Решение № 7316 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13401/2008 г.

Решение № 7316 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13401/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Бисерка Куцарова, против решение № 559/04.06.2008 г., постановено по адм. дело № 4782/2007 г. от Административен съд - София-град, с което е отменена като незаконосъобразна, на основание чл. 172, ал. 2 АПК - принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), наложена от полицейски орган - Атанас Янакиев от група "Паркинги и гаражи"- сектор 02 при ОПП - СДП и изразяваща се в принудително преместване на личния автомобил на Христо Иванов Стоянов от София; осъдена е дирекцията да заплати на Стоянов, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - обезщетение за имуществени вреди от 30,20 лева, както и сто лева неимуществени вреди. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което оспорването и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В тази връзка са изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ , тъй като не са установени незаконосъобразни действия на служители на полицията. Ответникът по жалбата Христо Иванов Стоянов оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 - 178 АПК, обективно съединено с предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е образувано по жалба на Стоянов с искане да бъде отменена наложена му принудителна административна мярка (ПАМ) и присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. За да постанови решението си, съдът е констатирал, че с докладна записка от 07.08.2007 година, Атанас Янакиев - полицай от група "Паркинги и гаражи"- е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Опел", с ДКН С 86 44 КМ, около 18.40 часа същият ден, паркиран на ул. "Княз Борис I", срещу № 85, към ул. "Алабин" от ляво на еднопосочна улица; съставен е акт за установяване на административно нарушение - на чл. 94, ал. 4 ЗДвП - допускащ на път с еднопосочно движение - престой от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътни превозни средства. За безспорно е прието между страните състоянието на знаковото стопанство в пътния участък между ул. "Княз Борис I", "Позитано" и "Алабин". Съдът, разглеждайки наложената ПАМ приема, че същата е наложена от компетентен орган, в предвидената форма. Обсъждайки всички събрани в процеса доказателства, ведно с твърденията на страните, съдът приел, че релевантно за спорът е - дали наложената ПАМ отговаря на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - т. е., дали МПС е паркирано в нарушение на правилата за движение; създава ли опасност, респективно прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Доколкото сам административният орган се е позовал на нарушение на чл. 94, ал. 4 от с. закон - изводът на съда е, че автомобилът е репатриран, понеже е "пречел" на останалите участници. Обсъждайки обаче събраните в процеса доказателства, включително и гласните такива, съдът е направил изводът, че не е доказано в конкретния случай паркираният от Стоянов автомобил да е пречел на движението, поради което ПАМ е отменена като незаконосъобразно наложена. Отменяйки я, съдът намерил съединените за разглеждане в това производство искове по ЗОДОВ за основателни и ги уважил. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че наказващият орган не е доказал, че с паркирането си на конкретното място, в конкретната пътна обстановка Стоянов е затруднил останалите участници, за да бъде санкциониран с принудително преместване на автомобила му. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че със самото паркиране в еднопосочна улица, се презумира, както е приел и полицейският орган, затрудняване на останалите участници в движението. Напротив, видно от снимковият материал, както правилно приема и първоинстанционният съд към момента на заснемане, респективно предприемане на действията по репатрирането около паркираният автомобил на Стоянов има достатъчно място, за свободно преминаване на други участващи в движението в този пътен участък. Законосъобразно, при отменяне на ПАМ - съдът е присъдил и търсените обезщетения причинените имуществени вреди, заплатената от Стоянов сума за принудителното преместване на автомобила; по справедливост, с оглед събраните доказателства е присъдено и обезщетението за неимуществени вреди. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК