Решение № 7914 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2018 г.

Решение № 7914 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7144 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10811/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), 24 състав, с което е отменен по жалбата на "М енд Л" ЕООД със седалище гр. С. отказ за одобряване на схема за поставяне на фризери пред стационарни търговски обекти, обективиран в писмо изх. № САГ17 - АХ00 - 243 от 16.08.2017 г. на Главния архитект на СО и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението и с което Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспореният пред АССГ акт е общ административен акти е такъв постановен при и в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Твърди, че при одобряването на схеми за преместваеми обекти главният архитект действа служебно, а не по искане на лице, както е в конкретния случай. Твърди незаконосъобразност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди, че в конкретния случай не е задължително наличието на решение на ОЕСУТ, тъй като се касае за отказа, а решение на ОЕСУТ е задължително само при одобряване на схеми. Твърди и че оспореният отказ е материално законосъобразен, тъй като са обосновани наличието на предпоставките по чл. 14, ал. 1, т. 4 и 8 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Твърди и че съдът не е изложил мотивиращо не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на "М енд Л" ЕООД. Ответникът "М енд Л" ЕООД с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореният пред АССГ отказ за одобряване на схема за поставяне на фризери пред стационарни търговски обекти, обективиран в писмо изх. № САГ17 - АХ00 - 243 от 16.08.2017 г., Главния архитект на СО е отказал да одобри схеми за поставяне на хладилни витрини пред съществуващи търговски обекти по чл. 34 от НПОРИМДЕРДТСО за ул. "Ч." ..№..., ул. "Е. Й." .№..., ул. "О." ..№... и ул. "А. З." .№... в гр. С., въз основа на отстъпило становище на район "О." на СО, предвид интензивния пешеходен поток в района и с оглед запазване на облика на градската среда в централната зона на С.. За да установи оспореното решение АССГ е приел, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 - липса на посочени правни и фактически основания на оспорения отказ, като е приел, че по този начин е нарушено правото на защита на искателя, поради невъзможност да разбере защо е постановен отказ. Приел е, че е допуснато и нарушение на процедурата, поради липста на решение на ОЕСУТ относно допустимостта на одобрение на схемите, както и неизпълнението на задължението на административния орган да изясни всички факти от значение за случая и служебно да събере доказателства за това. Приел е, че е недопустимо позоваването само на становището на район "О.", като не са събрани и представени доказателства относно това дали и как ще се затрудни пешеходния достъп и по какъв начин ще се наруши градската среда. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АССГ не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като е законосъобразна преценката на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорения акт. В тази връзка на първо място е неоснователно възражението на касатора за това, че се касае за общ, а не за административен акт и в тази връзка е допуснато съществено нарушение от съда. Правилна е преценката на АССГ, че се касае за индивидуален административен акт, издаден оп заявление на адресата на същия и съответно в тази връзка съдебното производство е проведено при спазване на съответните правила за разглеждане на спорове по индивидуални административни актове. На второ място законосъобразен е извода на АССГ, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - в частност липсата на фактически и правин основания за издаване на акта. Това нарушение е съществено, тъй като действително нарушава правото на защита на адресата на акта, поради невъзможността еднозначно да разбере защо е постановен отказ по подаденото от него искане. Правните основания са въведени чак в съдебното производство и в частност в касационната жалба, което е недопустимо. Правилен е извода на съдо и относно това, че в оспорения отказ липсват фактически основания за издаването му. Видно от отказа административният орган се е позовал само на становището на район "О." без обаче да изследва налице ли са основанията за отказ и без да бъдат събрани доказателства, че разположението на обектите по предложените схеми, ще пречи на пешеходния достъп и от гледна точка на това как с отказа се запазва градската среда. Следва да се посочи, че в оспорения отказ липсва дори позоваване на това, че обектите, за които е поискано одобряване на схема ще пречат на градската среда. Не са събрани и представени доказателства относно неспазване на изискванията на чл. 14, т. 4 и 8 от НПОРИМДЕРДТСО, макар че позоваването на това основание е чак в касационната жалба. На трето масто правилен е извода на АССГ, че не е спазена процедурата, тъй като внесеното предложение не е обсъдено от ОЕСУТ. Посочената в чл. 19 от НПОРИМДЕРДТСО процедура е задължителна не само при постановяването на положителен акт, но и постановяването на отказ, тъй като именно ОЕСУТ е органът, който следва експертно да установи наличието или липсата на предпоставките за одобряване а схемата. Най-накрая неоснователно е възражението за това, че съдът не е изложил мотиви относно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Напротив съдът е обосновал липсата на предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,