Решение № 12735 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12801/2015 г.

Решение № 12735 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12801/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Д. Т. 2002" ЕООД, с. Д. поле, ул. "16-та" № 7, срещу решение № 1709 от 18.09.2015 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 3045/2014 г., с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 161401491 от 08.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 1038 от 16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за недоказаност от страна на приходните органи съобразно чл. 170 АПК на получени неотчетени приходи в размер на 609 410.62 лв. поради липса на превод в хода на ревизията на доказателствата, съставени на турски език, и липса на придружаващи МД документи. Сочи, че от своя страна е доказал получаването на сумата от 136 279.89 евро през 2010 г. по спорните три броя МД, включително чрез изискани от Агенция "Митници" документи. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени РА като му присъди направените съдебни разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба чрез юрк. П. Б. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на касатора са установени задължения за корпоративен данък (КД) за 2010 г. в размер на 60 941.06 лв. главница и 20 969.09 лв. лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78, вр. чл. 81 ЗКПО, чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.) и СС 18 от неотчетени приходи от продажба на благородни материали (злато и сребро) по три броя митнически декларации (МД) за износ на стоки към NADIR METAL RAFINERI A. S., Турция, в размер на 609 410.62 лв., както следва: № 10BG003000А0007949 от 08.02.2010 г., № 10BG003000А0007981 от 08.02.2010 г. и № 10BG003000А00034899 от 03.05.2010 г. При ревизията е присъединено отправено запитване до компетентните органи на Р. Т. относно извършен износ от "Д. Т. 2002" ЕООД на стоки (благородни метали) през 2009 г. и 2010 г. за турски контрахенти. Потвърдено е, че същите са купували посочените стоки и количества от "Д. Т. 2002" ЕООД и са приложени митнически декларации (МД) за внос. П. са данни, които са различни от декларираните пред българските митнически власти от "Д. Т. 2002" ЕООД относно стойността на процесните стоки. При извършеното сравнение за ревизираната 2010 г. по МД за износ, предоставени от "Д. Т. 2002" ЕООД и МД за внос, приложени към получения отговор от Турция, са установени различия, представени в изготвена таблица в РД/РА, на стойност съответно общо 120 684.89 евро (236 039.13 лв.) и 432 271.59 евро (845 449.75 лв.). От турските компетентни органи в счетоводството на NADIR METAL RAFINERI A. S. е извършена проверка и е установено, че турското дружество е отразило счетоводно всички сделки във връзка с закупуването на ценни метали (злато и сребро), както и че същото е изплатило на "Д. Т. 2002" ЕООД сумата от 316 279.89 евро, при закупени стоки за 432 271.44 евро и има непогасено задължение на българското дружество - 115 991.55 евро. От официалния отговор на турските органи е установено, че всички плащания са извършени по банков път през евровата сметка на NADIR METAL RAFINERI A. S. в Денизбанк. Същевременно с счетоводството на ревизираното лице (РЛ) са отчетени приходи по същите сделки в размер на 120 684.89 евро (236 039.13 лв.). Констатираното разминаване е навело приходните органи на извод, че представените от РЛ документи не отразяват действителното фактическо положение, че процесните стоки са реализирани на по-висока стойност от декларираната и че са реализирани приходи, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година в хипотезата на чл. 78 ЗКПО. За да отхвърли изцяло оспорването, административният съд е възприел становището на приходните органи за неотчетени приходи от продажбата на благородни метали, непосочени в ОПР и ГДД за 2010 г., въз основа на констатираното значително разминаване между счетоводните отразявания на българското и турското дружества, както и между предоставените МД за износ от "Д. Т. 2002" ЕООД и МД за внос, приложени към получения отговор от Турция. Съдът е намерил представените от ревизираното лице доказателства за недостатъчни да опровергаят събраните официални документи и констатациите на ревизиращия екип, необорени включително посредством приетите съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-техническа експертизи (СТЕ), които съдът не е кредитирал като противоречащи на доказателствата, събрани в хода на ревизията. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. За целите на служебната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът проверява, дали релевантните за спорното материално право факти са установени правилно от първоинстанционния съд. Установяването на фактите от първоинстанционния съд може да бъде засегнато, както от съществени процесуални нарушения (липса на мотиви, нарушение на правилата на доказателствената тежест или доказателствената сила на документите, извращаване на данните по делото), така и поради необоснованост (вътрешни противоречия в мотивите, несъответствие между правилата на логическото мислене и изводите на съда по преценка на доказателствата). В конкретния случай са основателни касационните доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Налице са допуснати от съда грешки при установяване на релевантните за спора факти, които от своя страна са довели до неправилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд формално е възпроизвел констатациите и правните изводи на ревизиращите органи без да съобрази, че са изградени при едностранчиво възприемане на част от доказателствата по ревизионната преписка в нарушение на основни принципи на административния процес - на обективност и безпристрастност при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 3 ДОПК и чл. 7 АПК), служебно изясняване на факти и доводи от значение за случая (чл. 5 ДОПК и чл. 9 АПК) и провеждане на производството на български език (чл. 14 АПК). Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 АПК с императива на основен принцип в производството установява задължение, документите, представени на чужд език, да бъдат придружени с точен превод на български, което не е сторено в хода на ревизионното производство по отношение на приложените към отговора на турските власти МД. Безспорно е установено пред съда, че ревизиращите органи Т. Т. и Г. К. не владеят турски език (л. 848), в която хипотеза нормата на чл. 14, ал. 3 АПК ги задължава да проверят верността на превода чрез назначаване на преводач. Недопустимо е позоваването в хода на ревизионното производство само на информацията в придружителното писмо от турските органи, постъпила по реда на международното сътрудничество, без да се обсъдят съобразно чл. 35 АПК всички приложени към същото писмо доказателства. Отговорът на компетентните турски органи на отправеното на основание чл. 25 СИДДО запитване между двете държави е с характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, но само относно фактите, попадащи в удостоверителната функция на органите - относно изявлението на длъжностното лице и неговото длъжностно качество, датата и мястото на съставяне на документа. Удостоверителното изявление на длъжностното лице само възпроизвежда възприетите от него факти, такива, каквито са се осъществили от външна страна. Ако изявленията на частните лица, възпроизведени в официалния документ, не съответстват на обективната действителност, официалният характер на документа не разпростира доказателствената си сила и спрямо изявленията на частните лица в него (напр. протоколът за разпит на свидетел удостоверява факта на даване на показанията, но не и тяхната вярност - съответствието им с обективната действителност). Информацията в съдържащото се в преписката писмо на турските власти (л. 339 от преписката) е твърде лаконична: турското дружество NADIR METAL RAFINERI A. S. купува стоки от "Д. Т. 2002" ЕООД, за което е изплатило 316 279.89 евро - закупило е благородни метали за 432 271.44 евро и има непогасено задължение от 115 991.55 евро. Тази информация не съдържа конкретен период, конкретни фактури и митнически декларации, на които да съответстват така посочените цифри. В този смисъл е заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза - информацията от проверката, извършена чрез Дирекция "СИДДО" е непълна и не отговаря изцяло на отправеното запитване от страна на ТД на НАП. Процесуалният представител на ответника също признава, че изводите на ревизиращите органи са направени само въз основа на писмото, в което е описана насрещната проверка на турското дружество (о. с. з. на 20.05.2015 г.), а не върху приложените към него документи. Установява се от представените от приходната администрация в хода на съдебното производство митнически документи в превод (л. 797 - 826 от делото), че митническите декларации са с други номера и дати на издаване, не съдържат подпис на представител на изпращача "Д. Т. 2002" ЕООД и очевидно са едностранно съставени от турския получател. Касае се за частни документи без никаква обвързваща доказателствена сила, които не съдържат подпис на ревизираното лице. Тези митнически декларации очевидно се различават от представените от ревизираното лице МД, които са идентични с декларациите, изискани и представени от М. П. (л. 774 и сл. от делото). Назначеното по делото вещо лице - счетоводител потвърждава в приетата без оспорване ССЕ, че в приложените от турските власти митнически документи са вписани номерата на процесните фактури, същите количества стоки, предмет на вноса от "Д. Т. 2002" ЕООД, но със значително по-висока стойност в евро. Обосновани и правилни са доводите на касатора, подкрепени със съдебна практика (решение № 2674 от 25.02.2014 г. по адм. д. № 9627/2013 г., I отд. на ВАС), за липса на основание да се цени информацията на турската данъчна администрация (още повече, че в случая не се представят съответстващи митнически декларации) за сметка на дискредитирането на представените от РЛ писмени доказателства, които в случая се представят и от трето лице - митническата администрация, заедно със съответните придружаващи износа документи. Съгласно ССЕ към писмото на турската администрация не са приложени извлечения от счетоводството на купувача NADIR METAL RAFINERI A. S., касаещи заприхождаване на внесените стоки, издадени фактури, извлечения от банкови сметки относно направените преводи от 316 279.89 евро (л. 841, т. III от делото). Съвкупната преценка на писмените доказателства по делото навежда на категоричен и безпротиворечив извод, че действителните приходи на лицето са тези, посочени в представените от него МД, фактури, сертификати за произход и доказателства за предходен доставчик. Недопустимо е само по пресъздадена в писмото на турските власти информация, без анализ, преценка и съпоставка на приложените към него доказателства да се формират утежняващи лицето изводи, без да се съобрази, че приложените от турските власти митнически декларации са едностранно съставени и очевидно не могат да обвържат РЛ като продавач и изпращач по износа. Като се е доверил на тези едностранни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В хода на съдебното производство изводите, които следват от писмените доказателства, категорично се потвърждават от приета по делото без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която неправилно не е кредитирана от решаващия съд. От заключението се установява, че разплащанията между страните са само по банков път. На база банкови извлечения вещото лице е установило, че за цялата 2010 г. турското дружество е превело на РЛ 136 279.89 евро. Поисканата от ревизираното лице съдебно-техническа експертиза за установяване на пазарните цени на благородните метали, които могат да се търгуват единствено на борсата, е допустимо и относимо косвено доказателство в подкрепа доводите на лицето за липса на икономическа логика от продажба на процесната стока по цени, които са в пъти завишени, каквато е необоснованата теза на приходните органи. Макар процесната ревизия да не е проведена по реда на чл. 122 ДОПК допуснатата СТЕ е допустимо и относимо доказателство, което с данните си за реалните цени на златото и среброто на Лондонската борса, предоставя допълнителна информация по делото, която допълва и кореспондира с писмените доказателства, представени от лицето, от митническите органи и със ССЕ. Съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства обосновава категоричен и несъмнен извод за недоказаност на тезата на приходните органи в оспорения РА за получени от лицето приходи с неустановен произход, основение за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по чл. 78 ЗКПО. Като е достигнал до противен правен извод, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество на спора за отмяна на РА в тази му част по изложените съображения. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на "Д. Т. 2002" ЕООД следва да се присъдят направените в производството разноски като своевременно заявени: 75 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции, 3000 лв. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 400 лв. депозити за вещи лица, общо - 3475 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,