Решение № 285 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г.

Решение № 285 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 146/01.02.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1328/2009 г. по жалба на С. А. А., Б. Х. Д., Д. Х. Х. и К. Х. Х. е допуснато до касационно обжалване решение на Разградски окръжен съд № 31 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 36/2009 г., с което по иск на А. А. М. е развален до размер 1/10 ид. ч. договорът, оформен с нотариален акт № / . . 1997 г., т. II, н. д. № 2805/1997 г. на нотариус при Исперихски районен съд. С този договор А. А. Н. и Б. М. Н. прехвърлят на С. А. А. (по време на брака й с Х. Д. Х.) срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот - дворно място в [населено място], [улица], с площ 665 кв. м., съставляващо парцел * - * в кв. 74 по плана на града, ведно с построените в парцела двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници на имота: улица, имот № *-**, имот № ХV - и имот № ХVI - **.

Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на материалноправният въпрос покрит ли е с давност иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, предявен от наследник на прехвърлител по този договор, когато към момента на прехвърлянето имотът е бил притежаван при режим на съпружеска имуществена общност и е прехвърлен и от двамата съпрузи, ищецът не е наследник на преживелия съпруг, а наследодателят му е починал повече от 5 години преди предявяване на иска. На този въпрос следва да се отговорил положително. Легитимиран да предяви иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при неизпълнение на задълженията на приобретателя, е прехвърлителят, в чиито патримониум правото на разваляне е възникнало. Ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Когато прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях може да претендира в свое лице, че поради неизпълнение на задълженията на приобретателя има право да развали договора. Правото по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД може да не е възникнало по отношения на другия съпруг - прехвърлител, защото спрямо него приобретателят изпълнява договорните си задължения. След смъртта на прехвърлителя, по отношение на когото е възникнало право на разваляне, наследниците му могат да упражнят правото на разваляне без да е възможно противопоставяне на възражение за давност, в петгодишен срок. След изтичане на този срок наследниците не могат да отклонят успешно възражение за давност по аргумент, че срокът е изтекъл докато е бил жив другият съпруг-прехвърлител, на когото те не се явяват правоприемници.

След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна.

В тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил съображения, според които ищцата А. А. М. е наследник по закон (универсален правоприемник) на А. Н., но не е наследник на съпругата на А. Н. - Б. Н. Като съпрузи, А. и Б. Н., прехвърлили процесния имот с договор за издръжка и гледане на дъщеря си С. А., по време на брака й с Х. Х. А. Н. е починал през 1997 г., а Б. Н. - през 2006 г. Ищцата е предявила иск за разваляне на договора през 2007 г. При изричното възражение на ответниците за изтекла давност е изведен правен извод, че такава е изтекла от момента на смъртта на А. Н. По отношение на 1/10 идеална част от имота е счетено, че давността не е изтекла, тъй като искът е предявен в петгодишния срок от момента на смъртта на Б. Н. (макар ищцата по делото да няма качеството на неин наследник).

Изводът е неправилен, тъй като ищцата не може да черпи никакви права от имуществото на Б. Н. Субективните права преминават от един правен субект към друг само по предвидените в закона способи. Веднъж възникнало, вземането може да промени титуляра си, (ако е прехвърлимо), чрез правна сделка или чрез наследяване. Правото за разваляне на договора, което А. Н. е имал, може да бъде наследявано и е придобито от А. А. М., но това придобиване е станало още към 1997 г. (чл. 48 изр. 2 от ЗН), когато е било открито наследството му. Валидно правото е могло да бъде упражнено по съдебен ред от ищцата до 2002 г., след тази дата то може да бъде упражнено само ако приобретателят по договора не противопостави възражение за давност. Смъртта на Б. Н. през 2007 г. с нищо не променя това положение, тъй като А. А. А. не е наследник на Б. Н. и не може да получи никакви права от останалото от нея наследство.

Допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон е касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Тъй като направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност за упражняване на правото за разваляне на договора е основателно, искът следва да бъде отхвърлен и по отношение на тази 1/10 идеална част от имота, за която въззивният съд е постановил разваляне на договора.

По изложените съображения съдът