Решение № 6674 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение 5494/26.09.2022 г. на Административен съд София- град, по адм. дело 3002/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД срещу Разпореждане ПР-ПБЗН- СО 07-2-1/27.01.2022г. на инспектор ДПК и ПД от Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението- Костенец (РСПБЗН- Костенец) при ГДПБЗН- МВР. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН- Костенец към РДПБЗН, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След обсъждане на приетите по делото доказателства, включително показанията на разпитания по делото свидетел Коюнджийски, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния и процесуален закон. Счел е за неоснователни доводите на дружеството- жалбоподател,че разпореждането е немотивирано, като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване изискванията за форма. Не е спорно по делото, че процесния обект е въведен в експлоатация, но състоянието на обекта на датата на извършената от служителя на РСПБЗН-Костенец проверка- 27.01.2022г., не съответства на състоянието на същия съобразно документите, основание за въвеждането му в експлоатация. Конкретното несъответствие- липса на газозареждащата колонка за зареждане на МПС, и налични стърчащи тръби със заварени метални болтове, служещи като тапи, не съответства на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, и налага предприемане на необходимите мерки по чл.125, ал.1, т.4 ЗМВР вр. чл.14 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, каквото в процесния случай е сторено с оспореното разпореждане. Установен по делото е и другият релевантен за спора факт- пожаротехническите средства за първоначално гасене не са разположени в обекта съгласно изискванията на чл.23 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г., при което правилен е извода на първостепенния съд за законосъобразност на разпореждането в частта по т.2. Доводите в касационната жалба като несъответни на установената по делото фактическа обстановка и приложимите материалноправни разпоредби, не се кредитират. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на Административен съд София- град трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника по касация следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение