Решение № 9393 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2014 г.

Решение № 9393 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София, депозирана чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Ангелина Лякова, против решение № 13709 от 21 октомври 2013 г., постановено по адм. дело № 8286/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Георги Сулев, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на обжалваното решение в сила. Ответникът - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Мирослава Якимова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу решение № 195 от 14 март 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщението, с което комисията е определила пазара на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение за домашни и бизнес потребители, пазара на обществено достъпни национални телефонни услуги, предоставяни на домашни и бизнес потребители в определено местоположение и пазара на обществено достъпни международни телефонни услуги, предоставяни на домашни и бизнес потребители, като пазари, подлежащ на ex ante регулиране; определила е "БТК" ЕАД за предприятие със значително въздействие върху съответните пазари, подробно описани в решението, и е изменила и продължила съществуващи и наложила нови специфични задължения на дружеството в това му качество. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира наведените с касационните жалби доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост за неоснователни. Тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Неоснователни са оплакванията на касатора за неотчитане от първата съдебна инстанция на нарушението на принципа на обоснованост на наложените специфични задължения съгласно чл. 157, т. 2 от ЗЕС. В първоинстанционното решение правилно се приема, че наложените на "БТК" ЕАД специфични задължения с решение № 195/2013 г. на КРС не се отнасят само до част от дефинираните продуктови пазари. В Приложението към решението в раздел V "Определяне на съответните пазари" КРС определя три продуктови пазара, като съгласно решението наложените задължения се отнасят изцяло до продуктовите пазари, които КРС дефинира, а не както "Космо България Мобайл" ЕАД твърди до част от тези пазари. Оплакването на жалбоподателя се отнася до обхвата на наложените задължения на ниво услуги на дребно, и по-конкретно задължението "БТК" ЕАД да не налага цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар, наложено на основание чл. 221, ал. 4 от ЗЕС. Съгласно изложеното в Приложението към решението, това задължение се прилага само по отношение на пакетните услуги, включващи достъп до обществената телефонна мрежа и обществените телефонни услуги в определено местоположение, т. е. до услугите, които се предлагат на пазарите, предмет на решението. Конкретните мотиви на комисията са изложени в Приложението към решението, където КРС детайлно е разгледала положението на "БТК" ЕАД на съответните пазари. Диференциацията в наложените специфични задължения не означава, че се стеснява обхватът на пазара. С решение № 195/2013 г. на КРС се налагат специфични задължения на две нива - задължения на ниво предоставяне на услуги на едро и задължения на ниво предоставяне на услуги на дребно. Пазарите на дребно, предмет на решението на КРС, се регулират със специфични задължения на две нива - на едро и дребно, които в съвкупност се отнасят до пазарите, посочени в т. 1 - 3 от решението. Поради това няма основание да се твърди, че е стеснен обхватът на пазарите. Налагането на специфични задължения не е механичен процес, при който КРС налага всички правно допустими специфични задължения. Съгласно чл. 157 от ЗЕС, при избора на специфични задължения КРС е задължена да следва принципите за пропорционалност, обоснованост и въздържане от регулаторна намеса на нововъзникващи пазари. Както правилно се посочва от съда, КРС не само има възможност, но е и задължена да налага онези задължения, които са обосновани от гледна точка на преследваната цел. Неоснователно се твърди от касатора че е налице нарушение на принципа за пропорционалност, предвиден в чл. 157, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), при налагане на специфичните задължения. Решаващият съд правилно е установил, че с оглед конкретния казус приложение следва да намери разпоредбата на чл. 157 от ЗЕС. Съгласно чл. 157, т. 1 от ЗЕС, КРС може да налага специфични задължения, като спазва изискването за пропорционалност на наложеното задължение предвид причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат. При тълкуване посочената разпоредба следва да се отчита и общата разпоредба на чл. 6 от АПК. Пропорционални са задълженията, които не надхвърлят необходимото за преодоляване на причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат. Задълженията трябва да са съразмерни, като съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Именно с установените данни - едва 9 % от абонатите на историческото предприятие ползват пакети, които включват услуги от различни пазари, а от друга страна - пакетните услуги на конкурентните предприятия се предоставят, без да се ползват кореспондиращи им услуги на едро от "БТК" ЕАД, съдът обосновано приема, че наложените специфични задължения правилно са ограничени единствено по отношение на пакетните услуги, които включват услуги от регулираните пазари със същото решение. Ето защо, ограничаването на специфичните задължения отговаря на принципа на съразмерност и не надхвърлят необходимото за преодоляване на причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат. Неоснователни са оплакванията на касатора за необоснованост на решението, тъй като съдът не е успял в цялост да обоснове твърденията, въз основа на които отхвърля жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД. Съдът е направил логични и верни правораздавателни съждения относно правната уредба и фактическия материал, който изчерпателно е интерпретиран, поради което решението му е обосновано. Първоинстанционният съд ясно е посочил, че Комисията за регулиране на съобщенията е наложила специфичните задължения на предприятието, съгласно относимите нормативни изисквания, при спазване принципите на ex-ante регулирането и при съобразяване целта на закона. Прилаганата европейска регулаторна рамка не предполага злоупотреба с пазарна сила, която да е реално възникнала и осъществена. Извършеният анализ търси и оценка за бъдещото развитие на конкуренцията на съответния пазар, а наложените мерки целят постигане на ефективна конкуренция. Всички тези обстоятелства са били отчетени от тричленния състав на Върховния административен съд. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,