Решение № 3109 от 18.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2015 г.

Решение № 3109 от 18.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова чл. 209, т. 2 АПК, чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 2915 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 4347 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна (АСВ). С обжалваното решение: 1. Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Камен Сашев Радев сумата 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в периода м. 06.2007 г. - м. 11.2013 г., включително неимуществени вреди в резултат на поставянето му в унизително положение поради неизпълнение на задължението на администрацията да му осигури безплатно облекло, обувки и тоалетни принадлежности в дължимия обем, ведно със законната лихва от 01.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до претендирания размер от 53251,96 лв., ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен; 2. Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Камен Сашев Радев сумата 1,38 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в периода м. 06.2007 г. - м. 06.2013 г., включително имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора - Варна да му осигури средства за поддържане на лична хигиена (сапун) в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до претендирания размер от 1466,04 лв., ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен; 3. е отхвърлен предявеният от Камен Сашев Радев против Министерство на правосъдието иск за обезщетение на претърпените от него имуществени вреди в размер на 282,00 лв. в периода 01.04.2011 г. - 30.11.2013 г. в резултат на неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора - Варна да му осигури пластмасови прибори за хранене, ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата и 4. Камен Сашев Радев е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 1704,31 лв. Първата касационна жалба е подадена от Радев, срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 12000,00 лв. до предявения размер от 53251,96 лв. Твърди, че присъденото обезщетение в размер на 12000,00 лв. е занижено и не отговаря на обема и интензитета на претърпените от него вреди. Иска присъждането на обезщетение в размер на цялата искова сума, ведно с лихвата, считано от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Радев обжалва решението и в частта на присъденото в полза на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение, а в останалите неблагоприятни и благоприятни за него части не го обжалва, а поддържа становище, че е правилно. Втората касационна жалба е подадена от Министерство на правосъдието срещу посоченото съдебно решение, в частта, в която този касатор е осъден да заплати на Радев сумата 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в периода м. 06.2007 г. - м. 11.2013 г., включително неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъден да заплати на Радев сумата 1,38 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в периода м. 06.2007 г. - м. 06.2013 г., включително имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се твърди, че решението в тези части е неправилно и необосновано. Неправилно съдът е приел, че е налице в цялост фактическия състав по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ): не са доказани реално претърпени вреди и причинно - следствена връзка между тях, както и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. Неправилно съдът е приел, че ответникът е нарушил чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), а при определяне размера на претърпените вреди не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска се отмяната на обжалваното решение в посочените части и оставяне в сила на решението в необжалваните от този касатор части. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът Радев, не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските. В представено в съдебното заседание писмено становище взима подробно отношение по спора. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът Министерство на правосъдието се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа предявената касационна жалба. По същество иска отмяната на решението в осъдителната Министерство на правосъдието част и отхвърляне на ищцовите претенции изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава от една страна становище за неоснователност на касационните жалби поради липсата на отменителни основания. От друга страна сочи, че първоинстанционният съд е завишил необосновано и немотивирано размера на обезщетението за претърпени от Радев неимуществени вреди. Намира, че искът за неимуществени вреди е основателен до размера на не повече от 3000,00 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в съответната обжалвана част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Радев, насочена срещу Министерство на правосъдието, с посочена цена на иска 55000,00 лв. От съдържанието на исковата молба се установява, че Радев е предявил обективно съединени искове срещу този ответник, както следва: 1. За заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53251,96 лв., изразяващи се в унижение, стрес, безсилие и страх вследствие действия и бездействия на административното звено на ответника в периода от 2007 г. до м. 06.2013 г. и 2. За заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1748,04 лв. за това, че в посочените периоди ответникът не му е осигурявал вещите и пособията от първа необходимост, предвид което Радев си ги е осигурявал сам, а именно: за периода април 2011 г. - ноември 2013 г. в общ размер на 282,00 лв., индивидуализирано по пера и за периода 2007 г. - м. юни 2013 г. в общ размер на 1466,04 лв., уточнено по пера. Обезщетенията се претендират ведно с лихвата, считано от датата - начало на увреждането (без да е конкретизирана) до окончателно изплащане на обезщетението. Видно от Разпореждане № 2517 от 11.02.2014 г. съдът е приел, че е сезиран с три редовни и допустими обективно съединени иска с цена в общ размер на 55000,00 лв, както следва: 1. за заплащане на обезщетение в размер на 282,00 лв. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за закупуване на пластмасови прибори за хранене за периода 01.04.2011 г. - 30.11.2013 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; 2. за заплащане на обезщетение в размер на 1446,04 лв. (очевидно е допусната грешка от съда при изписване на сумата от 1466,04 лв.) за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за закупуване на тоалетни принадлежности, дрехи и обувки за периода м. 06.2007 г. - м. 06.2013 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и 3. за заплащане на обезщетение в размер на 53251,96 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от Радев унижение, стрес, безсилие и страх в резултат на поставянето му в унизително отношение, което той не е в състояние да промени и поставянето му в положение, увреждащо физическото му здраве и унижаващо човешкото му достойнство за периода 01.06.2007 г. - 30.11.2013 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, разпоредил е призоваването на страните (ищец Радев, ответник - Министерство на правосъдието и Варненската окръжна прокуратура), дал е указания до страните във връзка с доказателствата и е допуснал гласни доказателства. Като ответник е призовано Министерство на правосъдието и по отношение на него е произнесено решението, видно от диспозитива на същото. Видно от мотивите на решението съдът е приел, че ответна страна е "Министерство на правосъдието - ГДИН". Съдът е постановил обжалваното решение след като е приел, че предявените искове са допустими и частично основателни. Предмет на касационното производство е постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53251,96 лв. за периода м. 06.2007 г. - м. 11.2013 г., в частта, с която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Радев сума в размер на 1,38 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от Радев за периода м. 06.2007 г. - м. 06.2013 г., ведно с лихвата, считано от 01.07.2013 г. до окончателно изплащане на обезщетението, както и в частта за разноските. Решението в обжалваните части е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, предвид което в тези части решението подлежи на обезсилване, като делото следва да бъде върнато на АСВ за разглеждане от друг състав на този съд, в тези части. Съгласно чл. 12 ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Затворите са териториални служби на ГД"ИН" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). По чл. 19а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм., бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) ГД "ИН" е административно звено в Министерство на правосъдието. Затворите са били териториални звена на ГД "ИН" (чл. 19а, ал. 3 ЗИН, отм.). Доколкото в настоящия случай Радев претендира обезщетение за вреди за периоди преди и след приемането на ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), то съдът е бил длъжен да прояви активност и да изиска от ищеца уточняване на предявените обективно съединени искове, като направи конкретизация относно размера на вредите, които претендира поотделно от ГД "ИН" и от Министерство на правосъдието, съответно досежно исковите периоди. Предвид така приетото, според настоящия състав, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Дължимото от съда указание е било свързано със задължението му да даде напътствия на ищеца във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, в това число да посочи от кой ответник каква сума претендира като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, а при съобразяване изложените в нея твърдения досежно претърпените неимуществени вреди съдът е следвало да даде указания и за тяхното ясно и точно индивидуализиране, в това число по периоди. Уточнение е било необходимо и относно размера на претендираната лихва до завеждане на исковата молба, вкл. върху претендираното обезщетение за имуществени вреди. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение в обжалваните части е постановено при нередовно упражнено право на иск, в частта относно предявения иск за неимуществени вреди, в частта на иска за имуществени вреди в размер на 1,38 лв. и лихвата върху тези суми, то е недопустимо в тези части. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационните жалба за неправилност на обжалваното решение в тези части. Решението следва да се обезсили в обжалваните части, в това число относно разноските, като недопустимо, а делото да се върне на АСВ за ново разглеждане от друг състав на този съд, в същите части. При това на първо място следва да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс, след което да се пристъпи към разглеждане и решаване на спора по същество. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, ОБЕЗСИЛВА Решение № 2915 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 4347 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна в обжалваните части. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна в обезсилените части. Решението не подлежи на обжалване.