Решение № 6333 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2015 г.

Решение № 6333 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. П. Ч. от гр. София чрез адв. Т. срещу решение № 1992 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 598/2015 г. по описа на АС-София град, в частта му, в която е отхвърлен предявения от касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно задържане със заповед № 320/24.01.2010 г. на полицейски орган при 08 РУ на СДВР за разликата над присъдения размер от 1000 лв до пълния предявен размер от 3000 лв, както и акцесорния иск за претендираната законна лихва върху главницата за периода 24.01.2010 г. - 29.03.2011 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е приложен критерият "справедливост" при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с което е нарушен материалния закон. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част като ВАС, вместо него, да осъди ответника да заплати на ищеца пълния претендиран размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Т., която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение в атакуваната част да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Б. са депозирани писмени бележки по съществото на спора с подробно развити доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на съдебното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е уважил частично иска на А. П. Ч. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил СДВР да заплати на ищеца сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2011 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 1000 лв до пълния предявен размер от 3000 лв, както и претенцията за законна лихва за периода 24.01.2010 г. - 29.03.2011 г. Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни физически и психически усещания- обида и унижение в резултат на цинично отношение от страна на полицейски служители, лишаване от възможност за удовлетворяване на елементарни човешки нужди, право на адвокатска защита, силен стрес, както и влошено здравословно състояние, дискредитация сред съседи, колеги и приятели, отлив на клиенти в професионален план - причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 320 от 24.01.2010 г. на полицейски орган при 08 РУ-СДВР за задържане на лице за срок до 24 часа. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност по чл. 63 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили част от твърдените от него неимуществени вреди -претърпени негативни физически и психически изживявания, причинени от принудителното му отвеждане поради непредставяне на лични документи и свидетелство за правоуправление на МПС до 08 РУП и поведението на полицейските служители по време на 19-часовия му престой, вкл и през нощта, в полицията; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съдът е приел, че недоказани по делото остават твърденията на ищеца за това, че същият е лекар и в резултат на незаконосъобразното задържане е претърпял вреди в професионален план от загуба на клиенти, както и че задържането му за около 24 часа е било медийно отразено и по този начин е довело до накърняване доброто име на ищеца пред обществеността. Съдът е приел, че останалите фактически основания за претендираните неимуществени вреди, вкл. и част от здравословните проблеми - изживян стрес, довел до повишено кръвно налягане и нужда от регулиране на емоционалното състояние чрез лекарства, са доказани при проведено от ищеца пълно и главно доказване. След подробно обсъждане на института на определяне размера на доказаните по основание неимуществени вреди " по справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за това -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелство, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1000 лв, поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 1000 лв до пълния претендиран размер от 3000 лв. Съдът е корегирал и претенцията за законна лихва върху присъдената сума, позовавайки се на т. 4 от ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която началният момент, от който се дължи законна лихва върху претенцията за вреди по ЗОДОВ е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административният акт, от който се претендират вредите. На това основание АССГ е присъдил законна лихва върху уважената сума от 1000 лв, считано не от датата на претендирането й- 24.01.2010 г., а от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на Заповед за задържане по чл. 63 от ЗМВР № 320/24.01.2010 г. - т. е. от 29.03.2011 г. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт - заповедта за задържане по чл. 63 от ЗМВР, от неправомерния престой в полицията над 19 часа за ищеца реално са настъпили по-голяма част от твърдените от него неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане на лице до 24 часа. Правилно съдът е определил и размера на дължимото на Ч. обезщетение за вреди. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за противоречие в мотивите на съдебното решение относно установения от съда срок на претърпяване на негативните емоции от незаконосъобразния административен акт - около 2 години от задържането за 24 часа и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията в размер на 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди обхваща не само периода на отшумяване на последиците от предизвикания стрес и употребата на лекарства за овладяване на кръвното налягане на ищеца, но и други прояви на тези вреди -загубата на пациенти в резултат на медийното отразяване на инцидента, отчуждаване на съседи и общественост, каквито обстоятелства правилно съдът е приел за недоказани при условията на пълно и главно доказване, каквото провеждане в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е в тежест на ищеца. Неоснователни са и застъпените от касатора в жалбата му пред ВАС доводи за занижен размер на присъденото му обезщетение поради несъобразяване от страна на АССГ с представените в първоинстанционното производство 3 броя епикризи, установяващи сериозни здравословни проблеми на Ч., пряк резултат от негативни преживявания при незаконното му задържане. Тежките бъбречни кризи, диагностицирани в първата епикриза от постъпването на Ч. в болница на 16.06.2010 г., както и диагностицираната в друга епикриза дискова херния не са и не могат да бъдат във връзка със задържането му в 08 РУ на СДВР на 24.01.2010 г., доколкото и в двете епикризи е отразено, че тези болестни състояния /без артериалното налягане/ са хронични. Обосновано и в съответствие с т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. АССГ е определил и началния момент, от който се дължат Правилно, съобразявайки се с обективните критерии, на база които се определя справедливия размер на претърпените неимуществени вреди, както и с преобладаващата съдебна практика, АССГ е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. Обосновано и в съответствие с т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. АССГ е определил и началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъдената сума- не от датата на издаване на незаконосъобразния административен акт, а от датата на влизане в сила на съдебното решение по отмяната му. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение