Решение № 8071 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Берси Фишинг ЕООД, представлявано от управителя И. Станчев, чрез пълномощника адв. Е. Лилова срещу решение 2592 от 20.05.2020 г. по адм. дело 8084 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД 331 от 20.06.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). С нея, на основание чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), е прекратена регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС Берели, яз. Берсин, находящ се в землището на с. Берсин и с. Багренци, местност Берсински дол, община Кюстендил, ЕКАТТЕ 02138, удостоверение за регистрация 902 от 07.05.2014 г., партида 09 4 00022. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а при условията на алтернативност се навеждат оплаквания и за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез пълномощника му юрисконсулт С. Желева в писмен отговор на касационната жалба по реда на чл. 213а от АПК и в молба от 20.11.2020 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й и не претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата касационни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Касационното възражение за недопустимост на съдебното решение, което се обжалва е неоснователно. Съдебният акт се явява недопустим, когато е постановен въпреки липсата на право на жалба или то е упражнено ненадлежно, респ. и ако съдът е бил десезиран да разгледа определен правен спор. В конкретния случай това не се явява реализирано, понеже са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му, като отсъстват отрицателните процесуални предпоставки затова. Доводът за недопустимост на съдебното решение поради конкретно посочените допуснати нарушения на процесуалните правила би бил такъв относим към неправилност на съдебен акт по принцип. Касаторът посочва, че с молба от 18.02.2020 г. е поискал спиране на производството поради наличието на висящ съдебен спор пред Софийския районен съд, по гр.дело 4855 по описа за 2020 г., 62 състав, който по естеството си е преюдициален за този пред АССГ по адм.дело 8084 от 2019 г., като съдът не е уважил искането му. Според него това съществено процесуално нарушение обуславя недопустимост на постановеното съдебното решение, сега предмет на съдебен касационен контрол. По тези съображения на касатора не може да се обоснове извод за недопустим съдебен акт, а доводите изложени от касатора са такива по повод незаконосъобразен съдебен акт, какъвто представлява определението, с което е постановен отказ за спиране и който подлежи на отделен самостоятелен контрол. По делото няма данни срещу него да е подавана частна жалба, като за постановяването му жалбоподателят е бил уведомен, понеже неговият процесуален представител е присъствал в откритото съдебно заседание проведено на 27.02.2020 г. Разгледана по същество касационната жалба по повод касационното основание неправилност на обжалваното съдебно решение е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано въз основа на жалба, подадена от Берси Фишинг ЕООД срещу заповед РД 331 от 20.06.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАРА. С нея, на основание чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА, чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА и във връзка с докладна записка Z 7125 от 28.05.2019 г. и писмо на Напоителни системи ЕАД с 26-00-5645 от 10.06.2019 г. е прекратена регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС Берели, яз. Берсин, находящ се в землището на с. Берсин и с. Багренци, местност Берсински дол, община Кюстендил, ЕКАТТЕ 02138, удостоверение за регистрация 902 от 07.05.2014 г., партида 09 4 00022 на Берси Фишинг ЕООД, ЕИК[ЕИК], поради прекратяване на договор за наем Д-53-3 от 10.01.2013 г. сключен между Напоителни системи ЕАД и Берси Фишинг ЕООД. За да отхвърли жалбата на търговското дружество срещу процесната заповед, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на административния акт, на основанията посочени в чл. 146 от АПК и е приел, че е издаден от компетентен орган, а именно Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА, в предписаната от закона форма и съдържание. Посочил е, че в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, административният орган законосъобразно е прекратил регистрацията поради изтичане срока на договора за наем Д-53-3 от 10.01.2013 г., сключен между Напоителни системи ЕАД и Берси Фишинг ЕООД, както и договор за спогодба от 09.01.2019 г., сключен между същите страни. След проведен търг за отдаване под наем на рибовъдното стопанство, със заповед РД-11-105 от 08.05.2019 г. е определен нов наемател ДИД ФИШ ЕООД, и е сключен договор за наем с новия наемател, въз основа на заповед Д-53-1297-73 от 10.05.2019 г., поради което е счел, че е налице хипотезата на чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА за издаване на обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. С оглед приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество е изяснила всички фактически обстоятелства по спора и въз основа на тях е достигнала до правилни, и обосновани изводи за законосъобразност на заповедта за прекратяване регистрацията на лицето по повод обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС Берели, яз. Берсин, находящ се в землището на с. Берсин и с. Багренци, местност Берсински дол, община Кюстендил, ЕКАТТЕ 02138, удостоверение за регистрация 902 от 07 май 2014 год., партида 09400022 на Берси Фишинг ЕООД. С разпоредбата на чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА законодателят е приел, че изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията на лице при условие, че изтича срока на документа, удостоверяващ основание за ползване на обекта. В разглеждания случай този документ е договорът за наем Д-53-3 от 10.01.2013 г., сключен между дружеството - касатор и Напоителни системи ЕАД. Последвало е допълнително споразумение от 19.03.2018 г. относно размера на годишната наемна цена, като е представен и договор за спогодба от 09.01.2019 г. В него е записано, че договорът за наем е прекратен поради изтичане на определения срок, а именно 10.01.2019 г., като се постига съгласие, че за периода от сключване на спогодбата до провеждане на тръжна процедура по чл. 41 от ПРУПДТДДУК за отдаване под наем на обекта, търговското дружество следва да заплаща месечна сума, представляваща обезщетение за ползването на имота без основание. Проведена е тръжна процедура по чл. 41 от ПРУПДТДДУК и е сключен договор за наем Д-53-1297-73 от 10.05.2019 г. с нов наемател на водния обект, а именно Д И Д ФИШ ЕООД. Следователно правилна е преценката на административния съд за наличието на правната предпоставката за издаване на заповедта по чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА, а именно при изтичане на срока на документа, удостоверяващ основанието за ползване на язовир Берсин. Липсата на правно основание за ползване на рибното стопанство е установено от представените и неоспорени пред инстанцията по същество писмени доказателства и конкретно от цитирания договор за спогодба, подписан от представляващия управител на Берси Фишинг ЕООД, имащ характер на извънсъдебно признание на този факт. По категоричен начин се установява по делото, че при наличието на сключен нов договор за наем, с друго дружество, за ползване на същия обект се явява реализиран съставът на чл. 25 г, ал. 1, т. 6 от ЗРА, като изводът на съда е законосъобразен и съответства на фактическа обстановка по делото. Актът, с който е приключила тръжната процедура (заповед РД-11-105 от 08.05.2019 г. на изп.директор на Напоителни системи ЕАД), който е оспорен от настоящия касационен жалбоподател в друго съдебноадминистративно производство, не е индивидуален административен акт, с оглед представеното по делото определение 8622 от 07.11.2019 г. по адм. дело 5966 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с окончателно определение 17655 от 23.12.2019 г. по адм. дело 14359 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Така аргументът на касационния жалбоподател, за да обоснове тезата си, че е налице основание за ползване на обекта, се явява неоснователен и недоказан. Изложеното се отнася и до разглеждане по общия исков ред от граждански съд на спор по повод предявяване на установителен иск за нищожност на същия този акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение