Решение № 214 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2008 г.

Решение № 214 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, обективирано в жалба на адв. Николай Йорданов Баташки и на мл. адвокат Георги Валентинов Балджиев, двамата със съдебен адрес в гр. София, с която се иска да бъде прогласена нищожността или да бъдат отменени като незаконосъобразни чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС), приет с решение от 19.12.2007 г. на Висшия съдебен съвет на Република България, (обн. ДВ, бр. 9 от 2008 година). В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби от ПАРОАВАС противоречат съществено на материалноправни разпоредби от нормативни актове с по-висока степен - чл. 31 от Закона за адвокатурата, (ЗАдв.), чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове, (ЗНА), чл. 134, ал. 2 от Конституцията на РБ, (КРБ), както и че несъответстват с целите на чл. 342 от Закона за съдебната власт, (ЗСВ). Жалбоподателите поддържат оспорването и молят то да бъде уважено по съображения, съдържащи се в него, в подробните писмени бележки и доразвити в съдебно заседание. Ответникът по оспорването - Висшият съдебен съвет на РБ, (ВСС) го намира за неоснователно с доводи, изложени в съдебно заседание от процесуалния представител В. Карагонова - Данова. Счита, че липсва противоречие в смисъла, упоменат в жалбата и пледира при решаване на делото да бъде съобразен духът на алинеите, а не тяхната буква. Участващия в делото представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на оспорването. Според прокурора жалбата е подадена от лица, които в качеството им на адвокати притежават правен интерес да оспорят нормите на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС. Неоснователни са обаче твърденията им за материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби и за несъответствие с целта на закона. Преценявайки допустимостта и основателността на оспорването, Върховният административен съд, I А отделение, в настоящия си тричленен състав прие за установено следното: Оспорването е редовно, отговаря по форма и съдържание на изискванията, предвидени в чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая Н. Баташки и Г. Балджиев са представили писмени доказателства от които е видно, че те са надлежно вписани и са действащи адвокати. С оглед на това и предвид данните, установени с влязлото в сила Определение № 8908/21.07.2008 г. на ВАС - Пето отделение, постановено по адм. д. № 8498 по описа за 2008 г. на този съд, са доказани твърденията на оспорващите за наличието на правния им интерес, като необходима предпоставка за допустимостта на оспорването. В разглеждания казус се оспорват текстове от подзаконов нормативен акт, което не е ограничено със срок във времето, поради което датата на предявяване на жалбата е ирелевантна. Разгледано по същество оспорването е неоснователно поради следните съображения: Адвокат Баташки и мл. адв. Балджиев твърдят, че чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС противоречат на нормативни актове от по - висока степен, каквито са чл. 31 от ЗАдв, чл. 15, ал. 3 от ЗНА, чл. 134, ал. 2 от КРБ. В качеството си на адвокати лицата трябва да имат право на достъп до абсолютно всички дела, без ограничение, независимо дали са представители на страна по определено дело. В разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ПАРОАВАС обаче е предвидено, че страните по делото, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Съгласно текста на чл. 76, ал. 3 от процесния правилник лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличието на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Оспорващите лица се позовават на чл. 2, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв, според който основни принципи при упражняването на адвокатска професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Същите принципи са в основата и на чл. 134 от КРБ. В съответствие с тях адвокатите трябва да имат неограничен достъп до дела. В жалбата се сочи, че с приемане на оспорените текстове се достига до надхвърляне обхвата на предоставените от закона права и компетентност, а последицата от това е нищожност на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС. Адвокат Баташки и мл. адв. Балджиев твърдят, че законосъобразността на двете алинеи следва да бъде преценена спрямо всички действащи към деня на съдебното решение закони. Адвокатът нямало как да разбере дали притежава необходимите знания и подготовка за поемане на дадено дело, освен ако не се запознае с него. Именно поради това на адвокатите които не са представители на страна по конкретно дело, не трябва да се отказва достъпа до дела по аргумент, извлечен от чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС. Оспорващите лица считат, че ВСС не е спазил нормата на чл. 15, ал. 3 ЗНА, защото при противоречие между нормативни актове трябва да се прилага по - високия по степен акт. В писмените бележки се допълва, че ГПК и НПК са процесуални закони, уреждащи достъпа на адвокатите до дела само във връзка с приложението на института на процесуалното представителство. Закона за адвокатурата на свой ред не регламентира процесуалното представителство, а урежда единствено статута, правата и задълженията на адвокатите. Настоящият тричленен състав на ВАС, I А отделение, преценявайки доводите на страните и събраните доказателства, намира оспорването за неоснователно. Процесния правилник е приет от ВСС съгласувано с министъра на правосъдието, на основание чл. 342, ал. 1 ЗСВ, тоест в хипотезата на законова делегация и от компетентен орган. В този смисъл оплакването на адв. Баташки и на мл. адв. Балджиев, че е надхвърлена предоставената компетентност на органа е неправилно, респективно оспорената част е валиден акт. Съгласно чл. 15 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на КРБ и на другите нормативни актове от по - висока степен. Посоченото изискване е относимо към ПАРОАВАС във връзка с което е необходимо тричленният състав на ВАС, I А отделение да изясни чрез способа на функционалното тълкуване какъв е точния смисъл на обсъжданите текстове. Принципно ал. 2 и ал. 3 на чл. 76 представляват част от подзаконов нормативен акт в следствие на което тяхната законосъобразност трябва да бъде преценена само въз основа на разпоредбите от ЗСВ. Доколкото оспорващите лица поддържат в преобладаващата част на жалбата противоречие с чл. 31 от ЗАдв, това налага разтълкуването смисъла на този член, на други нормативни актове и съдържанието на аналогични предходни норми. В текста на чл. 31 от ЗАдв е записано, че адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез предоставяне на адвокатска карта. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАдв упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Текстът на чл. 134, ал. 1 от Конституцията регламентира, че адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАдв упражняването на адвокатската професия включва:- т. 1. устни и писмени становища по въпроси на правото;- т. 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, (представляващи извънсъдебна адвокатска работа за чието извършване не е необходимо писмено пълномощно);- т. 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт. В текста на чл. 20, ал. 6 от ЗАдв е предвидено, че младшият адвокат може да представлява и защитава страните по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. От горното е видно, че основно съдържание на конституционното право на адвокатска защита е възможността гражданите да защитават правата си, използвайки помощ на правно квалифициран защитник. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 6, т. 3, б. "с") и Международният пакт за граждански и политически права (чл. 14, т. 3, б. "d"), ратифицирани от РБ, определят дейността на адвоката, като такава по защита и оказване на правно съдействие на конкретен субект. Наличието на образувано съдебно дело предполага съществуването на субекти, които в качеството им на страни упражняват или защитават своите права. При извършване на извънсъдебната си дейност адвокатът все още не е "повереник" в същностния смисъл на понятието. Посоченото качество адвокатът ще придобие, когато получи пълномощно, изискуемо по силата на чл. 32, т. 1 и на чл. 33 ГПК. Това произтича от избора, който лицето е направило на адвокат, когото е упълномощило да го защитава и представлява по конкретно дело или дела. Именно по волята и преценката на повереника или подзащитния правата им могат да бъдат упражнени от тяхно име от адвокат. Оттук следва извода, че достъпът до делото с цел адвоката да извърши справка по него е процесуално действие, насочено към защита правата и интересите на съответната страната. Само действайки в качествата на повереник или защитник адвокатът може да получи достъп до делата на упълномощителите си и по свързаните с тях дела. Историческата ретроспекция на отменени разпоредби с подобно съдържание, като чл. 35, ал. 1 от Указ № 1842 за адвокатурата, чл. 33, ал. 1 от Наредба № 28/20.03.1995 г. на министъра на правосъдието, чл. 46, ал. 1 от Правилника за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища,чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, налага обобщаващия извод, според който функцията на адвоката в дадено дело е свързана само с качеството му на представител на конкретната страна - доверител или подзащитен. До настоящият момент неизменно е съществувало положение, при което достъп до делата за справки е осигуряван единствено на страните и техните пълномощници. В контекста на изложените по - горе съображения, предвидения в чл. 31 от ЗАдв свободен достъп на адвоката до дела трябва да бъде разбиран в смисъла, че пълен достъп по дело има адвокатът, който е представител на съответната страна. Оспорващите лица неправилно се позовават на чл. 43, ал. 1 от ЗАдв, чието съдържанието практически е възпроизведено и в чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката. Систематичната уредба в чл. 11 на отделните текстове обаче показва, че съгласно ал. 1 от същия член адвокатът действа само по пълномощие на своя клиент освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган. Съобразявайки изложените мотиви и разкрития смисъл на чл. 31 от ЗАдв, настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че достъпа на адвоката до дела не е ограничен неправомерно с чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС - подзаконови разпоредби от по - ниска степен. Това е така, защото обемът на достъп на адвоката зависи от волята на друг субект. Аргументи в подкрепа на разбирането, че адвокатът няма свободен достъп до всяко дело, щом не разполага с представителна власт за това, могат да се извлекат също от нормите на чл. 136 от ГПК, чл. 263 във вр. с чл. 123, ал. 2, т. 2 от НПК. В хипотезата на чл. 136, ал. 1 ГПК съдът дори служебно следи за наличието на обстоятелствата от т. 1 до т. 4, изключващи публичността. Разпоредбата на чл. 136, ал. 2 ГПК предвижда, че в съдебната зала се допускат страните и техните пълномощници. По аргумент на обратното следва извода, че ако делото се разглежда при закрити врати в залата не се допускат адвокати, които не са пълномощници на страните, освен ако не попадат сред лицата на които председателят е разрешил да присъстват на заседанието. И нормата на чл. 263, ал. 1 НПК регламентира протичане на процеса при закрити врати. Общото между цитираните разпоредби е, че те предвиждат изключване на публичността поради наличието на конкретни обстоятелства свързани с необходимостта от: защита личния живот на страните, на семейството им, на лицата под попечителство; запазването на търговска, производствена, изобретателска, данъчна, държавна тайна; запазване в тайна самоличността на защитен свидетел. Доводът на оспорващите лица, че разпоредбите на ГПК и на НПК са правнорелевантни само по повод на процесуалното представителство, но не и в аспекта на предвиденото в чл. 76, ал. 2 и ал. 3 ПАРОАВАС, е неоснователен. От една страна оспорената алинея втора препраща недвусмислено към реда на процесуалните закони. От друга страна е очевидно, че пълния достъп на адвоката до всяко дело, включително до такова по което страната не го е упълномощила, би могъл да доведе до получаването на информация, която е относима към чужди права и е от значение за доброто име на други лица. Така ще се засегнат техни конституционно защитени ценности. Нарушаване тайната на осиновяването например е инкриминирано от законодателя като престъпление по чл. 145, ал. 2 НК. В някои хипотези законовото ограничение на достъпа до дела е обусловено от съдържащите се в тях класифицирана информация или лични данни. Посочените примери допринасят за изясняване на точния смисъл, вложен в текста на чл. 31 от Закона за адвокатурата. Те са достатъчни за да се направи извод, че оспорените разпоредби от ПАРОАВАС не противоречат на чл. 31 от ЗАдв, чл. 15, ал. 3 от ЗНА и на чл. 134, ал. 2 от КРБ. Оплакването на адв. Баташки и на мл. адв. Балджиев за несъответствие на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ПАРОАВАС с целта на закона - основание по чл. 146, т. 5 АПК е несъстоятелно. Законът за съдебната власт, като неин устройствен закон, е юридическото основание за приемането на оспорените разпоредби от ПАРОАВАС. Целта на правилника е посочена в чл. 342, ал. 2 от ЗСВ по следния начин: с него се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата, в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им. Целта на оспорената част от ПАРОАВАС не е в сочения от адв. Баташки и от мл. адв. Балджиев смисъл на ограничаване предвиденото в чл. 31 от ЗАдв право на адвокатите на свободен достъп до делата. Употребения в чл. 31 от ЗАдв израз "адвокатът може да прави справки по дела" в смислово отношение се отнася до информираността на адвоката от служителя в дадената служба съобразно с действащата система. Пълния достъп на адвоката обаче, е възможен само по дело на негов доверител или подзащитен. Оспорените разпоредби от ПАРОАВАС са валидни и законосъобразни, тъй като са приети от компетентен орган, при спазване на установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, двете алинеи не противоречат на материалноправни разпоредби и съответстват с целта на закона. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение