Решение № 14 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5416/2007 г.

Решение № 14 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5416/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение от 6.07.2007 г. по гр. д. № 877/2006 г. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение от 25.07.2006 г. по гр. д. № 131/2006 г. на Бургаския районен съд и вместо това е постановил друго, с което приел за установено по отношение на С. Е. П., че Я. С. П. е собственик на 5.55% ид. ч. от недвижим имот - дворно място от 765 кв. м, представляващо УПИ **** в кв. 42 по плана на гр. Б. и построената в него жилищна сграда с площ 80 кв. м. и на 1/6 ид. ч. от построената в същото дворно място лятна кухня и гараж от 20 кв. м и в тази част е отменен нотариалния акт на ответника с № 1* т. V, нот. д. № 605/2005 г. В останалата отхвърлителна част, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и от двете страни. Ищецът Я. П. го обжалва в потвърдителната част, с която искът му частично е отхвърлен. Поддържа становище, че придобивната давност относно придаваемото по регулация дворно място е изтекла по време на брака между родителите му, поради което и обратният извод на въззивния съд е неправилен и необоснован. Моли за отмяна на въззивното решение в тази му част и вместо това искът му бъде уважен изцяло. Ответникът С. П. обжалва решението, в частта му, с което установителният иск за собственост е уважен частично. Поддържа, че спорният имот е лична негова собственост, поради наследствения му характер, поради което и придобиването му вследствие извършената делба по време на брака му не води до възникване на съпружеска имуществена общност. Поддържа и довод, че въззивният съд не е съобразил събраните свидетелски показания за липса на плащане на суми за уравнение дяловете на сънаследниците му, поради което и моли обжалваното решение да бъде отменено в тази му част. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Страните са наследници на починалата на 4.05.99 г. Калинка П., като ищецът е неин син, а ответникът - преживял съпруг. Спорът между тях е за собствеността върху описания имот, като ищецът е поддържал, че е собственик на 1/6 ид. ч. от него по наследство, поради което неправилно ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху целия имот. Установено е от събраните доказателства, че имотът е принадлежал на наследодателя на ответника Е, след смъртта на който наследниците му са сключили спогодба, по силата на която имотът е поставен в дял на ответника, при уравнение на дяловете на останалите наследници в пари и право на ползуване. Делбата е извършена с протокол от 9.08.89 г. по гр. д. № 2021/89 г., към който момент съгласно регулационния план от 1986 г. регулационните сметки относно придаваемото място по предходния план са били уредени, чрез заплащане на стойността му. Въззивният съд е обсъдил представеното заявление от 22.01.85 г. относно уреждането на сметките от наследниците на наследодателя, поради което и правилно и обосновано е приел, че към момента на делбата делбеният имот е представлявал урегулиран парцел, с уредени сметки за придаваемото място по предходния план. Този извод се обуславя и от приетото заключение на техническата експертиза, установяващо факта на приложената регулация, поради което и доводът на ищеца за придобиване на придаваемото се място от 230 кв. м по давност от родителите му е неоснователен. Урегулираният парцел, с построените в него жилищна сграда и пристройка (салма) са придобити от ответника по време на брака му, като правилно въззивният съд е отчел възмездния характер за частта, придобита срещу заплащане на суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, като приел придобиването й в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпругата на ответника, по наследство тази част от имота, придобита по възмезден начин, е преминала към наследниците й, един от които е ищецът, в определения от съда размер. Оплакванията на ответника в тази насока са неоснователни, тъй като заплащането на уравнение на дяловете на съделителите в делбата е установено от съдържанието на протокола, поради което и показанията на свидетелката Г не могат да се зачетат. Правилни са и изводите на въззивния съд относно придобитите по наследяване права на ищеца върху построените в имота по време на брака на родителите му лятна кухня и гараж, обсъждайки в тази връзка представеното разрешение за строеж от 1990 г. Липсата на доказателства за изключителната им собственост в лицето на ответника и строежа им съвместно от родителите обосновават извода за съпружеска имуществена общност върху тях, поради което и след смъртта на майката ищецът притежава 1/6 ид. ч. от тях, съгласно чл. 5 ЗН. Доводът на ответника, че лятната кухня представлява описаната в делбения протокол салма е неоснователен, с оглед липсата на такива доказателства, а представеното разрешение за строеж обосновава обратния извод. В заключение следва извода, че при постановяване на въззивното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, изводите му са обосновани от събраните по делото доказателства, а оплакванията на касаторите - неоснователни. Поради това и обжалваното решение следва да се остави в сила, с оглед на което и разноски не се присъждат. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение