Решение № 511 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2008 г.

Решение № 511 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. И., гр. П., срещу въззивно решение от 15.01.2008 г. по гр. д. № 536/06 г. на Софийския окръжен съд. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че масата по чл. 31 ЗН е формирана незаконосъобразно, тъй като имотите дворно място от 1600 кв. м. по констативен нотариален акт № 130/1970 г., второто дворно място със сградите, имотът по констативен нотариален акт № 104/1992 г. за собственост по давностно владение, не са еднолична собственост на наследодателя В, а СИО. В масата не е следвало да се включват земеделските земи, възстановени с решение на ОСЗ през 1998 г., както и възстановените гори, доказателства за които са представени при новото разглеждане на делото. Незаконосъобразен е изводът, че не е налице накърняване на запазената част на ищеца от наследството. Въззивният съд е следвало да намали дарението в полза на Е. В. И. по разкритата симулация по нотариален акт № 143а/1992 г. Оттеглена е претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно симулация -прогласяване нищожност на привидни продажби, прикриващи дарения по нотариални актове № 145а и № 146а, поради което съдът не е следвало да прави извод за това дали е установена такава. Решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), тъй като не са обсъдени всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност, вкл. свидетелските показания. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Ответниците по касация Л. В. И., П. В. И. и Е. В. И. оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответницата по касация В. В. Х. не изразява становище. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С решение от 30.01.2006 г. по гр. д. № 1150/2004 г. на ВКС, II г. о. е отменено решение на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 523/2003 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След отвод на съдиите в Пернишкия окръжен съд, с определение на САС делото е възложено за разглеждане от друг равен по стенен съд - Софийския окръжен съд. При новото разглеждане с обжалваното решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решение № 81 от 24.01.2003 г. по гр. д. № 128/2000 г. на Брезнишкия районен съд. С последното е отхвърлен искът на Л. В. И. срещу В. В. Х., Е. В. И., П. В. И. и Л. В. И. за намаляване, респективно отмяна на дарения по нотариални актове № 14/1985 г. на празно дворно място, находящо се в с. Н., м. "Р", цялото с площ 1600 кв. м., по прикрити дарения, извършени с нотариални актове за продажба: № 143а/1992 г., № 145а/1992 г. и № 146а/1992 г., поради накърняване на запазената му част от наследството В. Г. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа срана, че ищецът и ответниците П, Л. В., Е. В. са законни наследници -, на общия наследодател В, починал на 9.04.1995 г. Ищецът е заявил намаляване на дарението по нот. акт № 14/85 г. на празно дворно място от 1600 кв. м. в с. Н., м. Ръжица в полза на ответника Л, както и на прикритото с продажба дарение по нот. акт № 143а/92 г. в полза на ответника Е като тази продажба е десимулирана с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 854/99 г. на ВКС. От 12.03.1929 г. наследодателят е бил в брак със С. Г., поч. 1984 г. С нотариален акт № 130/1970 г. Гълъбов е придобил по давност при условията на СИО празно дворно място от 1600 кв. м., находящо се в землището на с. Н., м. Ръжица. С нотариален акт № 14/1985 г. Гълъбов е дарил на сина си Л. В. част от дворното място с площ 1200 кв. м., представляваща УПИ ХI-352, кв. 3 по плана на с. Н., съгласно регулацията от 1974 г. Съгласно нотариален акт № 104/1992 г. Гълъбов е придобил по наследство и давност парцел ****, кв. 14 по регулационния план на с. Н. с площ 1565 г., ведно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 143а/1992 г. той е продал 1/2 ид. ч. от последния парцел, без жилищната сграда, на сина си Е. В. С нотариален акт № 145а/1992 г. е продал 1/3 ид. ч. от жилищната сграда в същия парцел ****а сина си Л. В., а с нотариален акт № 146а/92 г. е продал на ответницата А/негова внучка и дъщеря на сина му П. / другата 1/2 ид. ч. от УПИ V-378, както и 2/3 ид. ч. от сградата в него. Гълъбов е притежавал в СИО и имот пл. № 375 с площ от 239 кв. м. Договорът за продажба по нот. акт № 143а/92 г. в полза на ответника Е е обявен за нищожен като прикриващ дарение с решение по гр. д. № 854/99 г. на ВКС. Съобразно броя на наследниците - пет деца, разполагаемата част от наследството на Г. е 1/3, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН. Ищецът има запазена част от наследството на Г. в размер на 1/5 ид. ч. от 2/3 ид. ч., т. е. 2/15. Въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗН е образувал маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, приел е че няма увеличаване на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, както и задължения и е прибавил даренията към момента на откриване на наследството. В масата са включени дворно място от 400 кв. м., част от цялото с площ 1600 кв. м. в с. Н., 1/2 ид. ч. от парцел ****, кв. 14 по регулационния план на с. Н. с площ 1565 кв. м., ведно с построените в него сгради, без тази, предмет на нотариален акт № 146а/1992 г. и № 145а/1992 г., 1/2 ид. ч. от имот пл. № 375 с площ от 239 кв. м. двадесет и осем земеделски имота, реституирани с представените по делото решения на ПК през 1998 г., 3 горски имота, реституирани с решение № 26/16.05.2001 г. и обикновена покъщнина на стойност 75 неденоминирани лева. Към стойността са прибавени съответните дарения по нот. акт № 14/1985 г. и по нот. акт № 143а/1992 г. Получената наследствена маса е остойностена на 981,08 лева /деноминирани/. Неоснователни са оплакванията по отношение приетото от въззивния съд за включване в наследствената маса на възстановените земеделски земи, които са новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН като принадлежали на наследодателя към откриване на наследството. Този въпрос е преклудиран с отменителното решение на ВКС и то е съобразено при новото разглеждане на делото. Изложеното се е отнася и за обоснованото включване в наследствената маса на 1/2 ид. ч. от имот пл. № 375 с площ 239 кв. м. и стойността му към датата на откриване на наследството, както и за недвижимия имот, извън регулация, представляващ част от стария недвижим имот пл. № 352 с площ 400 кв. м., останали след дарението в полза на Л. В. по нотариален акт № 14/1985 г. на стойност 5 576 нед. лева. Изводите на въззивния съд относно включването в масата на имота по нотариален акт № 143а/1992 г. също са законосъобразни. Съобразени са указанията, дадени с отменителното решение на ВКС относно режима на собственост на имота като е прието, че същият е бил лична собственост на наследодателя В, а не СИО, поради това, че не е било установено от събраните доказателства да е придобит от съпрузите след осъществено от двамата владение, срокът на което да е изтекъл по време на брака им до момента на смъртта на съпругата през 1984 г., а констативният нотариален акт за собственост върху имота е издаден през 1992 г. Въззивният съд е обсъдил всички релеванти за тези спорни въпроси факти и доказателства, в т. ч. и посочените от касатора гласни такива и е направил обоснован извод за това, че ищцовата страна не е доказала по реда на чл. 127 ГПК (отм.) твърдението си, че този имот -дворно място и постройките в него, е бил в режим на СИО. Неоснователни са оплакванията, свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно анализа на доказателствата и кредитиране на свидетелските показания - св. З. Съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) решаващият съд преценява всички доказателства по свое убеждение, а съгласно алинея 2, той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. В случая това е налице. Съдът е обсъдил показанията на сочения от касатора свидетел и е изложил обосновани изводи, резултат на формираното му вътрешно убеждение, относно установените от показанията и релевантни за спора факти. Въззивният съд е отчел разпорежданията с 1/2 ид. ч. от дворното място п. V-378, както и с цялата жилищна сграда по нотариални актове № 145а/1992 г. и № 146а/1992 г. и е включил само 1/2 ид. ч. от дворното място, предмет на десимулираната продажба в полза на Е. В. по стойността му към релевантния момент съгласно чл. 31 ЗН. Неоснователно е оплакването и по отношение включването в наследствената маса на възстановените по ЗВСГЗГФ гори с решение на ПК - Брезник от 5.07.2001 г. Тези имоти също следва да се включат в наследствената маса с оглед реституцията и разпоредбата на чл. 91а ЗН. Оплакването, че нямат стойност е неоснователно, тъй като стойността им е установена с помощта на техническа експертиза, която е отчела всички критерии за определяне цената на имотите към момента на откриване на наследството и с оглед установената в Наредбата за определяне базисни цени... върху гори и земи от горския фонд /ДВ бр.101/2003 г./ методика и след направени от вещото лице сравнителни проучвания. Въпреки направеното оспорване на заключение от касатора, той не е ангажирал други доказателства относно стойността на тези имоти. Въззивният съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 31 ЗН е формирал наследствената маса като е включил всички имоти /движими и недвижими/, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, приел е липса на задължения и увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и е прибавил съответните дарения. Оценката на принадлежащите имоти е по стойности по времеоткриване на наследството, както и на недвижимите имоти, предмет на дарението, но според положението им при подаряването. Така получената наследствена маса е на стойност 981,08 лева /деноминирани/, а размерът на запазената част на касатора - 130,81 лева /2/15 ид. ч./. Останалите наследници не са оспорили извършените от наследодателя дарствени дарения /по нот. акт № 14/85 г. за 43 242 нед. лева и по прикритата сделка по нот. акт № 143а/92 г. за 24 249,50 нед. лева/ и са зачели волята му, а тези разпореждания са извършени в рамките на разполагаемата част на В. Г. и не е налице накърняване запазената част на касатора. В тази връзка и изводите на въззивния съд, че такова накърняване не е налице, дори ако не се отчете стойността на реституираните гори, са обосновани и в съответствие с данните по делото. Прибавянето към наследствената часа на извършеното в полза на Е. В. дарение през 1976 г. на право на строеж със заявление по чл. 56 ЗТСУ чрез нотариално заверено заявление до техническата служба на общината без да има данни, да е вписано в съответните нотариални книги, както е остойностено от техническата експертиза /2343 нед. лева/, не променя съществено съотношението между запазената част и разполагаемата част. Ето защо невключването му по реда на чл. 31 ЗН не рефлектира върху решаващите изводи относно неоснователността на исковете за намаляване на двете дарения. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците по касация П., Л. и Е. И. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева - изплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16972. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.