Решение № 10969 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2012 г.

Решение № 10969 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София против решение № 4506/01.08.2012 г., постановено по адм. д. № 10054/2011 г. на Административен съд София град, с което е отменен РА № 2001101637/20.04.2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП-София, с който в резултат на отказано право на възстановяване на данъчен кредит са определени задължения по ДДС в размер на 94 531.54 лв. на "Стронг" ООД. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Стронг" ООД със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, пл. "Независимост" № 2, хотел "Гайдарец", чрез процесуалния си представител адв. Гледжарска, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Депозирал е и писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата поради допуснати нарушения на материалния закон. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: За да отмени оспорения пред него ревизионен акт първоинстанционният съд е описал подробно установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на на реална доставка на СРР като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно събраните в ревизионното производство и в хода на делото писмени доказателства, в т. ч. първоначалното и допълнителното заключение на ССЕ и заключението на СТЕ. Извел е изрично, че спорът между страните е формиран не относно обстоятелството на получаване на доставките на услуги от страна на жалбоподателя, а досежно това могат ли като изпълнители на тези доставки да се определят издателите на фактурите, по които е отказано правото на възстановяване на данъчен кредит. След направено тълкуване на относимите за случая разпоредби на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и предвид установените по делото факти, съдът е изградил правни изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на реални доставки на услуги, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част. Решението е правилно, а направеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. С оглед установените по делото факти и обстоятелства правилно съдът е формулирал основния спорен между страните въпрос, а именно осъществените строително-ремонтни работи на механата на хотелски комплекс "Гайдарец" от издателите на процесните фактури ли са извършени. Съдът е изследвал по отделно доставките на услуги по издадените фактури от "Софт трейд груп" ЕООД, "Автотранс груп 08" ЕООД, "Лавин" ЕООД, "Стройкомплект 77" ЕООД и "Микра строй" ЕООД и с оглед събраните по делото доказателства - сключените от жалбоподателя договори с изпълнителите, съставените приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи, че възложените с договорите конкретни видове работи по количество и единична цена са извършени и приети е счел същите за реални. Установено е също, че всяко едно от дружествата е извършвало различни по вид строително-монтажни работи, които са описани от съда. С оглед на така установеното, както и при липсата на констатации други дружества да са извършвали същите дейности по установените на място като изпълнени СМР, правилен е направения от съда извод за реалност на процесните доставки. От представените по делото доказателства, в т. ч. ССЕ е установено плащането по всяка една от фактурите, отразено по кредита на счетоводна сметка 501 "Каса в левове" и фактурите са осчетоводени с отчетната им стойност и данъкът е отразен в счетоводството на задълженото лице в съответствие с чл. 86 от Закона за счетоводството. В тази връзка съдът правилно е приел, че доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и навреме правилата за ДДС и не е имал средства да наложи спазване на задължения на доставчика и не е знаел за неспазването от негова страна, той е имал законово основание да очаква да му бъде признато приспадане на ДДС, което е заплатил на доставчика. Освен това, от събраните служебно в хода на ревизията доказателства безспорно е установено, че фактурите са издадени, в тях е начислен ДДС, същите са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответния данъчен период на доставчиците, като разплащанията по тях са реално осъществени. Вярно е, че в хода на ревизията при извършените насрещни проверки доставчиците на се открити на декларираните адреси за кореспонденция, като някои от тях междувременно са дерегистрирани. Доставчиците не са представили исканите от приходния орган доказателства - договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, доказателства за естеството на извършените услуги, документи за разплащания, документи за активи, справки за счетоводни отразявания. Тези действия на доставчиците обаче не обосновават извод за нереалност на доставените СМР, както е приел приходният орган, тъй като реалността на доставките по процесните фактури е установена с представените от жалбоподателя договори, приемо-предавателни протоколи и заключението на СТЕ. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд, в съответствие с материалния закон, е приел, че в случая са налице законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на начисления на ревизираното лице по процесните фактури данък по ЗДДС като данъчен кредит. Този извод на съда е в съответствие и с общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правна справедливост. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 1 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение