Решение № 6234 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2017 г.

Решение № 6234 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П. моли да бъде отменено решение № 1619/11.10.2017 г. по адм. д. № 1992/2017 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 275894-F-300275/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде потвърдена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "З. 1989" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 275894-F-300275/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище "Р.-95" АД, с П., и забрана на достъпа до обекта за срок от 2 /два/ дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът неправилно е приел, че oспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В заповедта е посочено, че се налага принудителна административна мярка запечатване на обект - клетка 19/20, I навес, находящ се в стоково тържище "Р.-95" АД в с П., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - в издадената фискална касова бележка за продажба на зеленчуци на стойност 25 лв не са посочени количество и стойност по видове закупени стоки. Била е извършена проверка на транспортно средство марка Ситроен с рег № РВ 9746 СА, стопанисван от "Екофруктис" БГ ЕООД, спрян в района на Зеленчукова борса - с. П., преди изхода и е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167200576817_1/10.04.2017 г. от органи по приходите в Дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП. В протокола органите по приходите са констатирали, че за извършена продажба от "З. 1989" ЕООД на обща стойност 25,00 лв. е издадена фискална касова бележка № 002538/10.04.2017 г. от фискално устройство, която не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Представената към момента на проверката от присъствалото лице И. В. С. (купувач и водач на транспортното средство) фискална касова бележка съдържа реквизит "зеленчуци" и обща сума - 25, 00 лв., но не съдържа задължителния реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата - стойност и количество по видове закупени стоки. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Реда за издаване на документ включва задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата във фискалната касова бележка да се посочи количество и стойност на закупените стоки по видове. Фискалната касова бележка следва да съответства на образеца по приложение № 1 от наредбата и да притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В този смисъл необосновано съдът е приел, че при нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата контролните органи имат право на преценка дали да наложат принудителна административна мярка. В заповедта правилно е определено основанието за нарушението - липса на задължителен реквизит на фискалната касова бележка - количество и стойност по видове закупени стоки по чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Неправилен е изводът на съда, че не са налице фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка за извършено нарушение по чл. 118 от ЗДДС. В производството пред съда са представени два дневни финансови отчета от касовия апарат на търговеца, които съдът неправилно е приел, че доказват отстраняване на нарушенията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата в обекта. Посочването на видове стоки само в групите зеленчуци, плодове и цитроси не отговаря на изискванията в чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, цитирани по-горе. Едва в касационното производство търговецът представя 4бр. фискални касови бележки от 2.04.2018 г., в които е посочен видът и стойността на продаваните стоки по изискванията на наредбата, които на основание чл. 219, ал. 2 от АПК не са допустими в касационното производство, не следва да се обсъждат и не могат да бъдат взети предвид при решаване на настоящото дело. Неправилно съдът е приел, че наложената принудителна административна мярка не отговаря на целите по чл. 22 от ЗАНН. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни. В случая принудителната административна мярка е превантивна и преустановителна, съобразена е с целите на закона и незаконосъобразно е отменена от съда. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение 500 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,