени нормите на 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, като е констатирано липса на одобрен ПУП за промяна жилищното предназначение на имота, предвид чл. 20, ал. 2 от ЗУТ. Нарушена е и нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че първоинстанционния съд при постановяване на решението е преценил всички относими към предмета на спора доказателства, включително и приетата повторна тройна техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата Предвид това правилен е извода на съда, че не е изпълнена нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ, а именно да се представи изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища-непосредствени съседи на обекта. Правилен е извода, че към датата на одобряване на проекта и издаване на разрешението за строеж е действала нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 8 от ЗУТ - основното застрояване да съответства на конкретното предназначение на имота по ПУП. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/2001 г. е описан редът, по който може да се предвидят сгради за "религиозни дейности" в имоти намиращи се в жилищни територии, чрез урегулиране на имота в устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, което в случая не е направено и имотът, в който е разрешен строежът е с "жилищно предназначение". Горното се установява от приетата нова съдебно техническа експертиза се установява, която не е оспорена от страните по делото. От последната се установява, както правилно е приел и първоинстанционния съд, че с разрешението за строеж и представения и одобрен проект се предвижда изграждане на нов подземен етаж, и промяна на покривната конструкция, като четирискатния дървен покрив се замени с едноскатен топъл покрив, изпълнен с монопанели и окачен таван от гипсокартон. С това използваемата площ се завишава общо с 144.14 кв. м., което сочи че е нарушено предписанието на основен ремонт в рамките на съществуващия обем на сградата, при което не е спазена нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Предвид горното, при тези мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционният съд, Върховният административен съд, второ отделение, приема че решението е законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,