Решение № 75 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 643/2010 г.

Решение № 75 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 643/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба от И. Ф. Ф. срещу Решение № 128 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 145/2010 г. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 163 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 4817/2009 г. на Русенския районен съд. Произнасяйки се по предявен на 07.08.2009 г. от [фирма] срещу И. Ф. иск с правно основание чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/2004 г. за задължителното застраховане, първоинстанционният съд го е уважил изцяло за сумата 6000 лв. Сезиран с въззивната жалба на Ф., съставът на РсОС е потвърдил първоинстанционния акт. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 за произнасяне по въпроса: "Може ли да бъде разгледано и уважено регресно притезание на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" към виновния водач на основание чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/2004 г. за задължителното застраховане, в случай, че искът е предявен при действието на КЗ, макар, че ПТП е настъпило на 18.10.2005 г. при действието на Закона за застраховането.". Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че приложимият закон е КЗ, като чл. 227 КЗ и урежда регресната отговорност при хипотези, различни от тази по делото. Изложени са и доводи за недоказаност на факта на употреба на алкохол към момента на деликта. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски. Като взе предвид на основание чл. 290, ал. 2 ГПК становищата на страните и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. В резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.10.2005 г. е било причинено увреждане на Р. Т. С. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни извивки. Собственик и водач на увреждащия л. а. "Фиат" мод. "Брава" е бил И. Ф. Ф. с валидно сключена застраховка по риска "Гражданска отговорност" с "Д. -Общо застраховане". Било е проведено наказателно производство в рамките на което е бил предявен и уважен до размера на 6000 лв. граждански иск на С. за претърпени неимуществени вреди. В качеството си на застраховател, "Д. -Общо застраховане" е погасил задължението към С. на 22.02.2007 г. Позовавайки се на това, че виновният водач Ф. е избягал от местопроизшествието и виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол към момента на ПТП, застрахователят на основание чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 18/2004 г. е предявил регресен иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с лихви за забава. Както бе посочено по-горе, искът е предявен на 07.08.2009 г. при действието на Кодекса за застраховането. Последователно подържаната теза на ответника-касатор Ф. е, че приложим е законът, действащ към момента на предявяването на иска и изчерпателното изброяване в чл. 227 КЗ изключва регресната му отговорност. Съдилищата са приели, че и по отношение на регресната отговорност е приложим законът, който е действал към момента на настъпване на застрахователното събитие. По поставения правен въпрос, становището на съдебния състав е следното: Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност".. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования и то от момента на деликта, тъй като наличието на основанията (умисъл, алкохол и пр.) законодателят свързва именно с този момент. Наличието на тези основания не освобождава, обаче, застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увреденото лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. По посочения правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тълкуването на закона, посочено по-горе, поради което правилно е приел, че приложимият закон е този, който е действал към момента на застрахователното събитие - 18.10.2005 г., а именно - отмененият Закон за застраховането и издадената въз основа Наредба № 18/2004 г. По основателността на жалбата. Безспорно е обстоятелството, че в качеството си на участник в ПТП, И. Ф. се е отклонил/избягал от местопроизшествието, осуетявайки проверката за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Установено е от данните по делото, че без да има причина, Ф. не е останал да изчака пристигането на представител на МВР. ПТП е настъпило в 7.00 сутринта, а проба за алкохол е била взета една в 13.40 ч. Пред въззивния съд е бил навеждан доводът, че вземането на пробата е могло да стане и по рано - в 10.45 ч., когато е извършен оглед на автомобила. Правилно съставът на Р. е приел този довод за неоснователен. В най-благоприятния за Ф. случай, проба за алкохол би могла да бъде взета почти 4 часа след произшествието и то не по негов почин. Както е приел ВКС с Решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на II т. о. виновното отклоняване от проверка за алкохол и/или друго упойващо вещество по смисъла на чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/2004 г. следва да бъде доказано. В конкретния случай, това обстоятелство (виновното отклоняване) е доказано, като този факт е приет за установен и в наказателното производство, видно от мотивите на Присъда № 40 от 04.04.2006 г. по НОХД № 679/2006 г. на Русенския окръжен съд, потвърдена с Решение № 261 от 29.09.2006 г. по ВНОХД № 246/2006 г. на Русенския окръжен съд. Наличието на този квалифициращ признак е обусловил и прилагането на чл. 343, ал. 3 НК. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд - чл. 300 ГПК, включително и относно правната квалификация на деянието на И. Ф.. Поради това и застрахователят по риска "Гражданска отговорност" се е освободил спрямо него и на основание чл. 81 ЗЗ (отм.) от договорното задължение да покрие причинените в резултат на ПТП вреди, като в случай на плащането им на увреденото лице, за него е възникнала възможността под това отлагателно условие (плащането) да предяви регресно притезание срещу Ф.. Поради изложените съображения, въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, а касаторът - осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 370 лв., съобразно представеното адв. пълномощно. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.