Решение № 3679 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2014 г.

Решение № 3679 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кинчо Цвятков Йовчев от гр. Троян, чрез пълномощника му адв. Гурлевски срещу решение № 4 oт 16.01.2014 г. по адм. дело № 129/2013 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени мълчаливият отказ на директора на ОД на МВР-Ловеч. Претендират се съдебно-деловодните разноски и за двете инстанции. Ответникът - директора на ОД на МВР-Ловеч, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил като неоснователно оспорването на Кинчо Йовчев срещу мълчаливия отказ на директора на ОД на МВР-Ловеч, формиран по молба от 9.05.2013 г. за възстановяване идентификационния номер на лек автомобил "Фолксваген" с номер на рама по документи на МПС WVWZZZ1JZ1U463450. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че съгласно влязло в сила решение по адм. дело № 316/2012 г. по описа на Административен съд Ловеч, е потвърден обективираният в заповед № З-1805 от 8.11.2012 г. отказ на горния административен орган да бъде регистриран процесният лек автомобил, тъй като е установена интервенция върху оригиналния номер на рамата на МПС. Впоследствие, касационният жалбоподател е подал искане на 9.05.2013 г. до началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч да бъде възстановен автентичният идентификационен заводски номер на рамата на автомобила, поставен от производителя, което да обезпечи регистрацията на МПС. Със заповед на директора на ОД на МВР-Ловеч е назначена комисия на основание чл. 5 от Инструкция № -I от 6.12.2012 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС (Инструкция № -I/6.12.2012 г.), която на 6.06.2013 г. е извършила оглед на автомобила в присъствието на собственика му. Заключенията на комисията са обективирани в Протокол рег. № 22891 от същата дата, и те са в смисъл, че номер Рама WVWZZZ1JZ1U463450 е неоригинален, автентичният идентификационен номер е отстранен и не е възможно установяване на автентичния номер, нанесен от производителя. Констатациите са мотивирали комисията да излезе с решение на основание чл. 3 от Инструкция № -I/6.12.2012 г., с което да откаже възстановяването на номера на рама на МПС WVWZZZ1JZ1U463450 (по документи). С жалба от 14.06.2013 г. Кинчо Йовчев е оспорил мълчаливия отказ на директора на ОД на МВР-Ловеч за възстановяване на идентификационния номер на процесния лек автомобил. При така установената фактология, Административен съд Ловеч е приел, че след като административният орган е сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт на 9.05.2013 г., законоустановеният срок за произнасяне съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК е изтекъл на 23.05.2013 г., а на 24.05.2013 г. е формиран мълчалив отказ, който е оспорен пред административния съд в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК (жалбата е от 14.06.2013 г.), с оглед на което същата е допустима. По основателността й, съдът е приел, че от данните по делото е безспорно, че процесният автомобил не е предмет на престъпление, но е изтъкнал, че този въпрос е неотносим към предмета на искането на молителя. Приел е също, че от данните по административната преписка, и по-специално от данните от трасологичната експертиза, пресъздадени в неоспорения Протокол на Комисията, е видно, че автентичният заводски номер на рамата на автомобила не е възможно да бъде установен, а по делото не са били ангажирани доказателства от оспорващия (независимо, че на същия е указано, че в негова тежест е да представи такива, че оригиналният (автентичен, заводски) номер на рамата на МПС е установен) в обратен смисъл. Изложеното е мотивирало решаващият състав да приеме, че фактическата предпоставка да бъде уважено искането на лицето е установяване автентичният идентификационен номер на автомобила, поставен от производителя. В случая същият не е установен и не е възможно да бъде установен поради естеството на интервенцията върху материала на рамата, с оглед на което постановеният мълчалив отказ е законосъобразен. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, страните не я оспорват и настоящата инстанция я възприема изцяло. Спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите по делото и техните правни последици. Както правилно е приел в мотивите си административният съд, условие за законосъобразност на постановен отказ за възстановяване на идентификационен номер на ППС е оригиналният (автентичният) номер на същото да не е установен - по арг. от разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № -I/6.12.2012 г. В конкретния случай това обстоятелство безспорно се установи, поради което съответен на материалния закон е изводът на решаващия състав за правилно приложение на правната норма към установените факти. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е събрал всички относими към правния спор доказателства, вкл. да се отправи запитване до официалния вносител и представител на "Фолксваген" относно номера на рамата на процесния автомобил. Законосъобразно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, че приложимата в конкретния казус Инструкция № -I/6.12.2012 г. създава специален ред за установяване на автентичния идентификационен номер на МПС, а опитът съдържанието на знаците, съставляващи идентификационния номер, да се установяват с писмени доказателства (в т. ч. и запитването до официалния вносител) е начин да се заобиколи специално предвиденият ред, което е недопустимо. Във връзка с установяване на единствено релевантното за спора обстоятелство - а именно разкриване на оригиналния идентификационен номер на автомобила, съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза от вещо лице-трасолог, който да даде отговор за този въпрос, като е определил първоначален депозит и е задължил оспорващия в седмодневен срок за довнесе сумата от 70 лв., което е станало причина и за отлагане на делото. В следващото съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че оттегля искането за допускане на експертизата, като след заличаването й, съдът е указал на страните, че ще постанови решението си въз основа на наличните доказателства. При това положение и след като първоинстанционния съд е указал изрично на страните за кои обстоятелства следва да ангажират доказателства и последиците от неизпълнението на това задължение, както и предвид процесуалната пасивност на оспорващия, не е налице твърдяното процесуално нарушение, което да е основание за касиране на решението. Оплакването за необоснованост е неподкрепено с конкретни твърдения, а именно кои изводи на съда са в противоречие с конкретни доказателства, поради което също е несъстоятелно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Разноски не се претендират от ответника по касационната жалба, поради което такива не му се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,