Решение № 9514 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2009 г.

Решение № 9514 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 1363/07.01.2009 г. по адм. дело № 5684/2008 г. на Административен съд - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Кирил Борисов Андреев, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С атакуваното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на Кирил Борисов Андреев, от гр. София решение № 279/09.09.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 13/12.02.2003 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов административен акт при спазване на задължителните указания, дадени по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че преизчисляването на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кирил Борисов Андреев по реда на § 7, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО следва да се извърши като общият му осигурителен стаж от първа категория във фирма "Редки Метали" - НИХИП "Редмет" - гр. Бухово на длъжностите "Началник-смяна", "Технолог", "Началник-цех" в основаното производство за преработка на ураниеви руди, йоннообменни смоли, получаване на ураниев концентрат се определя съобразно правилото за превръщане на осигурителен стаж от първа в трета категория, установено в чл. 104, ал. 3 от КСО (ред., ДВ, бр. 110/1999 г.). Констатирал е, че възприетото в административния акт основание за изменение на ЛПОСВ - чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО не съответства на фактическите положения, а се касае за промяна в приложимото материално право. Посочил е, че не е налице и техническа грешка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). По делото е установено, че на Кирил Андреев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от Закона за пенсиите (отм.) при условията на първа категория труд. С разпореждане от 03.07.2000 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ зачетеният стаж от първа категория е превърнат при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО при преизчисляване на пенсията съгласно § 7 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 13/12.02.2003 г. на ръководител "ПО" при СУСО е извършена поправка на разпореждането от 03.07.2000 г. и последвалите го на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО като стажа в добива на радиоактивни вещества е превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. По делото и в административната преписка липсват нови доказателства досежно процесния стаж, на което фактическо основание са се позовали пенсионните органи. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствени правила налагащо отмяна на издадените актове. Настоящият състав на Върховния административен съд счита за налично и второто възприето от първоинстанционния съд основание за незаконосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи, а именно издаването им в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсиите, отпуснати до 31.12.1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалния коефициент. Към 01.01.2000 г. когато влиза в сила КЗОО (сега КСО), действаща е разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО в редакцията и от ДВ бр. 110/1999 г. и преизчислението на осигурителния стаж на пенсионера правилно е извършено от първа в трета категория труд в съотношението 1:3. Съгласно същата не се е правило разграничение на положения труд в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, дали е бил под земята и на длъжност до ръководител участък включително. Такова разграничение е направено едва с изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО с ДВ, бр. 64/04.08.2000 г. Касае се за материалноправна норма и на изменението и не е придадено обратно действие (чл. 14, ал. 1 от ЗНА). За да допуснат поправка на разпореждането от 03.07.2000 г., пенсионните органи незаконосъобразно са приели, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО в ред., ДВ, бр. 110/1999 г. се основава на действието на чл. 16, ал. 3 от НПОС и превръщането на осигурителния стаж на Кирил Андреев от първа в трета категория следва да се осъществи с оглед съдържащата се в последната хипотеза, а именно за работниците, инжинеро-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Позоваването на посочената разпоредба от НПОС за случаите, в които субективното право на лицата за преизчисление на пенсията им за осигурителен стаж и възраст по реда на § 7, ал. 1, ПЗР КСО е възникнало към 1.01.2000 г. (с влизане на КСО в сила) и преди изменението на чл. 104, ал. 3 КСО с ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г., е неправилно. НПОС е приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г., издадено на основание чл. 106 КСО за прилагането на Глава шеста КСО. С § 3 от ПМС № 30 му е придадена обратна сила, считано от 1.01.2000 г. В същия смисъл е и § 9 НПОС, където е посочено, че Наредбата влиза в сила от 1.01.2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Случаят не е такъв. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 се намира в Глава шеста на КСО, за прилагането на която е издадена НПОС. Нормата е материалноправна и в ред., ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г. не й е дадена обратна сила (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Следователно, до изменението на чл. 104, ал. 3 с ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г. действаща е разпоредбата на тази норма в редакцията й в ДВ, бр. 110 от 1999 г. С придаването на обратна сила на чл. 16, ал. 3 НПОС в нарушение на ЗНА е извършено недопустимо дописване на закона. Осъзнавайки това, самият законодател прави изменението на чл. 104, ал. 3 КСО в ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г., където текстът на чл. 16, ал. 3 НПОС е възпроизведен напълно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 в ред., ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г. се прилага от влизането й в сила, а дотогава е действаща същата разпоредбата, но в редакцията й ДВ, бр. 110 от 1999 г., тъй като чл. 16, ал. 3 НПОС към този момент не е съответствала на чл. 104, ал. 3 в предишната й редакция, както изисква чл. 15, ал. 2 ЗНА. Основавайки решението си на материалноправна норма приложима за случая, административният съд е издирил и приложил точно материалния закон. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия А, № 0681438/13.02.2009 г.) възлизат на сумата от 400.00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение