Решение № 250 от 19.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 784/2013 г.

Решение № 250 от 19.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 784/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Ж. Г. Ж. обжалва по касационен ред въззивно решение № 42/6.III.2013 г. по внохд № 20/2013 г. на АС-Търново с доводи за всички касационни основания по съображения, че е невинен, че при разглеждане на делото от първата инстанция са допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са отстранени във въззивното производство - ограничено право на защита, защото без основание е отказана експертиза за установяване дали към момента на ПТП е бил употребил алкохол; касае се до случайно деяние по чл. 15 от НК. Исканията са в алтернатива - или след отмяна на решението - да бъде оправдан, или - делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение. След преценка на доводите на жалбоподателя и защитата му, становището на прокурора и проверка на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав приема следното: С присъда № 51/28.ХI. 2012 г. по нохд № 372/2012 г. на ОС-Русе подсъдимият Ж. Г. Ж. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", чл. 342, ал. 1 и чл. 343г от НК на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 5 (пет) години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години за това, че на 11.VI. 2010 г. на Главен път - I-5, Р. -Бяла, километър-26, при управление на МПС - л. а. "Рено-К. ", рег. [рег. номер на МПС], в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 1,77%о) и в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на майка си Т. В. С. с ЕГН [ЕГН ]. По протест - срещу условното осъждане, и жалба от подсъдимия с оплакване за нарушение на чл. 15 от НК е постановено въззивното решение, предмет на настоящето производство, с което първоинстанционната присъда е потвърдена. То е правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Поддържаните доводи не се отличават от тези на защитата пред апелативния съд. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339, ал. 2 от НПК е посочено защо не се приемат. Изводите не противоречат на закона - те са резултат на разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени по НПК. Правилно на основание заключението на авто-техническата експертиза, обсъдено внимателно и подробно, съдът е приел, че ПТП не е случайно деяние, а е резултат на допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП - подсъдимият не контролира непрекъснато МПС, което управлявал. А свидетелските показания потвърждават извода, че подсъдимият не е изпил алкохола след произшествието, когато той, майка му и сестра му (по нейните показания) са пили вода от пластмасови бутилки. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства правилно е прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 1 от ЗДП - в пияно състояние причинил по непредпазливост смъртта на майка си Т. В. С.. Няма нарушения на материалния закон при квалификация на инкриминираното деяние. Пред въззивната инстанция няма искания за нови доказателства, поради което и доводите за ограничаване правото на защита с отказ за това са неоснователни. Пред вид горното е неоснователен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание - не е осъден невинен. Обстоятелството, че подсъдимият и защитата му не са съгласни с изводите по фактите, правото и наложеното наказание не е аргумент за други. По тези съображения ВКС, I-во н. о.