Решение № 14515 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2019 г.

Решение № 14515 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД), със седалище и адрес на управление гр. С., против Решение № 509/08.03.2019 г. постановено по адм. дело № 2714/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което по жалба на Р. Тринчева е изменено решение на Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, взето с Протокол № 1 от 04.04.2018 г., в частта му, с която е определен размер на обезщетението за засегнати от сервитута на енергиен обект, представляващ "Нова ВЛ 400 кV от п/ст "П.-юг" до п/ст "М.-изток" – Лот 1", за който е одобрен ПУП-ПП със Заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Тринчева, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Р. Тринчева, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Община С., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд по жалба на Р. Тринчева е изменил решение по Протокол № 1 от 04.04.2018 г. на Комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със Заповед № 80/19.03.2018 г. на Кмета на община С., с което е приет размер на обезщетението за засегнати три броя недвижими имоти: № 038007 с площ от 9.287 дка, от които 2.150 дка попадат в сервитута; № 04/2060 с площ от 12.260 дка, от които 2. 350 дка попадат в сервитута и № 04/2061 с площ от 3.661 дка, от които 0,694 дка попадащи в сервитут, и трите имота находящи се в землището на с. К., община С., като определената цена в общ размер на 3598 лева е увеличена до размер на 4368 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е спазена процедурата по издаването му, но определената оценка на сервитутното право не е пазарна и не е съобразена с критерия по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Приел е, че с решението на комисията се възпроизвеждат буквално части от оценителните доклади, като не са посочени ясни съображения относно използваните теглови коефициенти за съотношение на резултатите по различните използвани методи за оценяване. Установено е от съда, че експертът изготвил основна и допълнителна експертиза по делото, е констатирал сделки извършени на цени, близки до данъчните оценки на земеделските земи. По тази причина е приел, че изготвена по тези сделки експертиза не може да се смята за надеждна и достоверна и да се използва като пазарен аналог за изчисляване на реалната пазарна цена на имотите, респективно на цена на търсеното обезщетение. С експертизата е изчислено обезщетението чрез метода на капитализиране на бъдещите парични приходи и метода на сравнимите аналози, редуцирани със съответния коефициент. Съобразявайки изложеното, съдът е изменил определеното с решението на комисията обезщетение съгласно направеното в заключението на вещото лице изчисление. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Размерът на обезщетението за сервитут следва да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на съответното решение на комисията, т. е. при съпоставка с цени на действително осъществени реални сделки. Правилно съдът е приел, че оценката на комисията по отношение на процесния имот е изготвена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Въпреки това, окончателният извод на съда за изменение на решението съгласно експертното становище е незаконосъобразен и необоснован. При изготвянето на пазарните оценки, приложени към административната преписка, комисията е извършила сравнителен анализ със сделки близки до данъчната оценка на имотите и не са изложени мотиви за приетите теглови и корекционен коефициенти. При изготвянето на назначената по делото първа съдебно-оценъчна експертиза е използвана комбинация от методи - взети са предвид средни цени по договори за наем/аренда на земеделски земи в района, по което е изчислена приходната стойност на процесните имоти, съчетан с офертни цени за продажба на имоти в същата местност, като крайния резултат е получен с коефициент 0, 3 за първия метод и коефициент 0,7 за втория. Не са изследвани реално извършените сделки със сходни имоти, извън установените такива на цена близка до данъчната оценка на имота. Независимо от обстоятелството, че една от задачите на втората съдебно-техническа експертиза е именно изследването на реално извършени сделки с представянето на конкретни нотариалните актове, това не е изпълнено. Обяснението, дадено от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание е, че по справката от Службата по вписванията – Асеновград по отношение на сключени сделки са получени само сделки сключени близо до данъчната оценка на имота. По делото не е изследвано наличието на пазарни аналози в резултат на свободно договаряне между страните. При тези данни съдът неправилно е определил пазарните цени на процесните имоти. Както в експертните оценки, приети от комисията по чл. 210 ЗУТ, така и в назначените в съдебното производство експертизи, не е извършвана съпоставка с цени на действително осъществени сделки. В оспорения административен акт цената на един квадратен метър е изчислена съответно по метод на сравнимите продажби, метод на приходната стойност и аналитичен метод, без изложени мотиви нито за определянето на тегловите коефициенти, нито за корекционния коефициент. По изготвената съдебно-оценителна експертиза цената е изчислена с формула, включваща метода на капитализиране на бъдещите парични приходи и метода на сравнителната стойност, редуцирани със съответния коефициент. Следователно и в двете липсва преценка спрямо конкретни аналози - реално сключени сделки, поради което посочените суми за стойността на имотите не могат да се приемат за пазарни, каквото е изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за проверка на законосъобразността на решение по Протокол № 1 от 04.04.2018 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 80/19.03.2018 г. на кмета на община С., с което е приета размер на обезщетението за засегнати описаните три броя недвижими имоти. Съдът следва да назначи нова съдебно-оценъчна експертиза, която да извърши проверка и даде заключение за пазарната стойност на сервитутите, като използва за аналози действително осъществени сделки за имоти със сходни характеристики и се приложат корекционните коефициенти отчитащи срока за който е учредено ограниченото вещно право и коефициент отчитащ вида на сервитута, в зависимост от ограниченията които същия налага на собственика на земята за ползването й съобразно Наредба № 16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти Заключението на вещото лице следва да се обсъди ведно с всички останали доказателства по делото и в резултат на това да определи цената на ограниченото вещно право. Пред вид изхода на делото и на осн. чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,