Решение № 4131 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12/2017 г.

Решение № 4131 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от В. В. З., представляван от адв. Ц. Т., срещу решение № 7172 от 17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 10961/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-565/14.10.2015 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд /ВАС/ да отмени обжалваното решение. Ответникът - Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, редовно призован, се представлява от юрк. Табакова. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ, в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е отхвърлил оспорването на касатора с искане за отмяна на решение № 2-565/14.10.2015 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на В. В. З. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. В решението на Комисията е прието, че З. е бил вербуван и ръководен от оперативен работник Кр. В. на 1.11.1988 г., като регистрацията е извършена на 17.11.1988 г.; В. З. е осъществявал сътрудничество по линия на "VI-II-I" управление на Държавна сигурност, в качеството на секретен сътрудник- агент с псевдоним "Викторов". За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: регистрационен дневник, картон образец № 4, картон образец № 6, писмо изх. № 752/12.02.1990 г., с предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент "Викторов" и предложение от 7.05.1990 г. за изключване и унищожаване на личното и работното дело на агент "Викторов". В решението е посочено, че З. е заемал публична длъжност "директор" от 16.10.2007 г. до 7.08.2011 г. и главен редактор от 8.08.11 г. Най-сетне, в мотивите на решението е отразено, че Комисията разполага и "и с други документи", удостоверяващи принадлежност на В. В. З. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да отхвърли жалбата на З. срещу атакувания административен акт, съдът е приел, че решаващият орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност. Обсъдил е като неоснователно възражението, че в оспорения акт не са посочени всички документи, въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Според съда, комисията е посочила, че разполага и с други документи, установяващи неговата принадлежност към бившите разузнавателни служби, а непосочването на всички налични документи не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до порочност на обжалвания акт. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е прието, че правомощието на КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено само до установяване, т. е. констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона, т. е. липсва законово задължение органът да изследва дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност на лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дейност. Отчитайки откритото производство по оспорването на определени свидетелстващи документи, съдът е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства и съобразно правилата на доказателствената тежест, последният не е доказал неистинността на съдържанието на оспорените документи. В този контекст съдът е счел за неоснователни възраженията относно погрешно изписаното бащино име на лицето в картон обр. 4, доколкото самоличността на лицето е безспорно установена с оглед на посочената дата на раждане в картона- 13.07.1958 г. Според съда, видно от приложените справки на тази дата е родено и лицето В. Т. В., но изписаните бащино име и фамилия не съвпадат с посочените такива в картон обр. 4, както и с месторождението посочено там. Допълнително съдът е посочил, че посочените шест броя лица в друга справка, които са имена идентични с това, посочено в картона, не са родени на датата и мястото в същия Като е намерил, че зачеркванията и поправките не са удостоверени с подпис на издалия документа, съдът е приел, че същите не могат да бъдат приети за действителни. развита е и тезата, че доколкото поправката и ръчното изписване на името В. З. З. не е удостоверено с подпис, то не следвало да се приема, че картонът се отнася за това лице, а това от своя страна не изключвало възможността преди поправката, на мястото на зачеркнатото, да е фигурирало името на жалбоподателя. При анализа на изслушаните гласни доказателства административният съд е приел, че показанията на разпитаните свидетели по делото не опровергават нито съдържанието на документите, нито тяхното авторство. В заключение съдът е посочил, че възможностите за злоупотреби при съставяне на документите на бившата ДС са били ограничени от нормативната уредба на дейността й, видно от Инструкция № I- 20 от 20.01.1978 г. за оперативен отчет на ДС на МВР. Според съда, "макар и от страна на жалбоподателя да липсва подписана декларация за сътрудничество, както и каквито и да било доклади, докладни записки и други подобни писмени документи, доказващи неговата съпричастност към дейността на секретните служби, то самото съставяне на картони обр. 4 и обр. 6, вписването им в регистрационния дневник и образуването на лично дело, което в последствие е било унищожено, е достатъчно основание за обявяване и установяване на принадлежността на З. към органите на специалните служби, дори и да се приеме, че е възможно с данните му да е злоупотребено и същият да не е сътрудничил реално като агент". Решението е неправилно, макар и по съображения различни от тези, релевирани от касатора. Съдът не е съобразил, че по отношение на жалбоподателя В. В. З. е постановено Решение от комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА № 291 от 1.12.2011 г., което е отменено с Решение № 8628 от 14.07.2015 г. по адм. д. № 10 199/2013 г., постановено от В. А. съд, Трето отделение. С това предходно решение на Комисията е установена принадлежността на З. към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания -секретен сътрудник - агент с псевдоним "Викторов". Това съществено за спора обстоятелство се установява по несъмнен начин от съдържанието на Протокол № 37 от 14 октомври 2015 г., в който се съдържат мотивите на Комисията за взимане на процесното решение. Съдът е игнорирал факта, че доколкото решение № 291/1.12.2011 г. на Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА е обжалвано пред съд и жалбата срещу него е отхвърлена с Решение № 8628 от 14.07.2015 г. по адм. д. № 10 199/2013 г., постановено от В. А. съд, Трето отделение, въпросът за принадлежността на В. В. З. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Този факт е от основно значение за правилното решаване на настоящия спор. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона -когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Доколкото конкретният случай не е такъв - т. е. при вече установената принадлежност на З. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в едно и също качество на сътрудничество - агент "Викторов" и на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е установена принадлежността на същия към тези органи и с процесното решение, Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с второ решение, обявяващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. В процесното решение посочените документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1, са идентични с тези, въз основа на които е взето отмененото от съда Решение № 291 от 1.12.2011 г., а именно: регистрационен дневник, картон образец № 4, картон образец № 6, писмо изх. № 752/12.02.1990 г., с предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент "Викторов" и предложение от 7.05.1990 г. за изключване и унищожаване на личното и работното дело на агент "Викторов". Бланкетното посочване в решението, че "комисията разполага и с други документи, удостоверяващи принадлежност на В. В. З. към органите по чл. 1 от Закона", без да е посочено кои са тези други документи, най-вече, без по преписката да се съдържат такива документи, не може да обуслови друг извод, различен от направения по-горе. Всъщност, от Протокола от 14.10.15 г. става ясно, че е направен нов анализ на данни и доказателства, които са били приобщени от административния орган още преди постановяването на първоначално издаденото решение на Комисията. По този начин, обаче, не са изпълнени изискванията на чл. 28 от Закона. Постановеният административен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не незаконосъобразен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като такова. Вместо него настоящият състав на ВАС следва да постанови друго такова, с което да отмени решение № 2-565/14.10.2015 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. За прецизност на изложението, въпреки че биха били без пряка относимост към изхода на спора, доколкото се касае за нищожен административен акт, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че намират опора в данните по делото и основните поддържани оплаквания от касатора. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. При наличие на документи, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на З. К. следва да ги обяви. В случая от оспорващия е оборена доказателствената сила на представените документи. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат противоречива информация. В тях се съдържат такива външни недостатъци, които създават съмнения относно удостоверените данни и това необосновано е пренебрегнато от съда. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати в съдебното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материална незаконосъобразност на съдебното решение, изразяващи се в неправилното ценене като годни на доказателствата, установяващи принадлежността на Захариев към органите на ДС. С. са били надлежно оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, съдържат поправки и зачерквания и, или не са подписани, или авторът на подписите е неизвестен, поради която нямат характера на официални документи, удостоверяващи с достатъчна степен на вярност съдържащата се в тях информация. Макар удостоверителната сила на тези документи да следва да бъде тълкувана с оглед законовото понятие "документ" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА и за целите на специалния закон "документ" да е всеки записан текст, независимо на хартиен или на електронен носител, независимо от кого и в какво негово качество е съставен, дали е подписан или не, в разглеждания случай зачеркванията, ръкописните поправки и дописвания в картони обр. 4 и обр. 6, лишават документите от присъщата им доказателствена сила. Само в случай, че във всички представени документи информацията относно трите имена, дата на раждане, дата на вербовка, псевдоним, номер на кадровото досие и формата на сътрудничество по отношение на З. е била повтаряща се и безпротиворечива, Комисията е била длъжна до обяви принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. В настоящия казус, обаче, се установява, че са вписани неверни обстоятелства в съдържанието на използваните документи, налице е несъответствие между издател и адресат в документите, произволно са вписани обстоятелства и длъжностни качества на контролиращите лица и т. н. Необосновани са изводите на АССГ, че едно лице може да бъде идентифицирано само чрез дадата си на раждане. Основателно касаторът поддържа, че уникалният идентификатор ЕГН, установен на територията на страната за идентифициране на българските граждани, се състои не от 6 цифри, формирани единствено от датата на раждане, месеца на раждане и последните две цифри от годината на раждане, а от 10 цифри. След като законодателят е предвидил, че уникалната комбинация от 10 цифри ще представлява ЕГН за недвусмислена идентификация на българските граждани, то изводът на съда, че само рождената дата е в състояние да идентифицира лицето са незаконосъобразни. Следва да бъде споделено оплакването на касатора, че въз основа на гореизложеното, за Комисията не са били налице основания да счете за установено по несъмнен начин от извършената проверка в ГРАО, че лицето, вписано в картон № 4- В. З. захариев е идентично с лицето В. В. З... Още повече, че според българското законодателство физическите лица се идентифицират с три имена, а между посочените лица е налице разминаване в бащините имена. Буди недоумение и следният противоречив подход при цененето на доказателствата и формирането на изводите досежно истиността на оспорените доказателства: От една страна АС намира, че Картон обр. 6 не отговаря на изискването за автентичност и съдържание, тъй като липсвали подпис и печат срещу ръкописния текст, но от друга приема, че е възможно под задраскването да е записано името на жалбоподателя. това вътрешно противоречие в изводите на съда по същество е попречило на решаващия състав да вземе становище по въпроса К. О.. 6 документ с вярно или невярно съдържание е. същото важи и за приетото досежно Картон обр. 4, по отношение на който оплакванията в касационната жалба изцяло се споделят от настоящия състав. Необоснован е и изводът на съда, че приетата по делото Експертна справка № 56 за извършена съдебно-почеркова експертиза не опровергавала изводите за истинност на картон обр. 6. Според експертното заключение, автор на извършените поправки не е лицето, съставител на документа, а именно о. р. Вакрилов. Основателно е твърдението на касатора, че последното обстоятелство доказва, че картоните са били обект на недопустимо вмешателство, което разколебава тяхната доказателствена сила. Незаконосъобразен, най- сетне, е и обобщаващият извод на съда, че жалбоподателят "следва да бъде обявен в принадлежност към специалните органи дори да се приеме, че е възможно с данните му да е злоупотребено". Този произволен извод е довел и до погрешно формулирания краен извод, че жалбоподателят се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. При този изход на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на касатора, на последния следва да бъдат присъдени сторените в двете инстанции разноски, които възлизат на 1 465 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,