Решение № 7785 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2021 г.

Решение № 7785 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София - град, против Решение № 35 от 05.01.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 9890/2020 г., с което по жалба на Г. Смоленска от гр. София е отменено негово Решение №Ц2153-21-44/28.08.2020 г., потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН] от 08.07.2020 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ - София-град. Излагат се доводи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да се отхвърли жалбата на Г. Смоленска срещу Решение №Ц2153-21-44/28.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град. Претендират се разноски. Ответникът – Г. Смоленска, чрез адв. Дакова, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Изразява претенция за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Смоленска, срещу Решение №Ц2153-21-44/28.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, постановено в производството по чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което е оставена без уважение нейна жалба с вх. №Ц1023-21-615/13.08.2020 г. срещу Разпореждане №[ЕГН] от 08.07.2020 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – София-град. Първоинстанционният административен съд е установил от фактическа страна, че със заявление №Ц1023-21-27 от 13.04.2020 г., Смоленска е поискала да се преразгледа отпуснатата й по – рано добавка по чл. 84 от КСО през 2018 година. В подкрепа на заявеното искане е приложила Решение № 23459 от 24.01.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по гражданско дело № 37852/2019 г., с което на основание чл. 14 от Закон за лицата и семейството (ЗЛС) е обявена смъртта на Л. Смоленски за настъпила на 19.08.2013 година. В конкретния случай от пенсионния орган е констатирано, че на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО, считано от 31.08.2013 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на наследодателя на жалбоподателката – Л. Смоленски. С Разпореждане № 450716695 от 08.07.2020 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 99, ал. 1 КСО е изменено Разпореждане №[ЕГН]/1 от 02.05.2018 г., с което на жалбоподателката е отпусната добавка по чл. 84 КСО с начална дата 01.09.2013 г. и е определено, че следва да й бъде изплатено същото за периода от 31.12.2016 г. до 22.02.2018 г., доколкото вземането й за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2016 г. е погасено по давност. Разпореждането е оспорено по административен ред в частта относно приложението на чл. 105, ал. 2 КСО, като е потвърдено с Решение №Ц2153-21-44/28.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град. Последното е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отменил Решение №Ц2153-21-44/28.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, както и потвърждаващото го Разпореждане №[ЕГН] от 08.07.2020 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване"(ПО) при ТП на НОИ - София-град и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с действащия към момента на издаването му закон. Изложил е аргумент, че до датата на обявяването на смъртта със съдебно решение лицето е било считано за живо, т. е. за носител на права и задължения. Съгласно чл. 17 ЗЛС правните последици, които произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното решение за обявяването й. При това положение съдът аргументирано посочва, че погасителната давност по чл. 105, ал. 2 КСО е започнала да тече от датата на обявяването на смъртта на лицето, което е станало със съдебното решение, а не от датата на която е прието, че лицето е починало и е отменил оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и мотивирано е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Проверил е законосъобразността на оспорения административен акт в пределите на предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК и на всички основания по чл. 146 АПК. В жалбата на директора на ТП на НОИ – София-град се поддържат неоснователни доводи за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че на Смоленска не е погасено по давност правото да й бъдат изплатени суми, представляващи добавка по чл. 84 КСО, за периода от 01.09.2013 г. до 31.12.2016 година. Съгласно относимата редакция на чл. 105, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) КСО към датата на издаване на решението на директора на ТП на НОИ – София-град, вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С новата редакция на чл. 105, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) КСО по аналогичен начин е предвидено, че вземането за пенсия и добавки, включително след смъртта на пенсионера, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С влязло в сила на 22.02.2020 г. Решение № 23459/24.01.2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, постановено по адм. дело № 37852/2019 г. е обявена смъртта на наследодателя на жалбоподателката - Л. Смоленски за настъпила на 19.08.2013 година. Съобразно предвиденото в чл. 94, ал. 4 КСО наследствената пенсия или добавка по чл. 84 КСО се отпускат от датата, следваща датата на прекратяване пенсията на наследодателя, когато заявлението е подадено в двумесечния срок от датата на смъртта на наследодателя, както е в случая. Обосновано административният съд е изложил своите аргументи, свързани с обстоятелството, че давностният срок, след изтичането на който се погасяват вземанията за пенсия не се отнася за вземането на Г. Смоленска. Съдът е приел, че решението, с което се обявява смъртта се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно установения с него факт на смъртта на посочената дата, каквато е и идеята на законодателя – да се постигне правна сигурност и установеност. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. По начина, по който в доктрината и в съдебната практика се приема, че от момента на съставяне на акта за смърт на изчезналото лице, който се съставя въз основа на влязлото в сила решение, се счита за открито наследството на починалото лице, така и по аналогия следва да се приеме, че субективното право на жалбоподателката възниква по силата на съдебното решение, което в настоящия случай не е погасено (в този смисъл е постановено и Решение № 6697 от 03.06.2021 г. по адм. дело № 4034/2021 г., VІ отд. на ВАС). На основание новелата на чл. 17 ЗЛС, правните последици, които произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното решение за обявяването й. Претенцията на Смоленска за изплащане на сумите представляващи добавка по чл. 84 КСО, произтича от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО на Л. Смоленски за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2016 година. В съответствие с приложимата правна уредба обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е изтекла погасителна давност по чл. 105, ал. 2 КСО относно вземанията на Смоленска за същия период 01.09.2013 г. – 31.12.2016 г. и решението на административния орган е незаконосъобразно. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебните разноски по делото е основателна. На Г. Смоленска се дължи сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно договор за правна защита от 26.05.2021 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение