Решение № 15142 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2017 г.

Решение № 15142 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, гр. С., бул. "Х. Б." .№..., подадена чрез старши юрисконсулт П. Р., и от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт М. К., против решение № 8828 от 06.07.2017 г. по адм. дело № 1548/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, в частта, с която е отменена по жалба на А. Д. В. и Н. Е. В. заповед № РД49-524/01.12.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, и са присъдени разноски. В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая са налице предпоставките за възобновяване на производството и изменение на влязлата в сила заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването. О. А. В. и Н. В., чрез пълномощника си адвокат Й. Ф. изразяват становище за неоснователност на оплакванията. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на А. Д. В. и Н. Е. В. заповед № РД 49-524/01.12.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е изменена Заповед № РД49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадено до министъра на земеделието и храните Заявление с рег. № 94А-206/21.02.2004 г. от А. В. и Н. В. с искане по реда на § 123 от ПЗР към ЗИД на Закона за горите (ЗГ) за закупуване на застроен и прилежащ терен към притежавана от жалбоподателите вилна сграда в местността "Дълбок дол" на ДДС "Б., гр. Б.. Посочено е, че вилата попада във вид собственост "държавна частна" и е нанесена в ЦМ на КВС, землище Б. като проектен имот № 568. Към заявлението са приложени документи, обективирани в 7 пункта. Предметът на искането - част от имот, разположен в отд. 154 "б" собственост на ДЛ "Б." с кадастрален № 026031, в който се намира вилната сграда на жалбоподателите, е установена базисна цена на с кад. К. № 026031 с площ 300 кв. м. в размер на 176 лв. от които: базисна цена на земята - 176 лв., и базисна цена на насаждението - 0,00 лв. Удостоверението за оценка е изготвено от експерт-оценител с дата 19.07.2005 г. Със заповед № Рд49-348/23.08.2011 г. Министърът на земеделието и храните, на основание § 5, ал. 1 на ПЗР на ЗГ, вр. § 123 от ПЗР към ЗИД на ЗГ, отм. с § 2 от ЗГ, вр. с чл. 2 от ПМС № 168/23.07.2007 г. за преобразуване на Национално управление по горите в Държавна агенция по горите, ПМС № 246/15.10.2009 г. за преобразуване на Държавна агенция по горите към МС в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните с рег. Индекс 94-А-206/20.02.2004 г. и в Национално управление по горите с рег. Индекс 94-АА-113/08.12.2005 г. на А. Д. В. и Н. Е. В., за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определена прилежаща площ от държавния горски фонд към едноетажна масивна вилна сграда, придобита с нотариален акт за собственост върху вилен имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 94/15.03.1991 г., том I, нот. Дело № 197/1991 г., е наредено: 1. да им се продаде частна държавна собственост - имот № 026031 в землището на гр. Б. с ЕКАТТЕ 02837, община Б., с площ 0,300 дка в местността "Дълбок дол"; 2. В едномесечен от влизане в сила на заповедта А. В. и Н. В. да заплатят дължимите цени, данъци, такси и разноски: по т. 2.1. цена за закупуване на имота - 176,00 лв.; по 2.2. режийни разноски в размер на 3,52 лв.; по 2.3. местен данък; С т. 3. Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания да се сключи договор за продажба, който влиза в сила от деня на сключването му; С т. 4 е указано задължението на собствениците да впишат договора за продажба в службата по вписване по местонахождение на имота; с т. 5 и указано трайното предназначение на имота. По делото са приложени копия от платежни документи за извършени плащания от страна на заявителите по 2.1., 2.2., и 2.3. от заповедта. С доклад от 26.10.2015 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е предложил възобновяване на административното производство по издаване на заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с мотив, че на основание чл. 43, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за цена на имота следва да е определената с удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., издадено от община Б., стойност в размер на 870,50 лв. В тази връзка Заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. следва да се измени като в т. 2.1. се впише новата данъчна оценка на имота, а в т. 2.2. от същата заповед размерът на режийните разноски също следва да се измени. Със заповед № РД-49-524/01.12.2015 г. на основание чл. 99, т. 2 от АПК, вр. с писмо с рег. индекс ИАГ-12574/06.04.2015 г. от Ю. Ц. държавно предприятие - С., приложена данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., чл. 43, ал. 3 от ЗДС и одобрен доклад с рег. индекс 13-6294/26.10.2015 г. административното производство по издаване на заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните е възобновено, като т. 2.1. предвижда цена за закупуване на имота от 875,50 лв, а с т. 2.2. платимата стойност на режийните разноски е изменена на 17,51 лв. Съобразно изложеното и събраните по делото доказателства е правилен извода на тричленният състав на ВАС, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на предвидената от закона цел. Правното основание, послужило за възобновяването на производството, е разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, указваща, че производството може да бъде възобновено ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Неоснователно е твърдението на касатора, че представените документи не са ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а когато актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Въпросната разпоредба е съответна на тази на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения, поради което за тълкуването й важат всички теоретични разработки и дългогодишна съдебна практика. Тълкуването на същата налага извода, че под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са били част от установените факти при издаването на акта, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Писмените доказателства като основание за отмяна може да са новооткрити, но да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В този смисъл това са писмени доказателства, установяващи факти, които са съществували до момента на издаването на административния акт, но не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа. В конкретния случай определената нова данъчна оценка на процесния имот - удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6301000198/30.03.2015 г., издадено от община Б., в размер на 875,50 лв., не е "ново" писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Дори и да се приеме, че различният размер на данъчната оценка на процесния имот е обстоятелство от съществено значение за крайния резултат на процедурата, то в никакъв случай не може да се приеме, че това обстоятелство е било ново, т. е. съществувало е, но е новооткрито и не е можело да бъде приложено в хода на административното производство. Видно от данните по делото произнасянето на административния орган е направено на 23.08.2011 г., а твърдяното ново обстоятелство е възникнало на 30.03.2015 г., т. е. няколко години по-късно. Неправилно административният орган е приел, че като цена на процесния имот следва да се приеме преди разпореждане с имота тази, определена с удостоверение за данъчна оценка от 30.03.2015 г. От една страна във връзка с издаването на заповед № РД 49-348/23.08.2011 г. - заявителят е изпълнил задължението си да приложи данъчна оценка съобразно § 123, ал. 2, т. 8 от ПЗР на ЗГ, отм. с § 2 от ПЗР на Закона за горите - ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г., в сила от 09.04.2011 г. От друга страна разпореждането с имота вече е извършено като е наредено с влязъл сила административен акт - РД-49-348/23.08.2011 г. продажбата му на заявителите. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от ответниците по касационните жалби, които съобразно доказателствата по делото възлизат на сумата от 450,00/четиристотин и петдесет/лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия