Решение № 2811 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2020 г.

Решение № 2811 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез упълномощен процесуален представител старши юрисконсулт Л. Тодорова, срещу решение № 680/11.06.2020 г., постановено по адм. д. № 378/2020 г. на Административен съд – Варна. С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на сумата от 1752, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по нахд № 188/2019 г. на Районен съд – Девня и кнахд № 2940/2019 г. на Административен съд – Варна, причинени във връзка с отмененото Наказателно постановление № 353/2018/2019 г., издадено от заместник директор на ТД "Северна Морска" в Агенция "Митници", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, Агенция е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД и сума в размер на 325, 00 лв. за разноски за производството. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, а предвид изложеното в нея и поради необосноваността на направените от съда изводи на база приобщените по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не отчел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на АМ. Поддържат се доводи, че направените разноски в хода на съдебното производство нямат характер на претърпяна вреда по смисъла на ЗОДОВ. Твърди се, че пред Районен съд – Девня и пред Административен съд – Варна в хода на производствата по обжалване на наказателното постановление не били представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, а представянето на такива извън рамките на тези производства не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените в касационната жалба оплаквания се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените претенции за присъждане на обезщетение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпило писмено становище по съществото на спора, в които се преповтарят съображенията на Агенция "Митници", изложени в касационната жалба. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото е постъпило писмено изявление от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски съобразно доказателства, като представя и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, с обжалваното решение е направен извод за допустимост на претенциите за обезщетение, а по същество за основателността им. Съдът изложил съображения, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на Агенция "Митници" по посочената разпоредба (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, вкл. по въпроса за наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите за дружеството имуществени вреди. Съобразил, че още в производствата по оспорване на наказателното постановление пред РС – Девня и пред АС – Варна били представени пълномощно за процесуалното представителство, осъществено от адв. Желязкова, два броя договори за правна защита и съдействие, два броя фактури и две преводни нареждания за установяване на договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 876, 00 лв. с данък добавена стойност, за всяка от двете инстанции, или общо в размер на 1752, 00 лв. Уважил претенцията до пълния предявен размер от 1752, 00 лв., като изрично посочил, че възражението на Агенция "Митници" за неговата прекомерност е неоснователно. Позовал се на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) и направил извод, че в случая адвокатските възнаграждения с оглед на фактическата сложност по двете дела са уговорени в предвидения минимален размер. Предвид така приетото, уважил и акцесорната претенция за лихва, дължима от предявяването на иска – 05.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Предвид изхода на спора присъдил разноски на "Милки Груп Био" ЕАД в размер на 325, 00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. По-голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на Агенция "Митници" по посочената разпоредба. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на Агенция "Митници" по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд – Девня и Административен съд – Варна договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път, за което по двете дела са представени доказателства, като неоснователни се преценяват твърденията на касатора, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице, представени са своевременно още в производствата пред въззивната инстанция и Административен съд – Варна, и те са достатъчни, за да обосноват направения в решението извод в тази посока. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана от един по–късен момент – считано от датата на предявяване на исковата молба, поради което решението е правилно и в тази част. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и във връзка с размера на присъденото обезщетение. Правилно е преценено като неоснователно направеното от Агенция "Митници" възражение за несъответствие на договорените адвокатски възнаграждения, сега претендирани като обезщетение за претърпяна имуществена вреда, с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА пред първоинстанционния съд. При съобразяване на наложената на "Милки Груп Био" ЕАД имуществена санкция с отмененото наказателно постановление и приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че заплатените адвокатски възнаграждения в размер на по 876, 00 лв. са договорени в регламентирания минимум съгласно посочената разпоредба. Сумата е с включен данък добавена стойност, но възражение в тази насока пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция, не е направено от Агенция "Митници". Предвид гореизложеното и поради липсата на релевираните касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на "Милки Груп Био" ЕАД се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 360, 00 лв., платени в брой, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г. на л. 28 от настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд,