Решение № 9684 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 339/2024 г.

А. А. А., гражданин на Сирийската арабска република, е подал касационна жалба срещу решение 7451/30.11.2023 г. по адм. дело 7705/2023 г. по описа на Административния съд-София град, с което отхвърлена жалбата му срещу решение 11389/24.07.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че А. А. А., гражданин на Сирийската арабска република, е подал молба 7035/21.11.2022г. до председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут. Личните му данни са установени въз основа на подадена до него декларация по чл.30, ал.1, т.3 ЗУБ. С чужденеца било проведено интервю, на което той разказал, че напуснал Сирия нелегално през октомври 2021 г. Преминал в Турция, където останал една година. В България пристигнал нелегално на 1.11.2022 г., и по негови твърдения, се предал на българските гранични власти. Чужденецът заявил, че не е съден или осъждан, не е арестуван, и не е бил член на политическа партия или организация; Молбата си за закрила А. А. А. мотивирал с общата обстановка на несигурност в Сирия и с нежеланието му да отслужи редовна военна служба, тъй като не искал да участва в сражения. С решение 11389/24.07.2023 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави на А. А. А. статут на бежанец и хуманитарен статут. В решението са изложени мотиви, че кандидатът не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, тъй като обсъдените обстоятелства не пораждат основателни опасения, че чужденецът може да бъде преследван поради раса, религия и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата по произход или да се завърне в нея. Нежеланието му да отслужи военна служба не обосновавало предоставянето на статут на бежанец. Административният орган отбелязал, че А. А. не е бил принуден да напусне Сирия поради наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният орган отчел актуалната обстановка в държавата по произход, в която съществувал вътрешен международен конфликт, а гражданските и политическите права и свободи били сериозно компрометирани от установения в страната репресивен режим. Ситуацията в Сирия се характеризирала с високо ниво на насилие, поради което следвало да се допусне, че А. А. ще претърпи посегателства от вида на посочените в чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, ако бъде върнат в страната. Макар положението в държавата Сирия съставлявало възможност за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца, съществувала пречка за това, тъй като Държавната агенция Национална сигурност изразила становище с писмо М-978 от 27.03.2023 г., че А. А. представлява заплаха за националната сигурност и възразява да му бъде предоставена международна закрила. Със заповед 3-752 от 27.03.2023 г. на А. А. била наложена принудителна административна мярка експулсиране, както и забрана за влизане на територията на държави-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Административният орган посочил, че становището на Държавната агенция Национална сигурност е обвързващо, тъй като преценката дали лицето е заплаха за националната сигурност е възложено на тази институция. Административният съд достигнал до извод, че обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган. Съдът приел, че отказът се обосновава от отсъствието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Твърденията на жалбоподателя, че властите искали да служи в армията, а той не желаел да участва във войната, което пораждало опасност да бъде арестуван, не били доказани. Нямало доказателства, че той е получил призовка или че е съществувала вероятност да бъде мобилизиран. Жалбоподателят посочил, че е напуснал Сирия през 2016 година, и през следващите седем години не бил търсен за военна служба. Съдът възприел преценката на административния орган, че положението в Сирия е сериозно, тъй като гражданската война там продължава, поради което било възможно да се приеме, че А. А. отговаря на условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Тъй като обаче жалбоподателят представлявал опасност за националната сигурност и обществения ред, този статут не можел да бъде предоставен. Според приетото от съда, председателят на Държавната агенция за бежанците не можел да подлага на преценка посочените от Държавната агенция Национална сигурност обстоятелства и бил обвързан от заключението на специализирания орган. Същевременно съдът нямал задължение да упражни косвен съдебен контрол относно заключението, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Административният съд обявил, че му е служебно известно образуваното пред Административния съд-София град адм. дело 11213/2022 г. По това дело съдът се произнесъл по жалбата на А. А. А. срещу решение РПЗТ-47/23.11.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което лицето било настанено в помещение от затворен тип. Видно от мотивите на решението, по това дело е била изискана справка за причините, поради което чужденецът се счита опасен за националната сигурност. Жалбоподателят се запознал с данните и е имал възможност да защити правата си. Поради това административният съд отхвърлил жалбата на А. А. като неоснователна. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно в частта за отхвърляне на жалбата срещу решение 11389/ 24.07.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта на постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като бежанската история на чужденеца не сочи наличието на условията по чл.8 ЗУБ, при които се предоставя статут на бежанец. Същевременно не може да се сподели разбирането на съда, че чужденецът е длъжен да докаже твърденията си за съществуващи спрямо живота и личността му посегателства или за тежки заплахи. Едновременно с това обаче следва да се отбележи, че чл.4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, допуска държавите да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата-членка следва да оцени в сътрудничество с молителя елементите, свързани с молбата, които включват декларации на молителя и всички документи, с които той разполага относно неговата възраст, минало, включително и за свързаните с него роднини, самоличност, гражданство(а), държава(и), както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходни молби за убежище, маршрут на пътуване, документи за пътуване, както и причини за подаване на молба за международна закрила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут по молбата на А. А.. Без да е обосновал с достатъчно данни наличието на ситуация на безогледно насилие в държавата по произход, и да е подложил на оценка факта, че чужденецът е дошъл в България от трета сигурна държава, административният орган е приел, че е налице основанието по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, с оглед на което може да му бъде предоставен хуманитарен статут, но е постановил отказ по съображения, че чужденецът застрашава националната сигурност. В нарушение на административнопроизводствените правила административният орган е отказал да се занимае с обстоятелствата, които обуславят издаването на становището на Държавна агенция Национална сигурност. Съгласно чл.58, ал.10 ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Това означава, че органът, който разглежда молбата за предоставяне на статут, преценява становището заедно с всички други обстоятелства, свързани с бежанската история на кандидата. Съгласно чл.12, ал.2,т.4 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Възприетата в чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ формулировка на основанието за отказ предполага органа по чл. 48, ал.1 ЗУБ да прецени сериозността на заплахата за националната сигурност, ако чужденецът получи международна закрила, въз основа на предоставената му от Държавната агенция Национална сигурност информация. Тази информация следва да бъде приобщена към административната преписка, което ще даде възможност на чужденеца да упражни правото си на защита в рамките на производството и впоследствие, пред съда, при неблагоприятно за него административно решение. Административният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като е отказал да събере информацията, обуславяща становището, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Събирането на тази информация във вече приключило производство, в което кандидатът за статут е участвал, не е означава, че той няма право да иска представянето й в друго, самостоятелно по своя предмет, производство. В нарушение на материалния закон административният съд е възприел тълкуването на административния орган, според което той е обвързан от изразеното от Държавната агенция Национална сигурност становище. Всъщност Законът за убежището и бежанците предоставя именно на правоприлагащия орган по чл.48, ал.1 ЗУБ преценката за наличието на сериозни основания да се смята, че чужденецът, подал молба за закрила, застрашава националната сигурност. Становището на специализираната институция не може да замести самостоятелното волеизявление на административния орган по този въпрос. Волеизявлението му би било обвързано, ако законът предвиждаше, че отказ за предоставяне на статут се постановява при наличието на негативно становище на Държавната агенция Национална сигурност, свързано с личността на чужденеца. Административният съд не е констатирал допуснатите в административното производство нарушения. Решението му е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. А. А. срещу решение 11389/24.07.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, в която направен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решение 11389/24.07.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в съответната част и преписката да се изпрати на този орган за ново разглеждане. В останалата част решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, а.2 АПК Върховният административен съд