Решение № 8493 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 724/2012 г.

ВАСVI отделение13.06.2012 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 01.12.2011 г. АД № 338 по описа за 2011 г. на Административен съд - Шумен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8493 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 724/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, срещу решение № 135 от 01.12.2011 г. АД № 338 по описа за 2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено издаденото от касатора решение № 48 от 18.08.2011 г. за отхвърляне на жалбата срещу разпореждане № 0-27-000-00-00418825 от 06.07.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 63, ал. 4 от КТ. Ответникът Руфи Руфад Етем от с. Памукчи, обл. Шумен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Шумен е решение № 48 от 18.08.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Рафи Руфад Етем от с. Памукчи, обл. Шумен, против разпореждане № 0-27-000-00-00418825 от 06.07.2011 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 28.05.2011 г. до 10.07.2011 г. по болничен лист № 0619690, серия А-2008. За да уважи жалбата, Административен съд - Шумен обосновано е приел, че към момента на настъпване на временната неработоспособност Рафи Руфад Етем е имал качеството "осигурено лице" по силата на сключен трудов договор № 91/29.04.2011 г. със земеделския производител Кирил Тошев. Съгласно чл. 61, ал. 1 от глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" от Кодекса на труда сключването на трудовия договор между работника и работодателя е правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение. Работникът е претърпял злополука на договорената дата 02.05.2011 г., на която е следвало да постъпи на работа и да започне да изпълнява длъжността "общ работник". На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО времето по трудовото правоотношение, през което работникът не полага труд поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение, за да е налице възникнало валидно трудово правоотношение. В случая непостъпването на работа на 02.05.2011 г. се дължи на настъпила злополука при отиване на работа, която дори е следвало да бъде декларирана като трудова. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. При установяване на наличието на основание за осигуряване, както и на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО следва да се подлагат на тълкуване във връзка с всички разпоредби на Кодекса на труда, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Административният орган не е оспорил валидността на трудов договор № 91/29.04.2011 г., сключен между земеделския производител Кирил Тошев като работодател и Рафи Руфад Етем като работник. С трудовия договор е уговорена дата на постъпване на работа 02.05.2011 г. В тридневния срок по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят е изпратил уведомление за сключения договор до Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При отиване на работа на 02.05.2011 г. работникът е претърпял злополука, причинила временната му неработоспособност. Поради това не е бил съставен акт по чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда за постъпване на лицето на работа. При наличие на редовно сключен трудов договор като основание за упражняване на трудова дейност работникът е имал качеството на осигурено лице по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им. Към 02.05.2011 г. Рафи Руфад Етем е изпълнявал и двете кумулативно предвидени условия от чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност: той е бил осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и е притежавал изискуемия осигурителен стаж с продължителност шест месеца. Оспорените административни актове, с които изплащането на обезщетението е отказано, са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1