Решение № 8024 от 20.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мъглиж, подадена чрез процесуален представител адв. С. Коев, срещу решение 4773 от 12.07.2022 година, постановено по адм. дело 3291/2022 година по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена негова заповед 002/22.03.2022г., с която на основание чл. 103 ал. 1 т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на Д. Нейкова. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждано от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Д. Нейкова, чрез процесуален представител адв. И. Пенчева, в писмен отговор и съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, респективно иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното такова от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Д. Нейкова срещу заповед 002/22.03.2022г. на кмета на община Мъглиж, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108 от ЗДСл и т. 15 от Експертно решение 4052 от 166 на 08.11.2019г., издадено от Втори състав на Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Проф. Д-р Ст. Киркович АД, органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение на Нейкова за заеманата от нея длъжност секретар", с придобит V ранг старши, ниво 6А, считано от 22.03.2022 година, като е посочил да й се изплатят дължимите обезщетения. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на този си извод, за да отмени оспорената пред него заповед, съдът е изложил мотиви, че не е доказан фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение с Д. Нейкова и в двете хипотези на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно, че липсва както изпълнение на изискването за установяване на здравни противопоказания от компетентен орган (ТЕЛК), така и доказателства за липсата на друга подходяща длъжност или отказ за приемане на такава от страна на Нейкова. Във връзка с горното и по - специално по отношение на изискването за заключение на ТЕЛК, административният съд е обсъдил експертно решение на ТЕЛК 4052/166/08.11.2019г., послужило на административния орган като основание за издаване на оспорената заповед и изрично посочено в нея, което обаче не е представено по делото пред решаващия съд. Нещо повече, съдът е приел, че по обстоятелствата, отразени в експертното решение, включително срокът на валидност няма спор между страните по делото. За този извод на съда е послужило установеното в мотивите на съдебно решение 3533/03.07.2020г., по адм. д. 14061/2019г. на АССГ. В заключение съдът е приел, че по делото няма данни, за наличието на съответните здравни противопоказания във връзка с условията на труд, които да водят до невъзможността на служителя да заема определената длъжност, както и при наличие на такива да са събрани доказателства за наличие на друга подходяща длъжност, която да бъде предложена за заемане, и е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, обаче е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. В мотивите си съдът е обсъждал ЕР на ТЕЛК от 2019г., без да даде конкретни указания за представянето му, или в изпълнение на служебното начало в съдебното производство да го изиска по делото. Експертното решение е посочено като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, но не е представено по делото, въпреки това съдът е изложил съображения и изводи за съществуването му и срока на валидност, както и значението му към преценката за законосъобразността на административния акт, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Дължимото обсъждане на доказателствения материал в разглеждания случай е формално, не е съобразено с посочените процесуални норми и създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства. Липсата на собствени и съществени мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт, особено в хипотеза като настоящата, при която, за да отмени оспореният пред него административен акт, АССГ е заключил, че е налице неизяснена фактическа обстановка по отношение на здравословното състояние на Нейкова. Необсъждането на така посочените правнорелевантни факти за спора по делото, сочи за съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение и възпрепятства ефективния касационен контрол върху него. От изложените съображения се налага извод за неправилност на обжалваното в настоящото производство решение на АССГ. Съгласно въведената в разпоредбата на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, респективно да се изложат мотиви след техния анализ. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,