Решение № 14156 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2016 г.

Решение № 14156 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация ВТ" АД, гр. В. Търново срещу решение № 445 от 25.01.2016 г. по адм. д. № 2861/2015 г. на Административния съд С.-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по т. 11. В касационната жалба, подадена от адвокат-пълномощника на касатора, се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел за законосъобразно коригирането на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопански потребители, извършено от КЕВР. Касаторът сочи, че намалението на технологичните разходи по преноса на топлинната енергия не следва да се прехвърля като количество за продажба, защото за по-големия обем топлинна енергия не е имало потребители. На следващо място твърди, че съдебното решение в тази част е било необосновано, защото от една страна съдът приемал установеното от вещите лица в приетото заключение, а от друга - изводите, които правел били в нарушение на възприетото. Следващите група твърдения в касационната жалба са относно това, че съдът неправилно възприел за законосъобразна извършената корекция от страна на КЕВР на количеството и цената на горивата, необходими за производството. В тази част от решението не била разгледана и първоначалната жалба и не била обсъдена от съда, с което той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка неправилно било съдебното решение и относно корекцията на цената на биогоривото. Цената му, която била договорена в размер на 105 лв./тон е била коригирана на 70 в./тон при неправилно позоваване на писмо на министъра на земеделието и храните. Твърди се, че тази корекция на цената на биогоривото е в нарушение на чл. 31, т. 2 ЗЕ. По изложените съображения касаторът моли, решението на административния съд да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което обжалваната част от решението на КЕВР да се отмени. Претендира присъждането на разноските, направени по делото и пред двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация КЕВР е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени възражения, противопоставими на доводите в касационната жалба. По изложените съображения в отговора ответникът моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че наведеният довод в касационната жалба относно това, че съдебното решение е било формално е неоснователен и се опровергава от доказателствата по делото. Съдът правилно е установил съответствието на обжалвана част от решението с нормите на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия и с Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия. В конкретния случай коригирането на цените за съответния регулаторен период се основава на анализа на отчетената и прогнозна информация, одобряване на необходимите приходи при прилагане на метода "норма на възвръщаемост на капитала". Прокурорът сочи, че КЕВР е орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката и притежава правомощието да регулира цените, като действа в условията на оперативна самостоятелност. Комисията утвърждава цените според икономически обоснованите разходи и ценообразуващите елементи. В съответствие с чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЕ регулаторният орган осигурява равнопоставеност между регулираните предприятия, която следва да бъде съчетана с баланс на интересите както между тях, а така също и с интересите на потребителите. Прокурорът счита, че решението не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Топлофикация ВТ" АД е обжалвала решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на КЕВР в частта му по т. 11, в която част на дружеството са утвърдени цени на електрическата и топлинната енергия за ценовия период 1.07.2014 г. - 30.06.2015 г. След направен анализ на информацията, съдържаща се в приложените към заявлението за утвърждаването на цени справки, Комисията е извършила корекции на предложените от дружеството цени. Така утвърдените цени за регулаторния период са били обжалвани от дружеството. Съдът е проследил изцяло извършената процедура от страна на КЕВР по утвърждаването на цените, съпоставил я е със ЗЕ, Устройствения правилник на КЕВР и на неговата администрация в релевантната му редакция и е приел, че при утвърждаването на цените не е било допуснато нарушение на административно производствените правила. На следващо място съдът е обсъдил всяко едно от възраженията, съдържащи се в жалбата относно отделните ценови компоненти, като е съобразил както представените по делото писмени доказателства, а така също и заключението на основната и допълнителна комплексна експертиза. За неоснователно съдът е намерил възражението на "Топлофикация ВТ" АД относно завишаването на прогнозните приходи от продажбата на топлинна енергия. Прогнозните приходи от продажбата са били обвързани с намаляването на количеството топлинна енергия за технологичните разходи по преноса от 14 650 МВтч на 7 440 МВтч. Съдът е посочил мотивите за това намаляване, изложени в т. 14 от общия подход спрямо всички дружества, а така също и конкретно за жалбоподателя, съдържащи се в т. 11, в частта й на Раздел VI. Оборотен капитал, т. 4. Намалението на количеството топлинна енергия за технологичните разходи по преноса в посочения размер е било за сметка на увеличението на количеството топлинна енергия за разпределение с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди. Намалението на технологичните разходи по преноса е било с оглед на защитата на интересите на потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност на топлопреносното предприятие, поради това, че технологичните разходи по преноса са били за сметка на потребителите и топлофикационните дружества отчитат дял на технологични разходи многократно надвишаващ този на топлофикационните системи в Европа. Общият подход при отчитане на технологичните разходи по преноса е бил в рамките на 20% за всички топлофикационни дружества, като по този начин те се стимулират да предприемат ефективни рехабилитационни мерки за намаляването на технологичните разходи по преноса. Според заключението на експертите инвестиционните разходи за рехабилитация представляват капиталова инвестиция, която се признава за основен разход на дружеството, но то не е планирало извършването на такива. Съдът е заключил, че предложената цена на топлинната енергия, която следва да се заплаща от потребителите, включва и разходите на дружеството по преноса, заявени като 14 650 МВтч (39,38%), без да са предвидени конкретни мерки за намаляването им. Въз основа на това съдът е направил извод, че правилен и икономически обоснован е бил подходът на КЕВР за завишаване на количеството на реализираната енергия с разликата, приета като намаление на топлинната загуба по преноса, поради това, че обраното означавало икономическа изгода за топлопреносното предприятие, с оглед задължителното изкупуване на произведената по комбиниран начин електрическа енергия по преференциални цени, според чл. 162, ал. 1 ЗЕ, в резултат на неправомерното поведение на жалбоподателя, свързано с поддържането на високи технологични разходи по преноса. Относно намаляването на количеството на природния газ за инсталацията за разделно производство със 170 хил. нм3 и 359 тона биомаса в съответствие с повишаване на енергийната ефективност на използваното гориво за производството на топлинна енергия, съдът е приел, че количеството и цената на газта е коригирана, в съответствие с общия подход. Корекцията на количеството на горивата е направена с оглед на запазване на достигната през 2013 г. енергийна ефективност на използваното гориво за производството на електрическа енергия и отпусната топлинна енергия към преноса. Цената на природния газ е определена на основание решение № Ц-10 от 30.06.2014 г. на ДКЕВР за дружествата присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД, както и съответната цена на газоразпределителните дружества. Цената на всички дружества е коригирана в размер на 601,69 лв./хил. нм3 от 1.07.2014 г. Относно намалението на цената на биомасата е приет общия подход за намалението й, който е обоснован с писмо с вх. № Е-03-13-4 от 28.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в което е посочено намалението на цената на иглолистната дървесина за технологична преработка и иглолистни дърва за горене с 0,3. Относно останалите ценообразуващи елементи, които са коригирани от страна на КЕВР съдът също е изложил мотиви, като е приел възраженията за неоснователни. Като краен извод е приел решението на КЕВР в обжалваната част за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В съответствие с правилото на чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените в касационната жалба пороци. Неоснователен е първият довод в жалбата за незаконосъобразност на съдебното решение относно корекцията за намаляването на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители. Следва да се направи разграничение между технологични разходи и технологични загуби. Технологичните разходи са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия неминуемо се губи. Превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса. Тя се дължи на недоброто стопанисване на мрежата. "Топлофикация ВТ" АД е заявило технологични разходи като дял в размер на 39,38% от отпусната топлинна енергия от топлоизточника към мрежата, което е много повече от нормалното. В т. 4.5 от мотивите към решението, относно общия подход, КЕВР е посочила, че в топлофикационните системи в Европа разходите на топлинна енергия по преноса е в границите от 10% до 15%, докато топлофикационните дружества отчитат много по-висок процент на разходи по преноса, поради което е възприет общ подход за технологични разходи по преноса в размер на 20%. Този процент е по-малък в сравнение с предходния регулаторен период, с оглед на това, че технологичните разходи са един гарантиран целогодишен топлинен товар и дружествата разчитат на него, за да запазят и увеличат количеството на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин. При това положение разликата от одобрените 20% до заявените 39,38% представлява технологична загуба, която трябва да остане за производителя на топлинната енергия, защото той е неин собственик. Предвидените 20% технологични разходи по преноса представляват топлинна енергия, която може да се изкупи, докато разликата до заявената от 39,38% следва да остане за сметка на производителя, защото тази разлика представлява топлинна енергия, която се изхвърля в атмосферата. Освен това експертизата е установила, че дружеството не е предвидило никакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа. Отделно от това следва да се посочи, че увеличаването на технологичните разходи по преноса е свързано с производството на електрическа енергия по комбиниран начин. По-високите разходи по преноса изискват по-голямо количество произведена електрическа енергия. Тя следва да бъде изкупена на основание чл. 162, ал. 1 ЗЕ и то по преференциални цени. По този начин, чрез по-голямото количество произведена ел. енергия по комбиниран начин, дружеството ще получи по-голям размер приходи за разлика от другите производители на ел. енергия. В конкретния случай КЕВР е упражнила контролните си правомощия чрез извършената корекция на технологичните разходи по преноса, като по този начин е осъществила баланс между интересите на производителите и на потребителите. Правилно съдът е приел, че извършените корекции са в съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Решението в тази му част е обосновано, докато в касационната жалба неправилно се твърди, че то е необосновано. Неоснователен е доводът, че съдебното решение е незаконосъобразно в частта, в която съдът е приел, че намаляването на цената на използваното гориво и количеството му с обжалваното решение било законосъобразно. Намаляването на цената на природния газ, който се използва от дружеството като гориво за производството на топлинна и електрическа енергия, е в съответствие с общия подход, приложен спрямо всички дружества от сектор "Топлоенергетика". В мотивите на обжалваното решение е посочено, че цената на природния газ е съответна на тази, определена с решение на КЕВР № Ц-10 от 30.06.2014 г., а не както дружеството я е определило според предходно решение № 7 от 25.03.2014 г. Относно количеството на природния газ и биомасата намалението е във връзка с постигнатата енергийна ефективност за предходния период. Намалението на цената на биомасата е обосновано с посоченото писмо на министъра на земеделието и храните. Следва да се подчертае, че във връзка с това намаление е увеличена цената на добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ на 66 лв./МВтч. Неоснователно е оплакването на дружеството, че в решението си съдът не е отговорил на възраженията, съдържащи се в първоначалната жалба относно цената и количеството на използваната енергия. Трябва де се има предвид, че изграденият промишлен парен котел ППК-3 не е въведен в експлоатация, защото на експертите не е представена проектно-техническа и разрешителна документация. А разходите за него са включени в представената прогнозна справка. При положение, че промишленият парен котел е изграден, очакванията са били, че съоръжението би могло да се въведе в експлоатация през предстоящия ценови период, поради което и част от разходите за него са намалени в сравнение със заявените от дружеството. Не е без значение и обстоятелството, че за дружеството е открита възможността да поиска изменение на лицензията на основание чл. 64, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката при съществено изменение на обстоятелствата, при упражняване на лицензионната дейност, както и по отношение на естеството на първичните енергийни източници, които се използват и/или на преобразуващата технология, когато това ще доведе до повишаване на ефективността при използване на енергията и енергийните ресурси и/или до намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на решението на КЕВР в обжалваната му част и съответствието му с чл. 2, ал. 1, т. 2 и 4 ЗЕ. Регулирането на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, е в правомощието на КЕВР. При упражняването на това правомощие Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност. Направените корекции са съответни на ЗЕ, чл. 11 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и чл. 15 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то ще следва да бъде потвърдено. Направеното искане от адвокат-пълномощника за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение