Решение № 5036 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2020 г.

Решение № 5036 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО)на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", подадена чрез пълномощник, против решение № 251 от 24.09.2020 г. по адм. д. № 389/2020 г. на Административен съд - В. Т. (АСВТ), с което съдът е отменил решение № BG05 М90 Р001-2. 053-0001/6 от 25.06.2020 г. на органа в частта по т. 2 за отказ от верификация на разходи в общ размер 1864, 66 лв. и преписката е върната за ново произнасяне. Според касационния жалбоподател решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи за мотивираност на издадения акт от фактическа и правна страна. Твърди също, че съдът не е следвало да разглежда спора по същество, тъй като с отмяната на оспорения акт в т. 2 фактически е пререшил въпрос, по който има влязъл в сила административен акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на подадената от Сдружение "Приятели на Г. С." жалба. Претендира разноски. Ответникът Сдружение "Приятели на Г. С.", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05 M90 P001-2. 053-0001-C01/24.05.2017 г. по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Приоритетна ос 2 "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване", процедура "Насърчаване развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални предприятия" на МИГ Лясковец-С., чрез водено от общностите местно развитие, за изпълнение на проект "Социално предприятие "Обществена пералня и услуги в дома". По искане за междинно плащане № 1, включващо разходите за периода 01.09.2019 г. - 31.12.2019 г. УО е издал решение № BG05 M90 P001-2. 053-001 от 10.04.2020 г., с което е верифицирал средства в размер на 13 984, 95 лв. и е отказал верификация на разходи в размер на 1864, 66 лв. Неверифицираните разходи включват сума от 1331, 90 лв. по бюджетен ред 1. 1 "Разходи за трудови възнаграждения по реда на Кодекса на труда, възнаграждения, определени по реда на Закона за държавния служител и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на Закона за задълженията и договорите, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности" - за Т. С. и А. А., както и сума от 532, 76 лв. по бюджетен раздел II "Единна ставка". В мотивите си органът е посочил, че двете лица не отговарят на изискванията за принадлежност към целевите групи на процедурата, тъй като не са неактивни, а са безработни лица съгласно направена служебна справка от Агенцията по заетостта, и същевременно не отговарят на нито един от допълнителните критерии на целевата група "безработни" според раздел 6 "Допустими целеви групи" от Условията за кандидатстване по схемата. Не са верифицирани възнагражденията и осигурителните вноски за тези лица, както и сумите над допустимия размер на бюджетен раздел II "Единна ставка" - 40% от допустимите преки разходи за персонал. След издаване на решението от 10.04.2020 г. сдружението е представило допълнителни доказателства за Т. С. и А. А. с искане за преразглеждане на отказа, което не е уважено от УО. Решение № BG05 M90 P001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. е оспорено от сдружението пред Административен съд - В. Т., който е оставил подадената жалба без разглеждане като просрочена с определение по адм. дело № 272/2020 г. на АСВТ. Бенефициерът е подал ново искане за междинно плащане № 3 за сумата от 53 613, 22 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.03.2020 г. С искането са заявени и неверифицираните по предходното искане разходи от 1864, 66 лв., както и същата сума, на същото основание, но за следващия отчетен период по ИП № 3. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № BG05 М90 Р001-2. 053-0001/6 от 25.06.2020 г. ръководителят на УО е верифицирал разходи в размер на 45 655, 12 лв., определил е общ размер на неверифицираните разходи от 1864, 66 лв. и е спрял административното производство по верификация за сумата от 6093, 44 лв. Сдружението е оспорило акта в частта, с която е отказана верификация на 1864, 66 лв. и в частта, с която е спряно административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В частта за спиране съдът е отделил производството и се е произнесъл само по оспорването на административния акт в частта по т. 2. С оспорената част административният орган е отказал верификация на разходи в общ размер на 1864, 66 лв., от които 1331, 90 лв. от бюджетен ред 1. 1 "Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения определени по реда на ЗДСл и възнаграждения произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности", и 532, 76 лв. по бюджетен раздел II "Единна ставка", на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Приел е, че тези разходи за лицата Т. С. и А. А. се отнасят за м. 12. 2019 г. и са били предявени с искане за междинно плащане № 1, по което органът вече се е произнесъл с решението от 10.04.2020 г. Тъй като по отношение на този отказ е налице висящо съдебно производство, при евентуален благоприятен за бенефициера изход от делото следва да бъде избегната възможност същите да му бъдат възстановени два пъти - веднъж по ИП № 1 и, втори път, по ИП 3. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Решението на ръководителя на УО е издадено на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ. Тези разпоредби регламентират необходимостта от верифицирането на разходите с потвърждаване допустимостта на извършените разходи, документите, въз основа на които се извърша верификацията, и правомощието на органа да извърши проверка на място, но не сочат конкретното правното основание, на което разходът е недопустим. Правните основания за това са регламентирани в чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 ЗУСЕСИФ. Съдът е посочил, че в обжалваното решение УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ - разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство във връзка с чл. 4, ал. 4 от същия закон - безвъзмездната финансова помощ не се предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от ЕСИФ или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициера. Съдът е обосновал правен извод за липса на конкретни фактически установявания в акта, които да кореспондират на приетата от органа правна квалификация за отказа. Органът е посочил хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Също така не е обосновал соченото в акта приложение на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Затова съдът е приел, че волята на административния орган не е ясна и съдът е лишен от възможност да извърши преценка дали е спазен материалния закон. Решението е правилно. Касационният съдебен състав споделя извода на Административния съд - В. Т. за незаконосъобразност на административния акт поради допуснато от органа нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, като препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание не може да бъде изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, поради което не се потвърждават оплакванията в касационната жалба, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация. В оспорения административен акт е посочено приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство - чл. 6, ал. 1 ПМС № 189/2016 г., чл. 68 б, § 1 от Регламент № 1303/2013 г. и раздел 14. 3 от Условията за кандидатстване по програмата, но те касаят частта от акта, с която са верифицирани предявени суми за плащане. По отношение формираното от органа едностранно волеизявление за отказ от верификация единственото посочено фактическо основание е наличието на неприключил съдебен спор за същите разходи, чието верифициране вече е било отказано с предходен акт. Съдът е установил, а и видно от официалния сайт на Административен съд - В. Т., че определението по адм. д. № 272/2020 г. е влязло в сила на 22.06.2020 г., т. е. преди издаване на оспореното решение на ръководителя на УО. Затова, както правилно е приел съдът, е невярно и соченото в акта основание за наличие на висящо административно производство по отношение на предходното искане за плащане. Правилно съдът се е позовал на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, който допуска включване на неверифицирани разходи в следващо искане за плащане, когато разходите не са били верифицирани поради непредставяне на допълнителни документи и разяснения, поискани от бенефициента по реда на чл. 63 ЗУСЕСИФ, каквото е основанието за предходния отказ за същата сума. Предвид изложеното, като е отменил административния акт в оспорената част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Сдружение "Приятели на Г. С." следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 500 лв. съгласно приложен договор за правна защита и съдействие към отговора на касационната жалба (л. 17 от делото). Воден от горното, върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 24.09.2020 г., постановено по адм. д. № 389/2020 г. по описа на Административен съд - В. Т.. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, гр. С., ул. "Т." ..№..., да заплати на Сдружение "Приятели на Г. С.", [населено място], община С., [улица], направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева). Решението е окончателно.