Решение № 12978 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2015 г.

Решение № 12978 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Металик" АД - гр. С. Загора чрез пълномощника си юриск. Ц. С. срещу Решение № 2830/10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2831/2014 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към ЕАД № 11BG002002Н0090093/01112011, с изх. № 32-59797/10.06.2014 г. на Началника на МП "В. З.", за определяне на нов размер на митническо задължение, като са определени дължими за вземане под отчет държавни вземания в общ размер на 415 995,42 лева, от които допълнително взети под отчет антидъмпингово мито в размер на 281 131,12 лева и ДДС - 56 226,22 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че вносът осъществен от дружеството попада в обхвата на Регламент № 1331/2011 г., по съображения, че внесената стока не само трябва да е с произход Китай, но и да е била експортирана от тази страна, директно за ЕС, без да е била внасяна и изнасяна в друга страна, както в случая от Малайзия. Това тълкуване касаторът прави от действията на Европейската комисия в сходни случаи, а именно издаване на регламенти, разширяващи обхвата на съществуващи регламенти, както и от тълкуването на чл. 13 от Базовия регламент № 1225/2009 г. Отделно от това счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил твърденията на дружеството за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт и неправилно е кредитирал с доверие доклада от мисията на ОЛАФ, заключителния доклад и препоръките за приемане на мерки в резултат на разследването на ОЛАФ, вместо представения Сертификат за произход на процесните стоки от Малайзия. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени акта на митническия орган за претарифиране на внесените стоки. Претендира и присъждане на сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Началникът на МП "В. запад", чрез процесуален представител юриск. Л. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира отхвърлянето и, като неоснователна, както и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил и изложил в решението си фактическата обстановка по делото. Правилно съдът е приел, че е извършено с ЕАД № 11BG002002Н0090093/01.11.2011 г. деклариране от страна на "Металик" АД за режим "допускане за свободно обръщение" на стоки: "стоманени безшевни тръби с размер 42 x 4 мм, 1312 броя", с износител - "У. Ф. И.", държава на произход - Малайзия. Приел е че на 10.06.2014 г., Началникът на МП "В. З.", в качеството му на орган по чл. 30 от ППЗМ, след извършена последваща проверка на ЕАД № 11BG002002Н0090093/01.11.2011 г., приложените към него документи и с оглед констатациите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), обективирани във финален доклад № OF/2012/0522/В1, получен като приложение към писмо на ЦМУ № 32-58029/06062014 г., на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от Регламент № 2913/92 г, вр. § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗМ и гл. II от ППЗМ, и на основание чл. 2 от Регламент № 1331/2011 г. вр. чл. 1 от Регламент 627/2011 г. и вр. чл. 59, ал. 1 АПК, извършил корекция на клетка № 33 "Тарифен код", на клетка № 34 "Д. на произход" и на клетка № 47 "Изчисляване на вземанията" и определил за доплащане разликата до пълния размер на задължението за антидъмпингово мито /А30/ - размер на 281 131,12 лева и допълнителен ДДС - 56 226,22 лева.

При тази фактическа обстановка, за да отхвърли жалбата на "Металик" АД срещу решението на административния орган за определяне на допълнителните вносни задължения за антидъмпингово мито и ДДС, на първо место Административен съд (АС) - В. е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, доколкото последващата проверка на митническата декларация е извършена на основание чл. 78, § 1 от Регламент № 2913/92, според който, след вдигане на стоките, митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация.

При преценка на съответствието на решението с материално правните разпоредби, АС - В. е приел, че в ЕАД процесната стока неправилно е декларирана с произход Малайзия, доколкото с доклада на OLAF е установен произход на стоката от Китай, поради което за същата не следва да се прилага Общата система за преференции, съответно дължи се и антидъмпингово мито на основание Регламент № (ЕС) № 1331/2011 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някой видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход Китайската народна република. Изложил е подробни съображения поради които прима за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че докладът на OLAF не е годно доказателство за произхода на стоката от Китай, както и подробни съображения, че вносът осъществен от "Металик" АД попада в обхвата на Регламент № 1331/2011 г. В тази насока е приел, че за да попада в рамката на Регламент № 1331/2011 г. внесената стока само трябва да е с произход Китай, без значение дали е била експортирана от тази страна, директно за ЕС или е била внасяна и изнасяна в друга страна, както в случая от Малайзия.

Оспореното решение е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на съдебния акт, АС - В. е извършил проверка за законосъобразността на оспореното решение на началник МП "В. З." на всички основания по чл. 146 от АПК, като е изложил подробни съображения, поради които не приема възраженията на жалбоподателя за основателни.

Правилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, какъвто се явява Началник МП "В. З.", където е задействана ЕАД с вносител "Металик" АД - гр. С. Загора, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното пред Варненския административен съд решение на началника на МП "В. З." е издадено след проверка на декларацията, която видно от текста на чл. 78, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ се различава от последващия контрол на стоката. Именно поради това нормите от ЗМ, регламентиращи последващия контрол на стоките, на които касаторът се позовавал в жалбата си до АС - В. /чл. 84в ЗМ, изискващ издаване и връчване на заповед за възлагане, чл. 84к ЗМ, предвиждащ провеждането на заключително обсъждане с проверяването лице, чл. 84л ЗМ относно съставянето на писмен констативен доклад/, в случая са неприложими. Поради същата причина не намира приложение и разпоредбата на чл. 84б, ал. 2 ЗМ, според която компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление. Проверката на декларацията по чл. 78, § 2 МК се извършва след вдигане на стоките с цел установяване на истинността на данните в нея. Съгласно § 3 на чл. 78 МК, когато повторната проверка на декларацията или последващият контрол установят, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Именно поради това и на основание чл. 30 ППЗМ, според който компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение, законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон.

На първо место, спорен пред АС - В. е бил въпросът за правилността на декларирането на стоките - стоманени безшевни тръби от вносителя "Металик" АД с произход Малайзия, вместо установения с доклада на OLAF произход на стоката от Китай.

Правилно АС - В. не е кредитирал с доверие представения по делото сертификат за произход на стоките, тъй като този сертификат още в административното производство е оборен с доклада на ОЛАФ, който официален документ, представен по линията на международното сътрудничество установява, че произхода на процесната стока е от Китай, а не от Малайзия.

Неоснователно е възражението на касатора относно допустимостта на доклада на ОЛАФ като доказателство. В тази насока, настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че според съображение 16 от Регламент № 1073/1999 г., докладите на OLAF трябва да имат статут на допустими доказателства в административното и наказателното производство, а допустимостта на доклада в административното производство е призната изрично с чл. 9, § 2 от Регламент № 1073/1999 г. В този смисъл е и цитираното решение по адм. дело № 11032/2011 г. на ВАС, IV отделение, където подробно е мотивирано защо докладите на ОЛАФ представляват допустими писмени доказателства в административното производство.

На второ место, спорен пред АС - В. е бил въпросът дали внесените от "Металик" АД стоки с произход Китай, след като не са експортирани за ЕС директно от Китай, а са внесени от Малайзия попадат в обхвата на Регламент № (ЕС) № 1331/2011 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някой видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход Китайската народна република.

В тази връзка, обосновавайки твърдения за противоречива практика на ВАС по посочения въпрос, касатора прави искане с правно основание чл. 267 от ДФЕС, като поставя два въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС, както следва:

1. Приложим ли е Регламент (ЕС) № 1331/2011 на Съвета от 14 декември 2011 г. по отношение на стоки, изпращани от страни различни от КНР, предвид липсата на Регламент за разширяване на приложното поле на същия по реда на чл. 13 от Регламент 1225/2009 г.

1. Вносът, осъществен от "Металик" АД попада ли в обхвата на Регламент (ЕС) № 1331/2011 на Съвета от 14 декември 2011 г.

Настоящият състав намира, искането с правно основание чл. 267 ДФЕС за неоснователно, тъй като отговорът на първия въпрос произтича ясно и недвусмислено от постановено Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г. на Съда на Европейските общности във връзка с преюдициално запитване по сходен казус, а втория въпрос е спорния по настоящото дело въпрос, отговор на който ще бъде даден с настоящото решение след възприемане на тълкуването, което СЕС дава по тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз по сходен казус.

С Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г. във връзка с преюдициално запитване по сходен казус, СЕС е постановил, че наложеното с първоначалния регламент антидъмпингово мито се прилага и за вноса на продукти, за които е издаден Регламент, разширяващ обхвата на първоначалния, който няма ретроактивно действие, ако бъде установено, че макар да са изпратени от Тайван и да са декларирани с произход от тази страна, стоките всъщност са с произход от Китайската народна република.

Тоест, тълкуването на съда е в смисъл, че при установяване на произход на внесената стока от страна, посочена в Базовия регламент, следва да бъде начислено антидъмпингово мито. В т. 37 от цитираното Решение СЕС е посочил, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (вж. в този смисъл решение от 17 юли 1997 г., Pascoal & Filhos, C-97/95, EU: C: 1997:370, т. 55 - 57 и цитираната съдебна практика). В този случай запитващата юрисдикция трябва да определи дали митническите органи разполагат с достатъчно доказателства, за да заключат, че макар да са изпратени от Тайван и да са декларирани с произход от тази страна, посочените партиди всъщност са с произход от Китайската народна република, поради което за тях е приложимо наложеното с чл. 1, § 1 от първоначалния регламент антидъмпингово мито.

Цитираното решение дава ясен и недвусмислен отговор, че при установяване на произход на внесената стока от Китай, посочена в Базовия регламент, следва да бъде начислено антидъмпингово мито независимо от това дали стоката е била директно внесена в ЕС или претоварена в Малайзия, поради което искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение.

Наред с това, възприемайки тълкуването, дадено от СЕС по сходен казус в Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че за да попада в рамката на Регламент № 1331/2011 г. внесената стока само трябва да е с произход Китай, без значение дали е била експортирана от тази страна, директно за ЕС или е била внасяна и изнасяна в друга страна, както в случая Малайзия.

В същия смисъл е и решение № 8708 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2015 г., решение № 1133 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 2833/2014 г. на Варненски административен съд, оставено в сила с Решение № 3417 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 9730/2015 г., II о, с които е отхвърлена жалбата на същото дружество срещу Решение на Началника на МП "В. З." за налагане на антидъмпингово мито. В решенията е прието, че решаващ за налагането на конвенционалното мито е произходът на внесената стока, за която е проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF и e установено, че стоката е с произход Китай и само е претоварена от Малайзия. След като преференциалният произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейният произход от Китай, правилно е било начислено антидъмпинговото и конвенционално мито. В хода на разследването е опроверган приложеният към ЕАД сертификат с посочен произход на стоката от Малайзия. При това положение правилно митническите органи са определили антидъмпингово мито и ДДС. Като е достигнал до същите правни изводи, АС - В. е постановил правилно решение, което не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията за разноски на касатора е неоснователна, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение