Решение № 5095 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП и „Петков строй“ ЕООД – гр. Варна срещу решение № 13738/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2330/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ – Варна при ЦУ НАП с касационна жалба, приподписана от юриск. М. Марчева обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 03000323006307 – 091 – 001/26.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден и изменен с решение № 152/16.09.2024 г. на директора на посочената дирекция за установени на „Петков строй“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за данъчен период на месец декември 2022 г. в размер над 989,10 лв. до 18 409,60 лв. главница и над 181,16 лв. до 3 464,94 лв. лихви; за месец януари 2023 г. в размер на 5 817,64 лв. главница и 1 034,51 лв. лихви; за месец февруари 2023 г. в размер над 1 634,40 лв. до 21 525,28 лв. главница и над 273,71 лв. до 3 651,60 лв. лихви; за месец март 2023 г. в размер над 872,86 лв. до 36 138,90 лв. главница и над 139,37 лв. до 5 766,33 лв. лихви; за месец април 2023 г. в размер над 155,58 лв. до 17 164,53 лв. главница и над 19,40 лв. до 2 580,84 лв. лихви; за месец май 2023 г. в размер над 465,86 лв. до 2 531,02 лв. главница и над 65,37 лв. до 338,96 лв. лихви; за месец юни 2023 г. в размер над 2 761,97 лв. до 25 520,46 лв. главница и 3 336,24 лв. лихви, за месец юли в размер над 1 592,98 лв. до 11 838,27 лв. главница и лихви над 189,32 лв. до 1 391,79 лв. и за месец август 2023 г. в размер над 995,27 лв. до 9 224,83 лв. главница и 1 005,77 лв. лихви. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е уважил правото на данъчен кредит по доставки за СМР – услуги от „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд – Строй“ ООД, като е приел за безспорно установено от фактическа страна, че доставките, договорени между страните, когато включват труд – вложен труд, материали и разходи, са доказани с наличните по делото актове, обр. 19, от които се установява приемането и предаването на конкретните уговорени и извършени услуги по вид и количество, както и стойност. Независимо, че тези доставки са оспорени, съдът въпреки това е приел, че протоколите са пряко доказателство за реализиране на доставката на строителни услуги и са непротивопоставими на косвените доказателства, от които се градят изводите на решаващия орган. Касаторът изразява несъгласие с тези изводи на съда, тъй като те са направени при несъобразяване с установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка и при липса на логически анализ и преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност (чл. 236, ал. 2 ГПК), което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Твърди се от касатора, че съдът е приел за доказани факти, за които липсват доказателства с цел мотивиране на крайния му извод за безспорно доказване на доставката на услуга. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на Съда на Европейския съюз по дела С – 151/13 и С – 653/11. Относно доказателствата по доставките касаторът е посочил, че за доказване на изпълнението жалбоподателят е представил два еднотипни договори, сключени с „Г - Строй Груп“ ООД и „Г – Билд – Строй“ ООД, от съдържанието на които е установено, че претендираните от жалбоподателя услуги представляват СМР съгласно договори от 23.08.2022 г. и от 25.04.2023 г., но те не са с конкретизиран предмет, а видовете дейности са описани в Приложение 1 към договорите. Противно на твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че услугите по договорите и протоколите за приемане на работата представляват само труд, в приложенията към договорите са вписани уговорени услуги в кв.м/куб. м. с включени консумативи. Твърди се, че доставчикът „Г – Строй Груп“ ООД не е представил подробен график за всеки работник, от който да се установи кой, кога, къде, на какъв обект и за какъв работодател е работил. Не е установено според касатора какви материали и консумативи са вложени в процесния обект от „Г – Строй Груп“ ООД, за което жалбоподателят изобщо не е претендирал, тъй като в хода на съдебното производство са наведени доводи, че СМР – услугите представляват само престирания труд, както и не са представени доказателства за предаване на бетон, кофраж и арматура, които да бъдат вложени в СМР. За неубедителни касаторът счита и доказателствата за извършени СМР по 14 бр. договори със сочения от „Г – Билд – Строй“ ООД подизпълнител „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД, тъй като договорите и приемателно – предавателните протоколи са от една и съща дата. Изводите на съда касаторът счита, че са направени в противоречие с изявлението на вещото лице във връзка с липсата на данни в строителната документация на доставчиците да са извършвали конкретна работа на процесния обект. Със съдебно – техническата експертиза се твърди от касатора, че вещото лице е заключило, че в представените от ревизираното лице протоколи, съставени по време на строителството, като липсват посочени количества СМР, както и сочи неизпълнение по обекти като вид, количество, съгласно договорите за строителство, счетоводните стандарти, протоколите – акт, обр. 19 и фактурите, но въпреки тези констатации на вещото лице, съдът се е обосновал с допълнителното заключение, по което вещото лице е работило на основание на оспорените протоколи, представени от жалбоподателя. За представените по делото актове, обр. 14 за приемане на конструкцията на „Сграда със смесено предназначение“, в които като строител на този обект е вписана фирма „Петков строй“ ЕООД, а наименованието на фирмите – доставчици „Г – Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД по процесните фактури не фигурират като участници в строителството. За направата на арматура и коифраж в касационната жалба са изложени оплаквания, че съгласно подписаните протоколи обр. 19 липсва всякаква документална следа, поради което не е установено по какъв начин и с какви средства е предадена арматурата и кофража на „Г – Билд Строй“ ООД, на него ли е предадена или на някой от подизпълнителите предвид представените 14 бр. еднотипни договори между „Г – Билд Строй“ ООД и „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД. За необосновано касационният жалбоподател счита позоваването от съда на съдебно – счетоводната експертиза относно воденото счетоводство при жалбоподателя, тъй като при наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на експертизата, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото не доказва реалност на доставките на стоки и услуги. Затова се приема от касатора, че и заключението на съдебно – техническата експертиза, което също е изготвено на база на съставените между страните частни документи липсват безспорни доказателства за реалност на СМР, описани в тях. Отново в касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на СЕС по дела С – 80/11 и С – 142/11, както и С – 78/12, С- 616/14, С – 277/14 и др., както и на Върховния административен съд по адм. дела № 10188/2024 г., № 6066/2020 г. и № 4158/2024 г. и др. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за касационното обжалване. По делото е депозирана молба – становище от юриск. М. Марчева. Ответникът по тази касационна жалба „Петков строй“ ЕООД – гр. Варна, я оспорва в постъпили по делото писмен отговор и писмени бележки от адв. А. Христанов. „Петков строй“ ЕООД – гр. Варна, чрез адв. А. Христанов с касационна жалба обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството срещу посочения по – горе РА е отхвърлена за доначислен ДДС за данъчни периоди, както следва: за месец декември 2022 г. в размер на 989,10 лв.; за месец февруари 2023 г. в размер на 1 634,40 лвц; за месец март 2023 г. в размер на 872,86 лв.; за месец април 2023 г. в размер на 155,58 лв.; за месец май 2023 г. в размер на 465,86 лв.; за месец юни 2023 г. в размер на 2 761,98 лв.; за месец юли 2023 г. в размер на 1 592,98 лв. и за месец август 2023 г. в размер на 995,65 лв., както и в частта за начислените лихви, като неправилно постановено при съществени нарушения на процесуалните, логическите и опитните правила и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че е налице противоречие в мотивите на решението на съда, като от една страна е прието, че жалбоподателят е доказал реалността на доставките на СМР в частта, в която е отменен РА, а от друга страна, че в обжалваната с настоящата касационна жалба част доставката не е доказана, като изцяло в тази част съдът се е позовал на приетите по делото съдебно – техническа експертиза и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза. Неправилно според касатора за да отхвърли жалбата съдът се е позовал единствено на заключението на съдебно – техническата експертиза в частта, в която е посочено кои дейности са изпълнени от „ Г – Строй Груп“ ООД и „ Г – Билд Строй“ ООД и кои не са изпълнени от тях, като се и сочи, че вещото лице е отговорило на правни въпроси, за които не се изискват специални знания и не следва да бъде кредитирано. Според касатора решението в обжалваната част е и немотивирано, тъй като съдът не е обсъдил съществени защитни доводи на касатора, а по същество мотивите му се свеждат до бланкетно преповтаряне на установеното от органа по приходите със същите или сходни аргументи, че дори и без аргументи. Твърди, че съдът като инстанция по същество и на основание чл. 168 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК дължи служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, което формално е посочено в мотивите. Налице е и оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, тъй като мотивите на съда в обжалваната част се свеждат до преразказ на събраните от органите по приходите в ревизионното производство и пред съда доказателства, без да се обсъди тяхната връзка със спорните факти и предмета на делото. Твърди се също, че неправилно съдът е възприел правните изводи на вещото лице Стойкова, по приетите по делото технически експертизи. Посочва се в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и при обсъждане на събраните по делото доказателства, които не е анализирал във връзка едно с друго и при нарушение на опитните и логическите правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, както и отмяна на РА в същата част. Претендира се и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. По делото са постъпили писмени бележки от адв. А. Христанов. Ответникът по тази касационна жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Врана при ЦУ на НАП в постъпила молба – становище от юриск. М. Марчева, я оспорва. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Врана при ЦУ на НАП за основателна, а касационната жалба на „Петков строй“ ЕООД за неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: За да отмени частично РА относно доначисления на „Петков строй“ ЕООД ДДС за процесните периоди на месец декември 2022 г. и от месец януари 2023 г. до месец август 2023 г. вкл., първоинстаницонният съд е приел, че са доказани по безспорен начин доставките на СМР – услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС по доставките от „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД, които са изпълнени на място и за тях има издадени данъчни фактури с начислен ДДС и извършени плащания по доставките. За доставките на СМР с доставчик „Г – Билд Строй“ ООД въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно – техническата експертиза съдът е приел, че са доказани извършените услуги с изключение на посочените в червено от вещото лице инж. Стойкова, което е кредитирал като компетентно, правилно и достатъчно мотивирано. Съдът се е позовал на констатираното от експерта, че дейностите са описани като извършени въпреки, че не са били възложени със сключения договор за възлагане от 25.04.2023 г. и не са били описани в Приложение 1 към договора, с който страните са се споразумели, че СМР, които не са изрично възложени и за които няма налице подписан анекс между страните, не се заплащат. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е представил подробни данни, поради което е приел, че всички дейности, които са актувани с актове, обр. 19 в противоречие със сключения договор не са били реално извършени от „Г – Билд Строй“ ООД. Съдът по идентични съображения е приел и относно доставките на СМР от „Г – Строй Груп“ ООД, позовавайки се отново на съдебно – техническата експертиза, която е установила, че по договора за възлагане от 23.08.2022 г. дейностите не били възлагани, поради което не са изпълнени, като експертът категорично е заявил в съдебни заседания на 27.05.2025 г, 15.09.2025 г. и на 10.11.2025 г., че според официален документ в акт, обр. 12 дейностите по отношение на СМР, свързани с полагането на подложен бетон, са изпълнени от „Петков строй“ ЕООД, а не от „Г – Строй Груп“ ООД. Тези изводи според съда не се променят от представените от жалбоподателя с молба от 01.02.2025 г. заверени неподписани документи, неномерирани и ненаименовани от „Бетонов дневник“, които не са кредитирани от съда, доколкото липсват данни относно относимостта на същите към процесния обект в местността „Боклук Тарла“. Съдът не е кредитирал и представените в съдебно заседание на 15.09.2025 г. документи, наречени „Рекапитулации“, доколкото липсвали данни относно относимостта на същите към процесния обект в гр. Варна, а и не са номерирани в последователност и не са датирани, както и са неподписани. Извън горното съдът е приел, че от анализа на събраните по делото доказателства е установено, че останалите СМР са били извършени реално от процесните доставчици, като от договорите и актове, обр. 19 се установява, че са договорени вложен труд, материали и разходи. От представените актове, обр. 19 съдът е направил извод, че се установява приемането и предаването на конкретно уговорени и извършени услуги, като е посочен конкретен строителен обект, на който подизпълнителите са извършвали възложени дейности. За представените актове, обр. 19 прието е от съда, че те сочат обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите, като са се въплътили в действително изпълнение. Подробно съдът е обсъждал характера на протокол, обр. 19, който урежда предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора и е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като редът в нея е бил задължителен до 2003 г., когато е приета Наредба № 3/31.07.2003 г., като е посочено, че пожелателно при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видовете СМР и се прилага при постигнатите между тях договорености. Посочено е в обжалваното решение, че протокол, обр. 19 е първичен счетоводен документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап от строителство. Този протокол е отбелязано в обжалваното решение, че реквизитите му не са уредени нормативно и се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция и на практика представлява количествено – стойностна сметка за извършеното към определен момент. Съдът в решението си е обсъдил направеното от ответника в първоинстанционното производство оспорване, което касае частни документи, които принципно не притежават материална доказателствена сила и при тях съдът по вътрешно убеждение цени истинността им. Доколкото жалбоподателят според съда е съумял да докаже реалността на останалите СМР по процесните фактури, съдът не изключва оспорените документи от доказателствената маса, като освен това е приел, че същите напълно кореспондират с останалите доказателства. За протоколите е приел, че те са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги и са непротивопоставими на косвени доказателства, от които се градят изводите на ревизиращия орган. В съдебното решение категорично е посочено, че горните изводи изцяло се подкрепят от съдебно – счетоводната експертиза, вещото лице по която е установило, че процесните фактури са осчетоводени в зависимост от основанието, на което са издадени, всички аванси били приспаднати и отнесени в себестойността на обекта в кв. Владиславово, махала „Боклук Тарла“. Прието е от съда, че осчетоводяването е извършено своевременно при документална обоснованост въз основа на фактурите и съпътстващите договори, приложения и протоколи, обр. 19. Съдът се е позовал и на разпитаните свидетели, чиито показания е кредитирал като безпротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се в отделни детайли и които са изяснили механизма на работа между дружеството – жалбоподател и подизпълнителите. Съдът е кредитирал и съдебно – техническата експертиза и въз основа на нея е разграничил отбелязаните от експерта в червено неизпълнени СМЗ, а останалите е приел, че установяват липса на възлагане, респ. на изпълнение на други СМР. На основание чл. 25, ал. 8 във връзка с ал. 2 ЗДДС макар в касационната жалба да няма конкретни оплаквания следва да се посочи, че съдът е възприел констатациите на приходните органи за доначисляване на ДДС в окончателно издадената фактура след извършване на СМР и за авансовото плащане, което е направено преди регистрацията по ЗДДС на дружеството във връзка с договор от 10.07.2019 г. между ревизираното дружество и Х. Г. К.. Въз основа на така установеното решаващият съд е направил частичен извод за реалност в едната част от процесните фактури, другата част е приел, че не са осъществени реални доставки на СМР от двамата доставчици „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД и така е постановил и крайният си съдебен акт. Обжалваното решение и в двете му обжалвани части е правилно постановено. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е обусловено от реалността на доставката на стока и/или услуга – чл. 6, ал.1 и/или чл. 9, ал.1. ЗДДС. В процесния случай по делото е установено безспорно, че „Петков строй“ ЕООД за данъчни периоди на 2022 г. и 2023 г. е упражнил правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит по фактури, издадени от „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД предвид сключените договори с посочените доставчици за извършване на СМР на сграда със смесено предназначение в местността „Боклук Тарла“ в гр. Варна. В Приложения 1 към договорите правилно първостепенният съд е установил и това е потвърдено от съдебно – техническата експертиза, че видовете СМР, състоящи се от определени дейности, труд, вложени материали, технически параметри и единични цени. Тези СМР представляват бетонови работи за плочи и греди, кофражни работи за плочи, греди, стълбища и вертикали, както и армировъчни работи за вертикали и стълбища. Договорите, заедно с издадените фактури през 2022 г. и 2023 г.от доставчиците определят възникналите между страните, които са ги сключили облигационни правоотношения. За доказване на реалността на извършените доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС тези документи не са достатъчни за установяване действителното им извършване, респ. предаване резултата на СМР – дейности от доставчика към получателя. Част от фактурите са за получен аванс, а другата част – за СМР по протоколи – актове, обр. 19, като от съдебно – счетоводната експертиза е установено осчетоводяването им. В последните е установено, че съдържат достатъчно реквизити, от които да се докаже, че договорените СМР са изпълнени. По делото е установено и потвърдено от съдебно – счетоводната експертиза, че ревизираното дружество е главен изпълнител по договори за възлагане на извършване на строежа на сграда със смесено предназначение в з. „Боклук Тарла“ в гр. Варна и с множество трети лица, възложители. Поради това „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД се явяват подизпълнители на „Петков строй“ ЕООД. Налице са по делото и протоколи по процесните фактури, в които са описани подробно извършените СМР, вкл. количество, единична и обща цена и всичките са двустранно подписани от изпълнителите и възложителя по договорите за СМР. Това е потвърдено от двете експертизи – счетоводната и техническата. Според съдебно – техническата експертиза – основно и допълнителни заключения на инж. Р. Стойкова в таблични форми е посочено кои от СМР са завършени и подлежат на разплащане, разделени по входове в сградата, в която СМР са извършвани. Изрично в съдебно – счетоводната експертиза е посочено, че част от дейностите в Приложение 1 към съдебно – техническата експертиза са СМР преди да бъдат изготвени и подписани образци 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи от строителната конструкция или такива дейности не са били приети. За оцветяването в червено в протоколи от № 1 до № 13 вещото лице инж.Стойкова е разяснила в заключението си, че са маркирани дейностите, които са в противоречие със сключения договор за възлагане от 25.04.2023 г., като от посочения договор е установено, че такива СМР не са били възложени. В съдебно заседание на 15.09.2025 г. вещото лице е пояснило пред съда, че е проверявала одобрените проекти за сградата, която има обр. 14 и по одобрените проекти е сметнала количествата изпълнени СМР. Освен това пак от тази експертиза е установено, че относно „подложен бетон“ в официалния акт 12 за изпълнител фигурира „Петков строй“ ЕООД, а не „ Г – Строй Груп“ ООД. Както вече се посочи от съдебно – счетоводната експертиза е установено осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ревизираното дружество, но това не означава доказване на реалността на спорните доставки. При така установеното правилно съдът е постановил правния си резултат по делото съобразно писмените доказателства и установеното въз основа на тях от съдебно – техническата експертиза и Приложение 1 към основната и допълнителните експертизи. За представените по делото писмени документи, установено е по делото, че ответникът ги е оспорил пред първоинстанционния съд, но с определение № 308/09.01.2025 г. решаващият съд е оставил без уважение искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна за откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК на доказателства, посочени в молба от 10.12.2024 г. В нея изрично е посочено, че се оспорва съдържанието на тези документи, за които оспорващият твърди, че са с невярно съдържание – договори, протоколи и фактури, издадени от „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД, както и фактури, издадени от „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД договори и протоколи, обр. 19. Според съда представените и оспорени документи представляват в едната си част частни диспозитивни документи, а в друга частни свидетелстващи документи – чл. 180 ГПК. Съдът е категоричен, че не може да се оспорва съдържанието на частните документи, тъй като те не се ползват с материална доказателствена сила. Пояснено е в решението, че частните документи може да се оспорят по отношение на тяхната автентичност, поради което тези частни документи се преценяват по вътрешно убеждение въз основа на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл съдът е извършил преценка на тези документи и в едната им част ги е кредитирал, а в други не, позовавайки се на съдебно – техническата експертиза – основно и допълнителни заключения и правилно ги е кредитирал. Неоснователни са оплакванията в касационните жалби на страните по делото, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото, нито изводите на съда са в противоречие с изявлението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза във връзка с липсата на данни в строителната документация на посочените по – горе доставчици (по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика – Варна). Същите оплаквания се съдържат и в касационната жалба на „Петков строй“ ЕООД относно кредитирането от съда на съдебно – техническата експертиза. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като вещото лице инж. Стойкова аргументирано е констатирало въз основа на представените по делото доказателства и одобрените проекти за процесната сграда, че в една част е доказана реалността на доставките от „Г Строй Груп“ ООД и „Г – Билд Строй“ ООД, а в друга не са доказани реално извършени СМР или е установено, че такива не са били възлагани. В този смисъл обосновано в съдебното решение са изложени мотиви въз основа на констатациите на съдебно – техническата експертиза, че описаните дейности, отразени в експертизата в червено не са били възложени със сключения договор за възлагане, а и в него в чл. 3.1 страните са се споразумели, че СМР, които не са изрично възложени и за които няма подписан анекс, не се заплащат. От представените от „Петков строй“ ЕООД в касационното производство договор за наем на строително оборудване и приложения (анекси) към него не се променят направените изводи в настоящото касационно решение. Този договор и Приложенията към него са от 2022 г. и ако те са съществували към тази дата ревизираното дружество е имало възможност да ги представи в ревизионното производство, или с възражението срещу РД, или с жалбата по административен ред, или последно в първоинстанционното съдебно производство. Представянето на тези доказателства едва с отговора срещу касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна означава, че те са по повод провежданото касационно производство пред настоящата инстанция, но същите нямат достоверна дата и не следва да се кредитират. Ако посочените доказателства са били налични към момента на провежданото ревизионно производство или при проведения административен контрол на РА, не е имало пречка да се представят. Тези доказателства не водят до извод за реалност на част от процесните доставки на услуги, свързани с полагането на кофраж за които първостепенният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу РА. Заключенията на експертите правилно съдът ги е приел като компетентно дадени, като нито една от страните по делото не ги е оспорила и като се има предвид, че вещите лица са работили по наличните по делото доказателства, няма пречка и настоящата касационна инстанция да не се позове на тези заключения, като кредитира техните констатации. Оплакването от първия касатор, че съдът не е съобразил, че доставчикът „Г – Строй Груп“ ООД не е представил подробен график за всеки работник, от който да се установи кой, кога, къде, на какъв обект и за какъв работодател е работил, са неоснователни. Действията и/или бездействията на доставчика изрично в константната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд е, че не може да се вмени на жалбоподателя да ги доказва. От една страна този касатор подробно е развил съображения с практиката на СЕС и на ВАС, но в същото време поддържа посочените оплаквания. Цитирането на съдебна практика е в контекста на посоченото по – горе, поради което при наличие на достатъчно доказателства за реалност на част от доставките, в подкрепа на които са и двете съдебни експертизи, неоспорени от страните по делото, обосновано решаващият съд се е позовал на цитираните в касационната жалба съдебни решения на ВАС. Разпитаните в съдебното производство свидетели - Г. Р. – управител на „Г – Строй Груп“ ООД и „ Г – Билд Строй“ ООД и П. А. – управител на „Алмет Индъстри Куолит“ ЕООД не установяват различни факти, посочени от съда, тъй като в една част съдът е приел, че са налице реални доставки, а в друга е отхвърлил жалбата. Техните показания са свързани с облигационните правоотношения между посочените дружества и ревизирания субект, като свидетелите са описали механизмите на сключване на договорите и за изпълнението на част от процесните доставки. Правилно в съдебния акт е налице позоваване на практика на Съда на Европейския съюз по дела С 642/11, С – 324/11 и С – 281/20. Неустановяването на реалност на част от доставките съдът не е мотивирал с данъчна измама, а правилно е изтъкнал, че в РА не се съдържат обективни данни и не са формирани от ревизиращите органи изводи за наличие на такава измама. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационните жалби са неоснователи, а обжалваното решение и в двете му части (отменена и отхвърлена) е постановено без да са допуснати пороците, сочени от страните по делото. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. По исканията за разноски и предвид изхода на делото на първия касационен жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК (редакция в ДВ, бр. 17/2026 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към която препраща посочената разпоредба и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а не претендираното възнаграждение от 26 117,68 лв. за двете съдебни инстанции, тъй като след посочената промяна Наредба № 1/09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е приложима за юрисконсултските възнаграждения. За разноските за държавна такса на първия касатор следва да се присъди частично в размер на 430,95 евро за касационната инстанция. На втория касационен жалбоподател следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 539,93 евро и за държавна такса в размер на 12,53 евро. или общо 552,46 евро разноски за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение