Решение № 13375 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. М. Бакалова, против Решение 8470/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 3113/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за отсъствие на необходимите предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди че в качеството си на управител на ТХ Русалка Холидейз ЕООД е насочвало свободни парични средства по собствени банкови сметки, както и по сметки на подотчетни лица, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството. В тази насока аргументите за неправилна преценка от страна на решаващия съд касаят изводите, че С. Г. не е била управител на дружеството, считано от 10.08.2015 г. и относно липсата на причинно-следствена връзка между действията ѝ и намаляването на неговото имущество. Сочи че управленското качество не е било оспорено от страна на жалбоподателката в хода на делото. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу ревизионния акт (РА) да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът С. Г., чрез адв. И. Димитров, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор от 09.08.2024 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а касационната жалба оставена без уважение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба със становище за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният процес е на етап втора касация, след като с Решение 3357/19.03.2024 г. по адм. дело 8778/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 4651/11.07.2023 г. по адм. дело 9598/2020 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С РА Р-22221019006574-091-001/04.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на С. З. Г. за задължения на ТХ Русалка Холидейз ЕООД за ДДС в общ размер на 44 961,34 лв. и лихви за просрочие в размер на 22 583,46 лв. за периода от 01.07.2015 г. до 31.08.2015 г., лихви за невнесени в срок вноски за ЗО (за осигурители) в размер на 138,75 лв. за данъчни периоди от 01.04.2015 г. до 30.11.2015 г., лихви за невнесен в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 109,88 лв. за данъчни периоди от 01.05.2015 г. до 30.11.2015 г., лихви за невнесени в срок вноски за ДОО (за осигурители) в размер на 280,79 лв. и лихви за невнесени в срок вноски за УПФ (за осигурители) в размер на 85,40 лв. С Решение 1256/12.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП оспореният по административен ред РА е отменен по отношение на ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията за ДДС за данъчен период м. 07.2015 г. в размер на 1 237,41 лв., ведно със съответните лихви, изменен за м. 08.2015 г. като отговорността за ДДС е определена от 43 723,93 лв. на 29 178,72 лв., ведно със съответните лихви и е потвърден в останалата си част. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА в изменената и потвърдена част. Фактическите установявания при повторното разглеждане на делото обобщават извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221019006574-020-001/11.10.2019 г. Констатациите и предложенията за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221019006574-092-001/30.01.2020 г. Срещу РД не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Предвид анализа на събраните доказателства относно финансовото състояние на дружеството, ревизиращият екип е счел за възможно погасяването на декларираните публични задължения през 2015 г. за ДДС и лихви за несвоевременно разчетени вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ДДФЛ. От справката в Търговския регистър е установено, че в периода от 21.03.2011 г. до 12.12.2015 г. управител и едноличен собственик на ТХ Русалка Холидейз ЕООД е била С. Г.. Независимо от разполагаемите парични средства в дружеството, в качеството си на управител, не е разпоредила плащане към бюджета, насочвайки част от свободните парични средства по собствени банкови сметки, както и по сметки на подотчетни лица. За действията и плащанията от ревизираното лице, довели до намаляване на имуществото, не са представени първични документи за използване на сумите за стопанската дейност. Установяванията по фактите в съдебното решение следват изложението на стр. 2-4 от Решение 1256/12.08.2020 г. на ДД ОДОП София. В рамките на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е възприел Решение 3357/19.03.2024 г. на ВАС по въпроса за издаването на РА от компетентен орган и не е намерил други съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, водещи до отмяна на акта. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение за нарушение на материалния закон. На първо място в тази връзка е извел предпоставките за ангажирането на отговорността по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК (в ред. изм. и доп. ДВ бр. 63 от 2017 г.) и разпределението на доказателствената тежест между страните. При обсъждането на установената фактическа обстановка е направен изводът, че С. Г. е управител на ТХ Русалка Холидейз ЕООД за периода от 21.03.2011 г. до 10.08.2015 г., а не както са приели органите по приходите до 12.12.2015 г. Независимо от датата на вписването в Търговския регистър, в случая е представено решение от заседание на съвета на директорите на Хелио-Тур-С АД от 10.08.2015 г., с което за управител е избрано друго физическо лице. В подкрепа на изводите си административният съд е посочил и служебно известното му Решение 445/16.01.2024 г. по адм. дело 9559/2022 г. по описа на АССГ (невлязло в сила към този момент). С него е отменен частично РА на Е. Б. по отношение на ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на ТХ Русалка Холидейз ЕООД в общ размер на 729 541,84 лв., в т.ч. главница в размер на 505 372,95 лв. и лихви в размер на 224 168,89 лв. Първоинстанционният съд е възприел като правилна тезата на органите по приходите, че при добросъвестност в поведението на управителя на ТХ Русалка Холидейз ЕООД е било възможно погасяването на декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски, но това не се отнася до жалбоподателката, която още от 10.08.2015 г. не е управител на дружеството. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно. Налице е релевираното касационно основание за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон. При повторното разглеждане на делото страните не са ангажирали нови доказателства за преценката в тази насока. С цел вменяване на отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК (в редакцията, в сила от 01.01.2006 г.) е необходимо предпоставките да бъдат изпълнени кумулативно като доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Видно от мотивите в обжалваното решение, предпоставките са изведени въз основа на законовата редакция, в сила от 04.08.2017 г. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността управител или член на орган на управление; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. Намаление на имуществото на задълженото лице в резултат от изброените действия; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Основният мотив на първоинстанционния съд за отмяната на РА Р-22221019006574-091-001/04.05.2020 г. е обстоятелството, че жалбоподателката обективно е изпълнявала функциите на управител от 21.03.2011 г. до 10.08.2015 г. с оглед на решението по Протокол от 10.08.2015 г. от заседание на съвета на директорите Хелио-Тур-С АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ТХ Русалка Холидейз ЕООД. В тази част на спора е неправилно позоваването на невлязлото в сила Решение 445/16.01.2024 г. по адм. дело 9559/2022 г. по описа на АССГ. Оспорването на издадения РА Р-22002221000180-091-001/04.03.2022 г. е отхвърлено окончателно с Решение 9258/26.07.2024 г. по адм. дело 2650/2024 г. по описа на ВАС. В резултат от ревизията, приключила с издаването на РА Р-22002221000180-091-001/04.03.2022 г., е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Е. Б. за публични задължения на ТХ Русалка Холидейз ЕООД, възникнали в периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2019 г. (ДДС за м. 06, м. 07 и м. 08.2016 г., м. 06.2017 г.; КД по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г.; декларации обр. 6 за периода от м. 12.2015 г. до 31.08.2019 г.; вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО). По повод преценката за законосъобразност на процесния РА от 04.05.2020 г., решаващият съд не е изследвал и взел предвид липсата на идентичност между публичните задължения на ТХ Русалка Холидейз ЕООД в различните периоди, както и конкретните действия - парични плащания от имуществото на задълженото лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, довели до разпределянето на отговорността между двамата управители на ТХ Русалка Холидейз ЕООД. В случая са представени банкови извлечения от сметките за 2015 г. (л.л. 214-274 от делото), с които органите по приходите са обосновали насочването от Г. на част от свободните парични средства на дружеството по собствени банкови сметки, както и по сметки на подотчетни лица. В хода на производството пред административния съд не са ангажирани допълнителни доказателства от жалбоподателката, които да опровергаят направените констатации. В този смисъл с Решение 9258/26.07.2024 г. по адм. дело 2650/2024 г. по описа на ВАС е прието, че разпоредените през 2015 г. от управителя (Е.Б.) плащания към трети лица са едва 6 110 лв., а за 2016 г. и 2017 г. общо невъзстановената сума е 502 973,40 лв. По изложените мотиви настоящият касационен състав приема, че събраните доказателства и изложените фактически и правни доводи в процесния РА установяват наличие на основание за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на С. Г. за задълженията на управляваното от нея дружество ТХ Русалка Холидейз ЕООД за ДДС за м. 08.2015 г. в размер на 29 178,72 лв. и лихви за несвоевременно разчетени вноски за ДОО, ЗО, УПФ и ДДФЛ в общ размер на 614,82 лв. Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА Р-22221019006574-091-001/04.05.2020 г., в изменената и потвърдена част Решение 1256/12.08.2020 г. на ДД ОДОП София, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора, с оглед на конкретния материален интерес от 43 526,82 лв., на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК, а не както е процедирал съда в полза на Д ОДОП) се дължат разноски в общ размер на 8 612,50 лв. за двете съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 348,21 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,