Решение № 1726 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12848/2008 г.

Решение № 1726 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12848/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на д-р Цветан Траянов Райчинов в качеството му на управител, представляващ "ДКЦ-1-Русе" ЕООД гр. Русе и д-р Емил Петров Панайотов в качеството на управител, представляващ "ДКЦ-2-Русе" гр. Русе, с която се оспорва: чл. 100, ал. 1, т. 9 от Националния рамков договор (НРД) 2006 г. в частта " копие на сертификат за участие в БНСВОК по "Клинична лаборатория"; чл. 65.10 от Решение № РД-УС-04-12 на УС на НЗОК от 2.02.2007 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 4, обнародвано в ДВ бр. 19 от 2.03.2007 г., в сила от 01.01.2007 г., в частта: " копие на сертификат от Българската национална система за външна оценка на качеството (БНСВОК) по "Клинична лаборатория"; чл. 65.10 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО в частта "копие на сертификат от Българската национална система за външна оценка на качеството (БНСВОК) по - Клинична лаборатория". В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се представляват. Ответникът по жалбата Националната здравноосигурителна каса, редовно призована, не се представлява. Заинтересованите страни: Сдружение "Българско дружество за осигуряване на качеството в медицинската лаборатория" - София, министърът на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита за необоснован добре правният интерес на жалбоподателите относно текстовете на НРД 2006 г., които са предмет на жалбата. По същество жалбата е неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото и намира следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Върховният административен съд намира подадената жалба за процесуално допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Според чл. 187, ал. 1от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето."Диагностично-консултативен център - 1 - Русе" ЕООД гр. Русе и "Диагностично - консултативен център - 2 - Русе" ЕООД гр. Русе са лечебни заведения за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Съдът счита, че е налице пряк правен интерес от оспорване на норми, касаещи документацията, която следва да представят лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, каквито са процесните текстове. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Върховният административен съд намира, че сочените в жалбата норми на актове от по-висока степен от атакуващите - чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 55, ал. 8, т. 2, б. "б" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не установяват правила, касаещи пряко оспорените текстове от чл. 100, ал. 1, т. 9 от НРД 2006 г., чл. 65.10 от Решение № РД-УС-04-12 на УС на НЗОК от 2.02.2007 г. и чл. 65.10 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. В чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена гарантираната от държавата достъпност на медицинската помощ и безплатното медицинско обслужване на гражданите при условия и ред, определени със закон. Делегирана е възможност за определяне със закон на условия за реализиране достъпност на медицинската помощ в защита интересите на пациентите. Установяването с подзаконов нормативен акт на определени условия, на които да отговарят медицинските заведения, осъществяващи медицинско обслужване на гражданите, не е в противоречие с нормите на конституцията. Съдът не установи и противоречие на оспорените норми с чл. 55, ал. 8, т. 2, б. "б" от ЗЗО, с която норма се забранява в договора да се установяват условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК. Текстът касае свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ в рамките на съответната област и е неотносим към изискванията, поставяни от РЗОК към медицинските заведения при сключване на индивидуалните им договори. Точно обратно - установяването на единни критерии, на които да отговарят лечебните заведения в страната, за да им бъде призната възможността да извършват дейностите, заплащани от НЗОК, е гаранция за еднаквото качество на предлаганите медицински услуги. Останалите подробно развити доводи в жалбата за противоречие на чл. 100, ал. 1, т. 9 от НРД 2006 г. в частта, касаеща сертификат за участие в БНСВОК "Клинична лаборатория", чл. 65.10 от решение № РД-УС-04-12 на УС на НЗОК от 2.02.2007 г. и чл. 65.10 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. с норми от Наредба № 10/10.05.2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория", издадена от министъра на здравеопазването (ДВ бр. 44 от 30.05.2006 г.) не обуславят правно основание за отмяна на оспорените текстове. Дори да е налице несъответствие или противоречие на норми от различни подзаконови нормативни актове, това не съставлява правна възможност за дерогиране на действието им и даване предпочитание на едни текстове, вместо други. Изискването за необходимост от сертификат за участие в БНСВОК "Клинична лаборатория", като едно от изброените документи за сключване на договор между изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и съответните РЗОК, не накърнява интересите, както на пациентите, така и на здравните заведения. Това условие не противоречи на законоустановени норми и не е налице основание за отмяна на нормите от подзаконовите нормативни актове, предмет на настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,